Индия създава биометрична база данни за 1,2 милиарда души

Рина Чандран

Индийска биометрична карта

Индия се готви да създаде най-голямата база с биометрични данни в света, за да осигури на по-голямата част от своето над 1,2-милиардно население уникален профил за идентификация (УПИ). Може би най-големият проблем в тази инициатива са зацапаните отпечатъци от пръсти. Индийската институция, която между август и февруари ще създаде първите бази данни, съдържащи демографска и биометрична информация и ще издаде около 600 милиона УПИ през следващите пет години, за да подпомогне бързото и евтино идентифициране на гражданите. Това ще бъде златна мина както за компаниите, така и за държавните агенции, които участват в проекта.

Той ще даде на милиони индийци възможност да си отворят банкови сметки, да си купят мобилни телефони и да имат удобен достъп до социални услуги, а осигурителните компании и държавните агенции ще си спестят скъпия и отнемащ време процес на установяване на самоличността на клиентите. Проектът, който привлече интереса на фирми за мобилни услуги и технологични гиганти като „Тата консълтънси сървисиз“, „Майкрософт“ и „Гугъл“, трябва да подобри разпределението и да намали изтичането на милиарди долари от индийските социални програми, включително пенсионните фондове.

„Съществуват опасения, че голяма част от социалните помощи, които осигурява правителството, не достигат до хората, за които са предназначени, тъй като те не могат да бъдат идентифицирани правилно“, обяснява Аджит Ранаде, главен икономист в „Адитя бирла груп“ в Мумбай. „Надяваме се УПИ да позволи по-добро разпределение и да улесни идентификацията на бенефициентите, и да спре изтичането на средства. Ако успеем да подобрим насочването на средствата дори с 5-10 процента, това ще бъде голям напредък“.

И други правителства с миналото са обмисляли въвеждането на идентификационни номера, но именно клонящият наляво кабинет на Индийския национален конгрес, който се стреми към икономически растеж, осезаем и за населението, прокара такъв закон и създаде Индийската служба за уникални профили за идентификация (ИСУПИ) и отдели около 444 милиона долара за проекта.

Проектът, наречен „Аадхар“, ще струва между 2,2 и 4,4 милиарда долара, но всяка година ще спестява приблизително по толкова пари, като елиминира дублиращите се и фалшивите самоличности, разкрива Самиран Чакраборти – главен научен сътрудник в „Стандард чартърд“. „Програмата може да окаже значителен положителен ефект върху растежа на индийската икономика и финансовото й здраве през следващите години“, казва той. При около 75 милиона бездомни и милиони други, които кръстосват страната като мигриращи работници без никакви или с твърде оскъдни документи, работата на ИСУПИ ще бъде затруднена.

ИСУПИ работи с данните от „Преброяване 2011“ на индийската регистрационна служба, както и с държавни институции и неправителствени организации на местно ниво, за да обслужи милиони, включително около 410 милиона души, които живеят с по-малко от 1,25 долара на ден и изпъкват като петно върху иначе впечатляващата репутация на Индия като разрастваща се икономика. „Всичко опира до липсата на добра система за идентификация, а големият процент лица, които не са включени в нея, е затормозяващ“, обяснява шефът на ИСУПИ Нандан Нилекани. „В същото време индийската икономика расте с 8 процента годишно. Така очевидно се създава голямо социално разделение. Ако искаме хората да почувстват този растеж, трябва да признаем онези, които системата не признава“, добавя той.

Средностатистическият индийски гражданин обикновено има няколко документа за самоличност – за гласуване, за плащане на данъци, за получаване на дажби, паспорт, шофьорска книжка и други. И въпреки това няма централизирана база данни, благодарение на което в списъците на избирателите и социално слабите се появяват имена „фантоми“. Дублиращите се и фалшивите самоличности са в изобилие, а милиони бедни хора въобще не са регистрирани където и да било, като по този начин остават лишени от „основното право съществуването им да бъде признато“, казва Нилекани.

Нилекани е бивш шеф на втората по големина софтуерна фирма „Инфосис текнолъджис“. Той беше назначен лично от премиера Манмохан Сингх за директор на ИСУПИ, след като писа подробно за необходимостта от система за идентификация в книгата си „Да си представиш Индия“, публикувана през 2008 година. „Признавайки съществуването на всеки един гражданин държавата автоматично се задължава да подобри качеството на услугите и незабавно да му предостави по-справедлив достъп до услуги“, твърди Нилекани. „Това признание помага на гражданите да знаят по-добре правата, привилегиите и задълженията си“.

Освен при разработването на интелигентните карти ще има трудности и при изграждането на сигурна поддържаща инфраструктура, която да издържа на натоварване. Други предизвикателства са гарантирането на неприкосновеността на личните данни и участието на агенти, които да издават картите, обяснява Нилекани, който има статут на министър. Една от най-големите трудности ще бъде да се осигурят „чисти“ отпечатъци от пръсти като част от биометричния профил, който ще включва снимка на лицето и на двата ириса, в прашните части на Индия, където живее близо две трети от населението.

Честите спирания на тока са друго препятствие, обяснява Среени Трипуранени, изпълнителен директор на компанията „4 Джи айдентити сълюшънс“, която изпробва системата в южния щат Андра Прадеш. „По-голямата част от биометричните технологии са разработени за чисти помещения с климатици, но прахолякът в селата е голям проблем и понякога взимаме по няколко отпечатъци. Освен това трябва сами да си носим електрогенератори“, разказва Трипуранени, който нарича УПИ „майката на всички бази данни“.

Най-големият риск, според Ранаде, е от загуба на политическия устрем, което ще спре кранчето за средства и жизненоважната подкрепа. „Но може би не бива да сме толкова скептични. В нашия случай не сме живели в свят, в който всеки индиец има уникален профил за идентификация, така че можем само да си представяме какво би било тогава“. Андра, камериерка от Мумбай, която предоставя заплатата си на своя работодател за съхранение, вече си представя този свят. „Най-после ще мога да си взема мобилен телефон и да си отворя банкова сметка на мое име. За мен това ще бъде от голямо значение“, споделя тя.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.