Гърците – емигранти в България?

в. Прото тема

Когато нещо ни се вижда неразбираемо, обикновено казваме, че е „на китайски“. В последно време западняците, когато говорят за случващото се в Гърция, се изказват с ненужно пренебрежение: „Гръцка му работа“. С други думи, всички ни взеха на подбив и станахме отрицателен пример за цялата планета.

И макар че се случва всичко това и макар че с всеки изминал ден все повече затъваме в това неуважение и национално унижение, малцина от сънародниците ни осъзнават критичността на момента. На предна линия са политическите ни водачи, които до последния момент се занимават с махленски разправии за това кой е по-малко виновен. Левицата пък се впусна в рискована популистка игра, свеждаща се до лозунга „върнете откраднатото“, който очевидно не се нуждае от анализиране.
Синдикалните ръководства, както винаги, се отдават на революционна гимнастика. Сигурно много им е харесала сцената на окупирания хотел „Великобритания“ и туристите с куфарите си, излизащи през задния вход, където естествено ги чака камерата на Би Би Си. Може би им е харесал образът на Гърция, излъчен в цял свят, с туристите, измъкващи се през подземните етажи на луксозния хотел.

Мен обаче всичко това ме натъжава дълбоко, както ме натъжава и положението, в което се намират страната и гордият й народ.     Аз съм от онези лековерни хора, които вярваха, че призракът на сиромашка Гърция от детските ни години е погребан дълбоко и че като член на еврозоната вече принадлежим към клуба на световните сили. Уви, и аз, и всички останали, се подлъгахме и побързахме да изживеем мечтата си. Побързахме да изхарчим авансите. Побързахме и да вземем заеми с подкрепата, която ни оказваха (или поне така си мислехме) силните ни партньори. Ударихме го на разточителство и веселба, и като всички новобогаташи, със заеми организирахме свръхскъпите Олимпийски игри, които, ако си спомняте, ни струваха 50 милиарда евро.

Сега, когато трябва да платим сметката, за съжаление все още много от нас живеят като изпаднали аристократи, които отказват да си мръднат пръста без своя иконом, макар че нямат с какво да му платят. С такива фасони и шмекеруване обаче проблеми не се решават. Така само още повече се усложняват. Защото ако искаме да се преборим да си върнем изгубеното достойнство и изгубената родина, преди всичко трябва да поемем личната си отговорност и да променим себе си. В противен случай няма да закъснее моментът, в който ще ходим като емигранти в България.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.