Бъфет, Сорос, Волкър: Кой вкара света в капана на кризата

Уорън Бъфет, Джордж Сорос и Пол Волкър. Илюстрация: от корицата на американското издание

Америка и светът са в капана на най-дълбоката и най-дълга рецесия в следвоенната история. Това само по себе си е добра причина да поразмишляваме върху кариерите на Уорън Бъфет, Джордж Сорос и Пол Волкър. Бъфет и Сорос са сред най-успешните инвеститори в човешката история, с рекордни постижения в печеленето на пари и в добри, и в лоши времена. Волкър е регулатор, един от най-великите американски висши държавни служители, чиято цялостна кариера се определя от кризите. И тримата видяха идването на настоящата криза много отдавна.

Този последен факт заслужава да му се отдаде нужното внимание. Wall Street Journal класира водещите икономически прогностици по точността на техните икономически прогнози, използвайки два ключови показателя за предвижданията им за четвъртото тримесечие на 2007–2008 г.: реалния ръст на БВП за същото четвърто тримесечие и реалната норма на безработицата в края на 2008 г. В извадката са представени петдесет и един икономисти. Действителното движение при четвъртото тримесечие в реалния ръст на БВП е минус 0,8%. Единствено главният икономист на Goldman Sachs, Ян Хациус, който прогнозира минус 0,4% – с оглед на маржа при грешката в данните това може да се смята за пряко попадение, – дава правилна оценка на промяната. Всички други са очаквали позитивен реален ръст – при по-скромните оценки с 2%, а при някои със зашеметяващите цели 5%. Относно безработицата всички прогностици са очаквали много по-добри резултати от действителните 6,9%. Най-близката прогноза стига максимум до 6,2%, а най-скромната – до оптимистичните 5,2%, като най-ентусиазираната е 4,3%.

Сто и един от сто и двама отделни прогностици дават погрешна представа както за безработицата, така и за БВП в същата посока. Забележете, че прогнозата е направена в края на 2007 и началото на 2008 г., когато кредитната криза е доминиращо водещо заглавие от месеци и правителството предприема извънредни мерки, за да облекчи последиците от нея. И това не са прогнози на случайни хора. Всеки един икономист е представител на някоя от главните банки или на някоя консултантска къща, предоставяща услуги в сферата именно на икономическите прогнози – все институции, които се конкурират за клиенти, позовавайки се на отличното качество на своите проучвания и на точността на прогнозите си, и всички те са направили огромни инвестиции в прогнозни модели и икономически бази данни. Но като група те просто не са разбрали какво има да става или не са имали дори и най-малка представа за неговите глобални резултати.

Тези три побелели глави обаче – Волкър е на осемдесет и една, Бъфет и Сорос – на по седемдесет и осем – го разбраха и го казаха. Сорос започна да предупреждава за надуването на „супербалон” още в края на 90-те години. Бъфет подава сигнал за тревога относно ексцесиите във финансовите машинации само няколко години по-късно. Тревогите на Волкър са също много отдавнашни, но той не ги огласи, докато неговият приемник на поста председател на Федералния резерв, Алън Грийнспан, беше все още на служба.

На повърхността те са много различни хора. Бъфет и Сорос имат почти диаметрално противоположни стилове на инвестиране. Бъфет е класически хипераналитичен търсач на стойността. Той прави задълбочени проучвания, купува относително рядко и обичайно задържа позициите си за много години. Сорос е глобален хищник, с котешки инстинкт за вибрациите на дисхармонията в икономическия поток. Той се движи във и извън позициите бързо и всеядно – акции, валути, стоки, бонове, навсякъде, където се отвори възможност. Волкър никога не е бил професионален инвеститор, но заслужава най-голямо уважение заради най-забележителното макроикономическо постижение през последните тридесет години – унищожаването на инфлационното чудовище, което изяждаше американската икономика в края на 70-те години.
Стабилизирането на икономическия ръст през 80-те и 90-те се основаваше на победата на Волкър над инфлацията.

