Израелско-палестински преговори – шанс за ново начало, но малки шансове за успех

„Отново сме в началото на март“, каза израелски служител с очевидно облекчение. Става въпрос за момента преди нещата съвсем да се объркат между Израел и американците. Точно когато американският вицепрезидент Джо Байдън бе на посещение в региона, за да отбележи подновяването на мирните преговори между двете страни, израелското вътрешно министерство обяви, че 1600 домове ще бъдат построени в еврейски квартал на Източен Ерусалим, който е международно признат за част от палестинската територия. Палестинците веднага отмениха преговорите и отношенията между правителството на Бенямин Нетаняху и администрацията на Барак Обама, които вече бяха охладнели, направо се вледениха.

Сега, с малко късмет, преговорите изглежда ще започнат. Палестинският президент Махмуд Абас в рядко интервю за израелска телевизия на 26 април изрази надежда, че до 1 май Арабската лига ще подкрепи подновяването на преговорите, макар че поставените от нея условия преди няколко седмици не са изпълнени. „Пробвайте ме“, каза той на израелците. „Готов съм за споразумение“.

И двете страни отстъпиха пред недоволството на Обама и раздразнението на Джордж Мичъл, неговия пратеник. Нетаняху бе убеден да промени мнението си, като приеме „основните въпроси“ – статута на Ерусалим, преначертаването на границите и правата на палестинските бежанци – да бъдат включени в дневния ред от самото начало. Той обаче твърди, че само ще обсъжда тези въпроси и няма да взема обвързващи решения по тях, докато преговорите са непреки или в т. нар. формат на „сближаване“, в който американците посредничат между тях. Сериозните преговори по най-големите въпроси могат да се случат, каза Нетаняху, само очи в очи между израелци и палестинци.

Израелски служители казаха, че все още подозират, че палестинците възнамеряват да оставят преговорите за сближаване да се провалят и след това да поискат американците да „наложат“ споразумение. Обама увери Израел, че не иска нищо подобно. Но той увери също Абас, че в случай на безизходица в преговорите за сближаване американците ще упражнят влияние. Израелците изразиха опасения, че ако преговорите се провалят, вината ще падне върху тях.

Абас трябваше да направи болезнена отстъпка. През последните шест седмици той твърдеше, че всякакво застрояване в Източен Ерусалим трябва да спре като условие за подновяване на преговорите. Сега той спря да говори за това. Палестински преговарящи обаче казват, че Мичъл им е дал уверения. Преговорите за сближаване, както те разбират, ще траят не повече от 4 месеца. А Абас бе поканен да говори за тези неща директно с Обама във Вашингтон.

От своя страна Нетаняху се противопостави на тотално замразяване на строителството в Източен Ерусалим, но дискретно обеща да не позволява „провокации“, под което се разбира да не позволява повече големи жилищни проекти в източната част на града, поне засега. Твърди се, че вътрешният министър Ели Ишай обаче, който ръководи ортодоксалната партия Шас казал на своите служители да подновят плановете за строителство във всички части на града „както обикновено“.

С приближаването на преговорите за сближаване Нетаняху е притиснат в ъгъла не само от Шас и другия му агресивен коалиционен партньор, „Израел Бейтену“, воден от външния министър Авигдор Либерман, а и от дясното крило на собствената си партия Ликуд, което е против правенето на отстъпки пред палестинците. Нетаняху прекара дълги дни и нощи в партийни срещи в цялата страна, готвейки се за конфронтация с хардлайнерите на днешното заседание на Централния комитет на Ликуд, наброяващ 2500 членове. Много от тях искаха незабавни избори за нов Централен комитет, но премиерът успя да ги отложи с 20 месеца.

Абас също е изправен пред скептицизъм и разделение сред собствените си хора. Той обаче увери аудиторията на израелската телевизия, че може да реши проблемите си с палестинската ислямистка партия Хамас, която контролира ивицата Газа. Чрез преговори и помирение ще гарантирам, че палестинците говорят с един глас, каза Абас. „Оставете това на нас“.

Палестинският лидер призна също за първи път публично, че е разгледал всички аспекти на сигурността в евентуално мирно споразумение в частни разговори с предишния премиер на Израел Ехуд Олмерт, малко преди той да се оттегли от поста. Двамата са постигнали съгласие, освен другото, че сили на НАТО под американско командване ще наблюдават и охраняват източните граници на бъдещата палестинска държава, за да попречат на инфилтриране на палестински бойци, които са против споразумението.

Той каза също, че ще приеме замени на земи с Израел по границата от 1967 г. Абас бе подканен да потвърди, че две от най-големите еврейски селища – Маале Адумим, на изток от Ерусалим, и Ариел, което навлиза дълбоко на север в Западния бряг – няма да бъдат анексирани към Еврейската държава в такива замени. Той обаче отказа да бъде въвлечен в географски подробности. Абас изтъкна, че е разменил карти с Олмерт, макар и да не е постигнал точно споразумение за нова граница.

Олмерт разкри, че е приел принципа на замени „едно към едно“, оставяйки палестинците с територия, еднаква по площ с онази, която са имали преди 1967 г. Нетаняху и коалиционните му партньори обаче в крайната десница казват, че това е твърде щедро. Те искат да вземат големи отрязъци от Западния бряг и да дадат почти или напълно нищо в замяна. Абас каза, че няма право да харесва или не демократично избрания премиер на Израел като свой легитимен партньор в преговорите, но изглежда въздиша по дните, когато Олмерт, който сега е затънал в обвинения за корупция, бе на власт.

Абас спомена също с одобрение Ципи Ливни, която зае мястото на Олмерт като лидер на партията Кадима и бе външен министър на Израел по време на последните преговори. Нетаняху осъзнава, че ако преговорите изпаднат в застой и американският натиск върху него се засили, той може би ще се наложи да смени Ишай и Либерман и на тяхно място да включи Ливни в управляващата коалиция. „Не искам да попадна в неин плен“, каза той неотдавна. Абас вероятно иска точно това.

Палестинският народ далеч не е убеден, че предстои напредък. Според тях последният застой е трябвало да бъде решен от израелци и американци, а действията на палестинците да се сведат до поздравления за администрацията на Барак Обама. Освен това след близо 19 години на безплодни преговори малко палестинци вярват, че американците, независимо кой им е президент, могат да помогнат за постигане на решение за две държави. Само 57 процента от палестинците казват сега, че подкрепят идеята, а 70 на сто от израелците все още са „за“. Освен това Абас се нуждае от съгласието на Арабската лига.

Каквито и уверения да са дали американците на Нетаняху, вероятно, ако преговорите отново изпаднат в застой, те да внесат свои собствени помирителни предложения или дори да представят свой собствен пълнокръвен план. Тази перспектива смущава Нетаняху.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.