СофияПловдивВарнаБургасРусе

Манастирът с дяволите край с. Гега + фотогалерия

Общ изглед на манастира от отсрещния баир по пътя към с. Гега. Снимка: Иван Бакалов

Ако човек е суеверен поне малко, като види стенописите под свода на Чуриловския манастир „Св. Георги“ в планините край Петрич, ще се уплаши и няма да помисли за грях поне 3 дни.
Дяволи са изобразени на десетки сцени. Дяволи измъчват или нашепват, или вкарват в беля грешници. Сцени от Страшния съд, сцени на изкушения и грехове, изобразени детайлно в един наивистичен стил от средата на 19 век. Всичко това е нарисувано с построяването на манастира през 1852 г. Всъщност точна датировка на стенописите никой не може да даде.

Покойният Йордан Радичков обичаше да разказва за един стенопис с дяволи в Разбоишкия манастир, който е построен в едни скали до река Нишава, недалеч от Годеч. На този стенопис се вижда казан, в който се вари един грешник. До него дявол ръчка огъня под казана.

Отец Кирил обяснява сцената, при която дяволът се крие зад изповядващия се и му нашепва да не говори истината, затова от устата му излизат змии. Снимка: Иван Бакалов

„А отзад, сигурно някъде отдалеч, друг дявол носи дърва за огъня” – обясняваше с умиление Радичков за стенописа. И после въздъхваше – „Аз като умра, в такъв ад искам да ме мъчат”. И се смееше. Сигурно Радичков е някъде там в този наивистичен селски ад, който всъщност е неговият рай, с дяволите, които носят дърва някъде отдалеч…

Този стенопис на Разбоишкия манастир е заличен. Той е залепен в скалите, там тече вода, влага, изчезнал е напълно преди около 20 години, дори следа не е останала.
Но изобилие от подобни сцени се виждат в Чуриловския манастир „Св. Георги”. Тези тук са по страшни, дори реставрирани в края на 70-те, но неподправения наивизъм на художниците предизвиква същото умиление.

Баба Мария преде вълна, дакото води магаретата, натоварени с дърва и шума. Снимка: Иван Бакалов
Баба Мария преде вълна, дакото води магаретата, натоварени с дърва и шума. Снимка: Иван Бакалов
Баба Мария преде вълна, дакото води магаретата, натоварени с дърва и шума. Снимка: Иван БакаловПанорама към планината Беласица на юг. По хребета й минава границата с Гърция. В подножието й едно до друго се виждат села, подредени през 1-2 километра. Снимка: Иван БакаловКозар пасе кози край поточето до манастира. Снимка: Иван БакаловБаба Мария преде вълна и по пътя и се притеснява от снимки, да не я видят децата й. Снимка: Иван БакаловНа върха на единия хълм в с. Гега е бившият интернат, в който са се събирали учениците от околните 12 села. Сега седи празен, купил го някакъв молдовец. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСтар камион Козата наднича с дяволски поглед. Снимка: Иван БакаловРазрушени къщи в село Гега. Снимка: Иван БакаловУлица в село Гега. Снимка: Иван БакаловНа отсрещния баир срещу село Гега се вижда махала от съседното село Горчево. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловОстанки от къща в с. Гега. Снимка: Иван БакаловУлица в с. Гега. Снимка: Иван БакаловКъщи в с. Гега. Снимка: Иван БакаловОбщ изглед към село Гега. Снимка: Иван БакаловУлица в с. Гега. Снимка: Иван БакаловРуини от къщи в с. Гега. Снимка: Иван БакаловПътят към с. Гега. Снимка: Иван БакаловИзглед на юг към планината Беласица, която се издига като стена към Гърция. Снимка: Иван Бакалов

Манастирът Св. Георги е в планините на 15 километра от Петрич, само на някой друг километър от границата с Македония. Кацнал е на едни баири край селата Гега и Чурилово. До него се стига по пътя за село Гега, а след като към края на селото асфалтът свършва, до манастира продължава един коларски път, по който кола няма как да мине, заради нападалите скали. Тарикати с джипове сигурно са се опитвали. Нека пробват.

