Как аризонската мечта се превръща в кошмар за имигрантите

Джонатан Купър, Аманда ли Майърс

Демонстрация за правата на имигрантите в Аризона. Снимка: дриймакт

От години недоволството в Аризона нараства с поредното отвличане в нарковойните, с поредното незаконно настаняване в чужди къщи, с поредното скривалище, претъпкано с нелегални имигранти от Мексико. Най-накрая този месец напрежението изби с приемането на най-строгия закон в Америка срещу нелегалната имиграция – мярка, която постави Аризона в центъра на разгорещен дебат какво да се прави с милионите хора, които всяка година се промъкват в САЩ.

Няколко фактора се съчетаха, за да се стигне до одобряването на закона: изключително консервативно законодателно събрание, идване на власт на губернатор-републиканец, гняв заради неуспеха на федералното правителство да гарантира сигурността на границата и нарастваща тревога от престъпленията, които достигнаха връхна точка миналия месец с убийството на животновъд в Аризона, вероятно извършено от нелегален имигрант.

„Обществото иска нещо да се направи. Те са уморени от това“, каза сенаторът от щата Ръсел Пиърс, който подкрепи закона. „Те видяха неспособността и злоупотребите от страна на правителството и са разочаровани“. Новият щатски закон инкриминира нелегалното пребиваване в САЩ и инструктира полицията да разпитва хората за имигрантския им статут, ако има причина да се подозира, че те са нелегално в страната.

Критици предупредиха, че законът може да доведе до расистко отношение и други посегателства, планират да оспорят закона и да организират референдум през ноември, за да го отхвърлят. Поддръжниците на закона казват, че това е похвално усилие в борбата с явление, което бързо се превръща в бедствие в САЩ. Аризона е щатът, през който в САЩ влизат най-много нелегални имигранти. В него живеят близо 460 000 нелегални имигранти – население, по-голямо от това на градове като Кливланд, Сент Луис и Ню Орлиънс.

Доминираното от републиканци законодателно събрание подкрепи серия от твърди имиграционни мерки през последното десетилетие, но най-агресивните усилия бяха осуетени от тогавашната губернаторка демократ Джанет Наполитано. Тази година обаче политическите звезди се наредиха благоприятно за републиканците. Президентът Барак Обама назначи Наполитано в правителството си и разчисти пътя на щатския секретар Джан Брюър, републиканка, към губернаторското място. Републиканците стремително подеха дебата за имигрантите и миналата седмица Брюър подписа закона. Законът отразява разочарованието от бездействието, както смятат много законодатели, на федералното правителство.

„Администрацията на Буш изпусна топката по въпроса за сигурността на границата и нелегалната имиграция, но администрацията на Обама дори не може да я намери“, каза републиканецът Джон Кавана, представител на щата в Камарата на представителите.  По думите му законодателите са се почувствали задължени да реагират, защото все повече имигранти ще влизат в САЩ с подобряване на икономиката, а във въздуха се носи „мирис на амнистия“ при администрацията на Обама.

През последните три години агенти на Граничния контрол са извършили 990 000 ареста на имигранти, нелегално пресичащи границата в Аризона, или средно по 900 на ден. Това са 45 процента от всички арести на нелегални имигранти по границите на САЩ. Властите редовно откриват скривалища и коли, претъпкани с имигранти в обширната аризонска пустиня. 67 нелегални имигранти бяха открити миналата седмица, натъпкани в камион – типична случка за щата. „Напразно полагаме усилия. Въртим се в омагьосан кръг, докато границата не бъде добре подсигурена“, каза шерифът на окръг Пайнъл Пол Бабо, през чиято територия минават често използвани коридори за контрабанда.

Поразяващ е и обемът на наркотиците, които минават през границата на Аризона. Федерални агенти иззеха 540 000 кг марихуана миналата година в Аризона. Това прави средно по 1,5 тона на ден. Арестите станаха толкова чести, че до неотдавна федерални прокурори в Аризона отказваха като цяло да повдигат обвинения срещу контрабандисти на марихуана, заловени с по-малко от 227 кг. Финикс бе наречен също американската столица на похищенията заради увеличаване на отвличанията с цел откуп, свързани с наркотици и нелегален трафик на хора. Градът е свидетел на средно по едно отвличане на ден през последните години. Някои случаи свършват с измъчване и смърт. Краката на жертвите се изгаряни с нагорещено желязо, ръцете им връзвани на тавана, пръститите им чупени с тухли.

Гневът от насилието, свързано с имиграцията, достигна точката на кипене в края на март, когато Роб Кренц, известен животновъд, бе застрелян заедно с кучето си в имота си близо до границата. Властите подозират нелегален имигрант, а политиците използваха убийството, за да заявят, че сигурността на границата е на опасно ниско ниво. „Трябваше да се погрижим за това преди години. Не е нещо, което можем да протакаме“, каза Томас Фич, чийто квартал близо до стадиона на Аризона Кардиналс бе сцена на полицейска операция миналия месец, в която бяха заловени 11 нелегални имигранти. „С тази скорост нещата доста ще се влошат“. В Аризона отдавна има силна обществена подкрепа за полицейска кампания.

През 2004 г. избирателите в Аризона лесно одобриха закон, който лишава от някои социални помощи нелегалните имигранти. Той бе приет с 55 процента от гласовете. През 2006 г. законодатели предложиха за гласуване четири имиграционни мерки, включително такива, които ще лишат нелегалните имигранти от други държавни облаги и ще направят английския език официален. Всяка мярка бе приета с най-малко 70 на сто от гласовете. В същото време шерифът на окръг Марикопа Джо Арпайо си изгради репутация на национален лидер по отношение на нелегалната имиграция с редовните си акции в квартали на испаноговорящи, които предизвикаха федерално разследване. Той бе избран за пети мандат през 2008 г.

Хора като Наталия Гарсиа наблюдават внимателно какви ще са последствията от новия закон. Тя и съпругът й са нелегални имигранти и се страхуват, че ще бъдат изгонени. „Отнемат човешките ни права, защото сме с кафява кожа“, каза тя на испански, докато пазаруваше в бакалия във Финикс и добави, че семейството й ще бъде прехвърлено в Мексико, ако бъде арестувано. „Макар че ще живеем бедно, по-добре е да сме заедно“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.