Но общите неща помежду им надминават външните разлики. И тримата въплъщават това, което римляните наричат „добродетел” – твърдост, устойчивост, последователност и принципност. Дж. П. Морган нарича това „характер”. Принципната последователност не е същото като сляпото придържане към догмата; то по-скоро предполага обмисляне, преценка и здрав разум. При Бъфет и Сорос това се олицетворява от дисциплинирания им подход към инвестирането, готовността им да признават грешките си и неподатливостта им на трескав ентусиазъм. При Волкър това е гранитният интегритет и почтеност, които го превръщат в първата личност, която бива търсена тогава, когато авторитетите се нуждаят от решителен и твърд подход при възможен скандал.

Престижът и на Бъфет, и на Волкър е толкова голям, че дори само появата им на сцената до тогавашния все още кандидат-президент Барак Обама, когато той представя плана си за икономическо възстановяване, дава на изтерзания свят възможността да изпусне въздишка на облекчение. Сорос също е сред ранните поддръжници на Обама и един от неговите задкулисни съветници. По време на активните им кариери и тримата два пъти са ставали свидетели на това как Съединените щати придобиват глобална хипермощ и два пъти – на това как тръгват по кривия път на международния екстремизъм и погрешното икономическо управление.

Голямата инфлация от периода 1965–1980 г. слага край на ерата на почти тоталното господство, което Америка има в света след Втората световна война. За пръв път след XIX век Америка става задлъжняла държава и е подложена на силен конкурентен натиск от страна на възраждащите се Япония и Германия. Победата на Волкър над инфлацията издига Америка обратно до нещо подобно на старото й господстващо положение – на гребена на вълната на широкомащабната трансформация на бизнеса и комуникационните технологии и това продължава до имплозията на големия балон на акциите през 1995–2005 г. Прехвърлянето на огромни парични средства в Китай, Индия и активизиращите се петролни държави по време на „балонените” години оставят страната затънала в най-дълбоката яма на задлъжняване в нейната история.

Показателно е, че всяка криза идва след десетилетие на почти пълно единодушие сред професионалистите относно правилата на политиката за управление на националната икономика. „Кейнсианският консенсус е необорима доктрина в подема на страната до Голямата инфлация, така както теориите на „новите класици” от Чикагската школа напомпват големия балон на акциите. Преживяването на такива бурни обрати – а в случая при Сорос и Бъфет и придобиването на големи печалби от тях – усилва скептицизма и на тримата в съществуването на някакво разковниче, както и в академичната самоувереност. Те проявяват респект към пазара, но знаят, че на него може да му е нужно твърде дълго време, за да направи нещата правилно. Макар и коренно различни външно, инвестиционните стилове на Бъфет и Сорос в основата си се градят на приемането, че пазарът често пъти греши. Бъфет купува или инвестира в компании с висока себестойност и няма почти никакъв интерес към флуктуациите на техните акции. Сорос надушва зараждащите се балони и ги яхва, сигурен, че ще може да се измъкне, преди да са се пукнали. Волкър, разбира се, е прекарал голяма част от своя живот в работа по оправяне на последствията от грешките на пазара – рухването на златния стандарт, галопиращата инфлация, петродоларовия срив, S&L (Savings and Loans – кредитно-спестовни институции – банки, които са едни от най-засегнатите от настоящия кредитно-имотен балон – бел. прев.) – а сега като съветник на Обама продължава да се бори с имплозията на ипотечните заеми.

По-конкретно те разбират, че финансовият пазар има дотолкова отношение към идеализирания „пазар” на теорията, доколкото сенките в пещерата на Платон имат отношение към реалността Финансовите пазари са доминирани от хора, които инвестират парите на други хора, често пъти в контекст, в който деструктивното поведение генерира огромно състояние.
Помислете за иронията на настоящия икономически цикъл. Финансовите гурута, водени от Алън Грийнспан, убедени в универсалната правилност на пазарния резултат, са главните виновници за практическото оттегляне на финансовия регулаторен контрол. Днес, след няма и десетина години, целият банков сектор е на път да бъде национализиран заедно със застрахователните компании, автомобилните компании и може би още много други. Мениджърите проправиха пътека до Вашингтон, за да просят пари и помощи. Икономическата власт на правителството постепенно се увеличава, въпреки че задлъжнялостта му се покачва и че доларът се клатушка на ръба на пропастта.

