Японските пенсионери работят здраво – някои с удоволствие

ДПА

Възрастни японци спортуват. Снимка: канюз

Шоджиро Сагия се стрелка по леда със стик за хокей. Той се пързаля в права линия, след което изведнъж се завърта и изстрелва шайбата във вратата. Часът е 6:30 сутринта, неделя. Сагия можеше да спи сгушен в леглото у дома – все пак той е на 84 години. Вместо това обаче е метнал екипа за хокей в колата и е отишъл да тренира със своя отбор „Мандай мемориълс“. Средната възраст на играчите е около 60 години, а някои, като него, са над 80, но в някои отношения са по-бързи от 20-годишните.

„Хокеят на лед е половината от моя живот“, споделя Сагия. А другата половина? Работата му. Той е мениджър на фирма за химикали. Жизненият възрастен човек, който с гладката си и загоряла кожа изглежда много по-млад, отколкото е в действителност, пътува всеки ден до своя офис в Токио. Неговата компания произвежда микрокапсули за хранителни добавки и други неща. „Постоянно излизат нови технологии, така че се налага да се занимавам доста и с патенти“, разказва той. „Така се поддържам активен и това е добре за здравето ми“. След работа Сагия, който е роден в Манджурия, където е играл хокей на лед още като дете, ходи на фитнес.

Жизнерадостните възрастни хора като Сагия са герои и модели за подражание в японското индустриализирано общество, което застарява по-бързо от всяко друго. В Япония вече има над 30 милиона души над 65-годишна възраст – една пета от населението. Тъй като се раждат по-малко деца, от 2005 г. насам населението намалява, а заедно с него и работната сила. В средносрочен план съществува заплаха от недостиг на квалифицирана работна ръка. За компаниите има две възможни решения – да наемат повече жени, или да позволят на възрастните да работят по-дълго.

Делът на японците над 64-годишна възраст, които продължават да работят, е 20 процента и в сравнение с този по света, е висок. Целта е в бъдеще този дял да се увеличи. В Япония идеята е хората да продължават да работят, след като достигнат пенсионна възраст, за да поддържат бюджета си и да не се налага да разчитат само на пенсиите и доброволното частно осигуряване. Голяма част от старите хора днес бере плодовете на дългогодишния си труд. Мнозина могат да избират дали искат да продължат да печелят в третата възраст, или не, защото японците живеят не само по-дълго, но и по-здравословно.

„Най-добре въобще не мислете за пенсиониране. Работете – това ви поддържа във форма“, съветва Сагия. Толкова много пенсионери са добре осигурени финансово, че ги наричат „Роджин кидзоку“, или „Старците аристократи“. Това финансово обезпечено и готово да купува поколение става много привлекателно за бизнеса. Компаниите се нагаждат към разрастващия се „сребърен пазар“. Вече има роботи, които да се грижат физически за старите хора и роботи, които те да прегръщат.

Прокарвайки идеята пенсионерите да продължат да работят, политиците избягват неудобния дебат за приемането на повече имигранти. Според критиците положителните страни на идеята пенсионерите да продължат да работят са преувеличени от медиите и политиците. „На тази възраст има и хора, които работят не защото така им харесва, а защото им трябват повече пари, за да оцелеят“, отбелязва Фолкер Елис, изследовател в Германския институт по японистика в Токио. Служителите често продължават да работят, след като навършат пенсионна възраст, но при много по-лоши условия.

На хората, които зависят от социалните осигуровки, им е още по-трудно. „Някои се провалят по всички параграфи“, казва Елис. Някои дори ги е срам да кандидатстват за социални помощи. Да работиш зле и да остарееш и да си беден вече не са нещо непознато за Япония. Най-тежко е положението за жените, които не са работили и не могат да си намерят работа след смъртта на съпрузите си. По-рано се очакваше децата да се грижат за родителите си и да живеят с тях, но японското общество се променя. Младите често не могат да си позволят да подпомагат финансово родителите си, тъй като една трета от работещите нямат постоянен трудов договор.

Сагия смята, че Япония трябва да подобри социалноосигурителната и здравноосигурителната си система. Няма как обаче да се пренебрегне фактът, че се раждат все по-малко деца, отбелязва той и единственият изход е да се подобри производителността на индустрията. „Да се постигнат големи печалби с малко труд“, препоръчва Сагия. „Застаряващо население не означава задължително застаряващо производство“.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.