Взривоопасните протоколи Армения – Турция

Время новостей

Древната крепост Ани на границата между Армения и Турция. Снимка: самбо – фликр

Едва-що започнало (включително със съдействието на Москва), подобряването на арменско-турските отношения прерасна в шумен скандал. Повод бе 95-ата годишнина от събитие, станало трагична страница в историята на Първата световна война. Събитие, официално смятано в Армения, Русия и много други държави за геноцид на арменците в Османската империя. Започнало е на 24 април 1915 г. В самата Армения и в арменските общности извън пределите й датата бе отбелязана този път с особено силно чувство. С многохилядни демонстрации бе даден отговор на Турция, която продължава да отрича историческия факт и същевременно поставя на Армения неприемливи условия за нормализиране на отношенията.

Ситуацията принуди 55-годишния президент на Армения Серж Саркисян да замрази парламентарната ратификация на протоколите за установяване на дипломатически отношения и за развитие на двустранните отношения между Ереван и Анкара, подписани на 10 октомври 2009 г. в Цюрих. В телевизионно обръщение към нацията на 22 април държавният глава обвини за провала на този процес Турция: „Тя не е готова да се движи напред без предварителни условия, според духа и буквата на протоколите“. Двата документа и до днес не са ратифицирани от турската страна. „Разумните срокове, според нас, са изтекли“, заяви арменският президент.

Водещи световни държави изразиха разочарование във връзка с новата криза в арменско-турските отношения. Говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко потвърди, че „на този етап Армения и Турция не сполучиха да постигнат резултат, който би дал възможност да се възстановят отношенията между двете съседни държави и с това да бъде оздравена политическата атмосфера в Закавказието, да бъдат създадени предпоставки за укрепване на стабилността в региона“. Той обаче изрази надежда, че „двете страни ще успеят да преодолеят трудната ситуация“, като припомни, че „нормализацията ще е в интерес на всички държави от региона“. По думите на Филип Кроули, помощник-държавен секретар на САЩ, на същото разчита и Вашингтон: „Приканваме двете страни да оставят вратите отворени, за да продължат усилията за помиряване“.

Президентът на Армения обнародва решението да се замрази ратификацията на двустранните протоколи точно една година след започването на арменско-турския диалог. На 22 април 2009 г. външните министерства на двете държави направиха съвместно изявление, че са постигнали споразумение за „всеобхватно уреждане“ на отношенията. И още на 10 октомври 2009 г. двамата министри на външните работи, Едвард Налбандян и Ахмет Давутоглу, в присъствието на колегите си от Русия, САЩ и Франция подписаха в Цюрих двата протокола, като се задължиха да ги ратифицират в разумни срокове и без предварителни условия. Обаче Турция, която от 1993 г. блокира границата с Армения в знак, че подкрепя Азербайджан в нагорнокарабахския конфликт, направи опит да обвърже нормализирането на отношенията с карабахското уреждане, въпреки че Нагорни Карабах дори не бе споменат в протоколите.

„Използвайки интереса на Армения към отваряне на границата и установяване на отношения, Турция превърна карабахския проблем в механизъм за натиск върху съпредседателите на Минската група на ОССЕ за Карабах – Русия, САЩ и Франция, и дори започна да претендира за включване в групата. И Армения направи ответен ход – замрази ратификацията“, обясни пред „Время новостей“ Манвел Саркисян, експерт от Арменския център за национални и стратегически изследвания.

„Ситуацията бе вкарана в задънена улица от турската страна“, потвърди за „Время новостей“ Рубен Сафрастян, директор на Института за ориенталистика към Арменската академия на науките. Той отбеляза, че наред с мнозина в страната си президентът Саркисян е смятал за необходимо дори да бъде оттеглен подписът на Армения под протоколите. В крайна сметка обаче се е отзовал на молбата на Русия, САЩ и Франция само да замрази ратификацията на документите.

Стъпка, която не бе подкрепена единодушно в Ереван. Опозиционният Арменски национален конгрес, начело с бившия президент на Армения Левон Тер-Петросян, изтълкува решението на Серж Саркисян като „признание, че външната му политика е фалирала: „Единствената възможност да бъде спрян този порочен процес е навременно да се премахне днешният режим и да се формира легитимна власт чрез извънредни избори“.

Рубен Сафрастян обаче е убеден, че нормализацията на арменско-турските отношения няма алтернатива и че този процес рано или късно ще бъде подновен. Но това според него ще стане или въз основа на арменско-турските протоколи в подобрен вариант, или след подписване на нови документи: „Всичко зависи от Турция. Ако тя промени позицията си, процесът ще продължи. Ако пък Анкара все тъй го обвързва с проблема около Карабах, нещата ще си останат в днешното замразено състояние“.

Бившият външен министър на Нагорни Карабах Арман Меликян, навремето кандидат за президент на Армения, също не смята, че нормализацията на отношенията е претърпяла провал. В разговор с репортер на „Время новостей“ обаче и той изрази мнението, че самите протоколи „вече са на път да останат в миналото“. Според него, проблемът със сигурност ще бъде обсъден при посещението на руския държавен глава Дмитрий Медведев в Турция (по данни на „Время новостей“, визитата е насрочена за май).

„Всъщност, нормализацията на арменско-турските отношения може да мине под патронажа на Москва“, смята Меликян. Той не изключва, че след време Москва „може да упражни натиск върху властите на Армения и на Нагорни Карабах, за да ги накара да направят отстъпки“, макар че, „при сегашното равнище на недоверие в отношенията между Русия и Турция днес надали има такава опасност“. Колкото до САЩ и Евросъюза, те, според нашия събеседник, „може просто да отхвърлят всякаква отговорност за бъдещето на Турция, която днес е голямо бреме за тях“.

Междувременно в Ереван и особено в Анкара се водят емоционални дискусии по повод изказването на президента на САЩ Барак Обама в деня, когато се отдава почит към паметта на арменците, на 24 април. За разлика от Русия, Америка още не е признала официално за геноцид събитията от 1915 г., макар че по време на предизборната кампания самият Обама обеща да го стори.

„Неведнъж съм изтъквал как гледам на събитията от онова време и в позицията ми няма промяна. В наш общ интерес е да се признаят фактите“, заяви сега Обама, но отново избегна да спомене термина „геноцид“. Вместо това нарече станалото в Османската империя преди 95 години „едно от най-ужасните зверства на 20-и век“.

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган отбеляза, че изказването на президента на САЩ „показа доколко американската администрация е приела за сведение загрижеността на Анкара по въпроса“. Външното министерство на Турция обаче реагира по-остро: „Посрещаме със съжаление това невярно и политически едностранно изявление (…) Никоя нация не може да натрапва на друга своята историческа памет“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.