За истински вярващите в идеологията на свободния пазар това е най-лошият от всички възможни светове – и те самите причиниха това. Грийнспан практически се оплакваше на изслушванията си пред Конгреса, когато признаваше, че никога не си е представял, че пазарните професионалисти могат да грешат толкова много и да бъдат толкова безразсъдни. И както класацията на прогностиците в Journal подсказва, до миналата година преобладаващата част от икономистите все още не са разбирали какво става.

Този последен развой на събитията е най-добрата причина да изучим по-добре Бъфет, Сорос и Волкър. Епизодът на голямата инфлация от 70-те показва не особено ентусиазирано прегръщане на кейнсианството. Настоящата криза е болезнен урок за опасностите от сляпо придържане към пазарния догматизъм. Реалният свят на пазарите и на правителствата е свят, в който склонните към грешки човешки същества действат по мъгляво схващани тенденции – или, по думите на Сорос, в състояние на „радикална несигурност”, – и често пъти го правят катастрофално погрешно. Кариерите на нашите трима герои са истории за успех в условията на именно такава несигурност.

Запознах се със Сорос и Волкър при писането на предишни мои проекти и те напълно ми сътрудничиха и при написването на тази книга. Хванах Бъфет в момент, в който той бе обявил временно журналистическо затъмнение, но съществува огромно количество наличен материал – както от него, така и за него, – който беше повече от достатъчен за моите цели. Това, което ми беше най-приятно по време на целия период, през който изучавах тримата мъдреци и се ровех в техните истории, беше потвърждаването на факта, че дори и днес, в епохата, управлявана от догматизъм, не по-малко закостенял от този в средновековна Испания, здравият разум, добрата преценка, зрелият опит и скромността при изправянето пред нещо, което човек не знае, все още са пътят към големия успех.

ПО-ДЪЛБОКИЯТ НЕДОСТАТЪК

Основна характеристика на съвременната икономика и финанси, особено в разновидността на неокласицизма или на новия класицизъм, е тесногръдието на техните виждания. Брус Скот е професор в Harvard Business School и нещо като парий сред своите колеги, защото настоява за изучаване на капитализма в качеството му на нещо повече от „просто бизнес и финансови пазари”. Той настоява, че това е система на управление. Типичната му структура е трипластова и бизнес школите преподават само една от тях. Той обича да сравнява трипластовата структура на американския капитализъм с тази на Националната футболна лига (NFL).

Трислойната структура на NFL включва политическо/управленско ниво, или ръководството на лигата; институционално ниво, или отборите, и самата игра. Ръководството на лигата установява правилата на играта, приема за членове квалифицираните отбори и дефинира допустимите и законови технологии и процедури (като например недопускане на никакви удари на каска в каска и пр.). В момента шефовете на NFL имат силни социалистически уклони, поставят лимит на заплатите и узаконяват вътрешноотборното разпределение на приходите. Институционалният слой на NFL (или отборите) има съществена законодателна сила, тъй като има глас при промените в правилата или приемането на нови отбори. Това ниво освен всичко подсигурява стадионите и другата материално-техническа структура за осъществяване на играта. Самите игри са конкурентната арена, макар че има подробни правила, които подсигуряват правилното им осъществяване и честното съдийство.

Паралелът с капиталистическата система на ръководството е очевиден. Политическите авторитети – изпълнителни директори, законодателно тяло, съдилища и регулаторно тяло – създават и укрепват правилата на играта и дефинират допустимите технологии и квалификации за играчите. Институционалното ниво включва борсите, комуникационната система за трансфер и още много неща, които формират базовата инфраструктура на капиталистическите транзакции. А играчите са компаниите, трейдърите и предприемачите.