Карта на пътя до манастира. Снимка: от екрана

Манастирът е празен, отключва го и посреща посетители 74-годишният отец Кирил, който идва пеш или на кон от селото си Кукурахцево, което е на 3 километра още по-нагоре по баирите.
Гега, Чурилово, Кукурахцево. Села с чудни имена и още по-чудно местоположение.

Македония – и у нас, и зад границата – е много диво и чепато място. Планини, баири, и на всяка урва по едно село или махала -на най-големия наклон. Да се чудиш защо точно на стръмното. Къщите стърчат като криви дънери. Тук сякаш и реките текат наобратно, по нанагорнището. И навсякъде кози. Тук-там, под път и над път, по десетина кози, поведени от някой дядо или баба. Сякаш само кози и хора, които са способни да се катерят като козите по тия урви, обитават планините из Македония.

Улица в с. Гега. Снимка: Иван Бакалов

В този край не е дошла кризата. Тя си е била тук винаги. В тия затънтени села живеят старци на средна възраст от 70 нагоре, с по една мизерна пенсия, колкото да платят тока и да купят олио. Останалото си го правят сами – кози, домати, чушки, боб…
И са тук от …няколко хиляди години. Няма друго обяснение за наличието на села по тия стръмнини в планините, освен …антично. Във времената на войни, на владетели, които пращат армии насам-натам, на варварски набези, всеки град или село в равнината са били опустошавани през 20-30 години. И хората са се заселили нагоре в планините, заедно с козите. Тук, която и армия да мине, няма как да хукне да ги търси нагоре по дефилетата. Тези села са още оттогава. Устойчиво пуснали корен на стръмното. И генофондът на траките така се е запазил и доминира в българската нация, чак през 50-те кръвта от различните краища на селска България започнала да се омешва поради урбанизацията.

Отец Кирил показва камбаната, отлята 1907 г. Снимка: Иван Бакалов
Отец Кирил показва камбаната, отлята 1907 г. Снимка: Иван Бакалов
Отец Кирил показва камбаната, отлята 1907 г. Снимка: Иван БакаловОлтарът. Снимка: Иван БакаловНа гърба на основната икона на храма - Св. Георги - е изписана годината 1852, когато е построен манастира. Снимка: Иван БакаловПътят към манастира от с. Гега. Снимка: Иван БакаловОтец Кирил удря камбаната. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловВ тази сграда до 50-те години е имало килийно училище, кедот като малък е учил и отец Кирил. Снимка: Иван БакаловСтълбата към втория етаж на манастира. Снимка: Иван БакаловВрата към сградата на бившото килийно училище. Снимка: Иван БакаловМанастирът отвътре. Снимка: Иван БакаловВходът към камбанарията. Снимка: Иван БакаловКамбанарията на манастира. Снимка: Иван БакаловКрай манастира. Конят е на отец Кирил. Снимка: Иван БакаловВходът към камбанарията на манастира. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловЧешма до манастира, построена 1966 г. Снимка: Иван БакаловХрамовата икона Св. Георги, с надпис на гърба 1852 г. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловОбщ изглед на манастира от отсрещния баир по пътя към с. Гега. Снимка: Иван БакаловКамбаната на храма има чуден звук, хвали я и отец Кирил. Снимка: Иван БакаловОтец Кирил. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловОтец Кирил. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловМанастирът отдалеч, погледнат откъм село Гега. Снимка: Иван Бакалов

„Няма никой, никой не идва тук вече. И аз не идвам всеки ден. През ден-два” – казва отец Кирил. На Гергьовден и по-големи празници на ливадата край манастира ставали големи веселби и угощения, но сега вече по-рядко и с по-малко хора.

