Цената на авантюрата с името Македония

в. Дневник, Скопие

Неотдавна на брифинг посланик на западна страна бе директно попитан дали все още е в сила Временната спогодба. Въпросът бе поставен в контекста на гръцкото вето на срещата на върха на НАТО в Букурещ. Според Спогодбата от 1995 г. Гърция няма право да блокира членството на Македония в международни организации с временното й наименование. Посланикът каза: „Хм, добър въпрос. Но това сега не е важно. Трябва да се реши въпросът за името. Да се освободите от наименованието БЮРМ!“

Отговорът сам по себе си казва, че и в международното право действат двойни стандарти! Ние като втора страна в това споразумение със сигурност имаме право да се позоваваме на него, макар това да прилича на хващане на удавник за сламка. Все пак не всичко е гола и сурова политика. Завчера в Охрид се симулираха преговори как да се реши този спор, който в ООН се нарича „разговори“, за разногласията за името на Македония, но и там, в една интелектуално по-отпусната атмосфера не се намери окончателно решение.

За Гърция решението би било име с географско определение за всеобща употреба и от тези червени линии Атина не смята да се оттегля. Nota Bene! Добре е, че най-накрая научаваме и решителното становище на премиера Груевски, че ще гласува против това името да съдържа „северна“ и което да бъде за всеобща употреба. От тези твърдения е повече от очевидно, че не съществуват благоприятни климатични условия за ново предложение на посредника Нимиц, защото е очевидно, че каквото и да предложи, то ще остане на нивото – ще обсъдим идеите.

Ясно е, че нашата позиция (на президентите Киро Глигоров, Борис Трайковски и Бранко Цървенковски, които ръководеха преговорите) бе да се запази конституционното и историческото име на държавата, което с предложението „Erga Omnes“ може да се торпилира.

Но това по никакъв начин не означава, че Груевски може на своя ръка на референдум да затвори този продължителен процес на преговори, решавайки се на една несъмнено различна стъпка, без да получи за това съгласието на опозицията. Факт е, че в тези преговори натискът е насочен към Македония: прилича на боксьор, който се боксира с една вързана ръка против боксьор като Кличко (и че се позволи, дори с благословията на Нимиц) Гърция да се намесва в наши вътрешни въпроси.

Но това не означава, че не трябва да се преговаря и да се възразява. На това сме задължени с Временната спогодба. Трябва да се използва умереният оптимизъм, който идва от Брюксел чрез посланията на Моратинос, Фюле и Талер и да се даде шанс на процеса, който протича с посредничеството на ООН. Постигането на широк консенсус за името в момента е наистина необходимо и това само ще укрепи нашите позиции в преговорите.

А дали в бъдеще ще продължим да преговаряме, дали ще поискаме пауза, дали ще поискаме Нимиц да бъде сменен, защото ще смятаме, че той няма какво да предложи, или просто ще напуснем преговорите, са решения, за които трябва да има консенсус. Защото какво значение има за нас как ще гласува премиерът Груевски, когато нито той, нито някой от неговия кабинет не ни казал дали са направили анализи каква ще бъде Македония след референдума и каква ще бъде цената на тази авантюра.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.