Скот изтъква, че всеки слой е предприемчив и действа за разширяване на своя обхват и свобода на действие. В NFL отбранителните флангове се оплакват от натруфените протектори на куотърбековете(Защитата в американския футбол – бел. прев.), докато отборите с най-добрите хващачи лобират за по-строги правила срещу хенд-чекинга. Капиталистическите господари на вселената пък искат по-малко рестрикции върху търговията и ливъриджа и по-малко антитръстови ограничения. Инфраструктурното и политическото ниво лобират за вкарване на хедж фондовете в регулаторния обхват на действие.
Контрааргументите на хедж фондовете са, че всъщност ако продадеш по-малко билети, ще получиш по-малко приходи.
Скот обаче прави важна забележка, а именно, че политическият слой има по-дълбоки цели. Капитализмът, разглеждан като правителствена система, има история на Запад, историята на стотици години опити за обуздаване на плячкосването free-for-all (Игра без правила, в която всеки присъстващ може да участва – бел. прев.), в което в крайна сметка могат да победят само военачалниците.

Така правилата са се развивали, до по-голяма или по-малка степен, за да обуздават апетитите на бързите, на смъртоносните и на безпринципните. И за да бъдат защита срещу победителите, които прибират всички печалби. Да предпазват индивидуалните рискови начинания с потенциални систематични последствия. Да осигурят възможност дори губещият да не гладува. Нито една от тези по-широки цели не е обхваната в нашите доминиращи понастоящем икономически и финансови модели. Ако продължим с аналогията с NFL, можем да кажем, че през последното десетилетие капитализмът обърна играта срещу играчите free-for-all и показа колко кървава и грозна сцена може да се получи.

Това, което е удивително в парадигмата на Скот, е, че повечето хора – не бих могъл да ги изброя – я намират за изключително оригинална и след като я осмислят малко, за крайно очевидна. Подозирам, че явната й оригиналност се дължи на това, че представлява един вид връщане към миналото. Имаше време, когато хората говореха и мислеха за целите на управлението, на държавата или за капиталистическата система. Това беше тема, която много интересуваше и Кейнс например, но през последния четвърт век, че и повече тя не интересуваше почти никого.

Което ни връща обратно към Сорос, Бъфет и Волкър. Всички те мислят в органични термини. Кариерата на Волкър обхваща и трите слоя, но най-вече този на управлението и инфраструктурата. Инвеститорският стил на Сорос, както видяхме, е в съзвучие с това, което се случва в обществото, а не само на борсата. Бъфет говори за Ovarian Lottery. „Хората, които казват „постигнах всичко сам” и мислят за себе си като Хорейшо Алджър – повярвайте ми, те ще [платят много повече], за да бъдат в Америка, отколкото в Бангладеш. Това е Ovarian Lottery.”(Букв. Ovarian Lottery означава лотария на яйцеклетката, сиреч, че съдбата играе основна роля в живота ти – къде си роден и пр. Най-вече се употребява в смисъл, че си спечелил от лотарията, ако просто си се родил в САЩ – бел. прев.)

Човек може да си представи, че техните широки възгледи са част от причината, поради която повече от половин век те пилотират през множество пазари и през множество етапи на кризи и триумфират с голям успех. И тримата са мъдри, и тримата са скромни относно това, което не знаят, никой от тях не натрапва някакъв свой дефинитивен „модел” на света. Никой от тях никога не е твърдял, че „само парите” или „само търсенето” е движещата сила на икономическата вселена – те пилотират, разчитайки на своя огромен опит, на усещането си за история и на своя здрав разум. Настоящият глобален икономически погром дискредитира почти всички капитани на финансовата индустрия, регулаторите на повечето държави и почти всяко гуру от академичната общност. Но мъдреците са по-големи от всякога. В това се съдържа важен урок и да се надяваме, че светът ще го научи.

*Откъс от книгата „Мъдреците. Уорън Бъфет, Джордж Сорос и Пол Волкър за водовъртежа на финансовите пазари“ (ИК Сиела). Чарлз Р. Морис е известен банкер, изследовател и популяризатор на финансовата история. В друга своя книга – The Trillion Dollar Meltdown: Easy Money, High Rollers and the Great Credit Crash, предсказва сегашната финансова криза.

От блога Книжен Ъгъл

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.