Отец Кирил има останал само един кучешки зъб, долен десен, и фъфли приятно. Какъв ти тук зъболекар, протези… Кой може да си го позволи? Дъщерята на дядо поп е в София, идвали със зетя веднъж годишно.
Край манастира под един дъб пасе вързан един уж кон, ама по-скоро катър, бял на цвят, с който дядо поп е дошъл от селото си Кукурахцево да ни посрещне. Три километра. По-често идвал пеш. И зимно време.
Смее се и зъбът му се показва. Въпреки леко сатирския си вид, дядо поп е изключително благ човек. Целия му живот се е търкалял по тези 3 километра между Кукурахцево и манастира. Свещеник е от 1967 г., преди това изкарал семинарията в София. Нямало кой да стане свещеник и той станал…
А още по-преди това учил в килийното училище до манастира – сградата му още седи, като помощен склад, за дърва, едно-друго. Край нея легна кучето му, което ни послая за посрещане, но после се умълча. Дойде и още едно, същата неопределена порода, нещо като каракачанско, ама не ясно – някакъв Шаро, шарен, черно и бяло. И лежат двете кучета, едното повече черно, другото повече бяло.

Дяволи мъчители на свода. Снимка: Иван Бакалов

Отец Кирил показва стенописите и обяснява: „Реставрираха ги през 1979 г. едни момчета, наши, от тук, от Петрич. Много се стараха, вадиха от боите и правиха същите, да ги докарат съвсем както са били. То едното още е тука по Петрич, ама другото замина вече от години по Германия, намери работа там…”

И отец Кирил обяснява сцените от Страшния съд. Целият смисъл на тези стенописи е възпитателен. Като идват тук хората от близките села, да се постреснат и да не вършат грехове. Има изрисувана по една сцена за всяка професия. В деня на Страшния съд овчарят, който лъже, е с вързана овца на врата и дяволът го мъчи. Същата сцена и с мелничаря, който лъже – с воденичен камък на врата… И с терзията (шивача), и с търговеца… А кръчмарят? – питам дядо поп. „Ааа – усмихва се той и сочи една сцена по-встрани – Кръчмаря не го мъчат, той направо се е превърнал в дявол.”
То така и пишеше някъде из Еклесиаста – Търговец трудно ще се опази от греха, но кръчмар – никога.

На едно място е нарисуван човек, когото двамина режат с трион. „Това тук е пророк Исая. Той говорил много против властите… Както има сега една телевизия СКАТ, дето говорят много против Бойко Борисов… И го хванали пророк Исая, и го нарязали с трион“, обяснява отец Кирил. Чудно, как някъде в село Кукурахцево, дядо поп усеща някак библейски, че нещо може да се случи на тия, дето критикуват властта… Е, чак пък да режат с трион нас, критиците на Борисов…

Сводовете пред входа на манастира, където са изрисувани сцените от Страшния съд с дяволите. Снимка: Иван Бакалов
Сводовете пред входа на манастира, където са изрисувани сцените от Страшния съд с дяволите. Снимка: Иван Бакалов
Сводовете пред входа на манастира, където са изрисувани сцените от Страшния съд с дяволите. Снимка: Иван БакаловПророк Исая го режат с трион, защото говорил против властите. Снимка: Иван БакаловОтец Кирил обяснява сцената, при която дяволът се крие зад изповядващия се и му нашепва да не говори истината, затова от устата му излизат змии. Снимка: Иван БакаловНа места мазилката със стенописите е разрушена. Снимка: Иван БакаловДяволи мъчители на свода. Снимка: Иван БакаловВътре в манастира, на втория етаж, където са се качвали момите, има нереставриран стар стенопис, доста повреден, към който е имало надпис, вече заличен Стенописът с дявола, който държи огледалото на мома, която се кичи, в помещението на втория етаж, където са седели момите в църквата. Снимка: Иван БакаловПоглед от втория етаж на манастира към олтара. Снимка: Иван БакаловСцена от стенописа в която дяволи водят на верига грешници в устата на чудовище. Снимка: Иван БакаловОвчар който лъже в деня на Страшния съд дяволът го мъчи с овца, окачена на врата му. Снимка: Иван Бакалов Търговец, който е лъгал, дяволът го измъчва с окачени на врата кантари и кана за измерване. Снимка: Иван Бакалов  Светиите в свода са на най-високото, най-отгоре, а дяволите са долу по стените. Снимка: Иван БакаловОтец Кирил показва сцената с жена, която води детето си на врачка-лечителка. Църквата отрича това и на сцената е изобразен дявол, който сере в съда с лекарството за детето. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловМелничар, който е лъгал, дяволът го измъчва с воденичен камък на врата. Снимка: Иван БакаловТерзия (шивач), който е лъгал, дяволът го измъчва, с окачена на врата огромна ножица. Снимка: Иван БакаловКръчмарите не ги измъчват като другите, ами направо са се  превърнали в дяволи. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван БакаловСцената, осъждаща врачуването и бабуването - майка води детето си на лечителка и дяволът сере в съда с лекарството. Снимка: Иван Бакалов Сцена, която изобразява дяволите които правят бели и нашепват лоши работи и на хора, и на животни. Снимка: Иван БакаловСцена, в която грешник се изповядва на светия, а дяволът нашепва отзад да не говори истината, затова от устата му излизат змии. Вдясно дявол нашепва лоши работи на друг грешник. Снимка: Иван Бакалов

Има и една сцена против врачките-лечителки. Майка с дете на ръце пред такава врачка, която подава съд с лекарство към детето. А отгоре един дявол сере в съда с лекарството. „Значи, лекарството е дяволски изпражнения – обяснява дядо поп – Църквата не признаваме такова лечение. Само вярата и Бог…” После добавя – „Ама има по селата баби, които помагат…” Споменава и прочутата местна забележителност баба Ванга. Тя идвала тук, на манастира, няколко пъти. И отецът е ходил при нея. „Тя помагаше на хората… Е, имало е и грешки – например прати някой да се оперира при еди кой си доктор в София, а човекът вземе, че умре. Случвало се е и това…”
Дядо поп развенча една измислица за Ванга. Във всички книги за нея пише, че тя се е омъжила в този манастир, тук.

Стенописът с дявола, който държи огледалото на мома, която се кичи, в помещението на втория етаж, където са седели момите в църквата. Снимка: Иван Бакалов

„Няма такова нещо – казва отец Кирил – аз съм тук от 1967 г., преди това съм бил ученик тук, в училището към манастира от 1943 г. до 1949 г., никога не съм чул такова нещо. Все щях да науча, ако се е омъжила тук…”

Един стенопис е останал нереставриран и доста се е заличил – на горния етаж в манастира, там, където са седели момите. Те са отгоре, а мъжете са долу, а един парапет с решетка пречи да им се виждат лицата отдолу, да няма изкушения в храма. И тук, встрани на стената, има още един възпитателен стенопис – мома с носия, а пред нея дяволът й държи огледало.
„Имаше и надпис – „Мома, която много се гизди и кичи, дяволът й държи огледалото”, обяснява отец Кирил. Но надписът избледнял и се заличил. Доста е избледнял и стенописът, опадали са боите, на момата й потъмняло лицето, прилича и тя на дявола. Такава сцена имало само в два манастира в България, казал веднъж някакъв посетител на дядо поп. Но по онова време, по живково време, имало инструкции много да не показват стенописите и да не пускат в манастира любопитни да разглеждат. И отецът не пуснал търсача на редки стенописи на горния етаж, да види момата с дявола и огледалото…

Снимка: Иван Бакалов

После дядо поп ни води в камбанарията. Тя е в отделна кула встрани. Влиза се в ниска портичка, трябва да се наведеш до кръста, вътре пълно със слама в долното помещение, по една скърцаща вита дървена стълба с поизкривени стъпала се качваш на площадката с камбаната. Гледката към планините наоколо ти пълни душата. Таванът е с надупчена мазилка. „Иманяри, търсят пари, ръчкат”, обяснява дядо поп. После поглажда камбаната с ръка. Вижда се надпис „1907” – годината, в която е отлята. „Много хубав звук има”, казва отец Кирил. И ни го демонстрира. Звукът е омайващ, сладък, затихва дълго. „Ама като бием камбаната, да не помислят нещо в селото?”, питам притеснено. „Ами. Няма, кой ще…”, отговаря дядо поп и ми разрешава да дръпна мандалото още два три пъти.
Звукът дълго се носи по баирите наоколо.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.