Как ЩАЗИ печели избори в Потсдам и бившото ГДР

Улица в Потсдам. Снимка: Туристически сайт на града

Много им се възхищавахме на германците от бившето ГДР за начина, по който се справят с агентите на тяхната Държавна сигурност ЩАЗИ. Но днес, 20 години по-късно се оказва, че резултатите и там са много по-песимистични от очакванията. Хиляди агенти на комунистическите тайни служби не само продължават да работят в публичната сфера на бившите източни провинции, но и безцеремонно настъпват в голямата политика. Ето и един актуален в Германия саркастичен политически виц: „Каква е разликата между бившето ГДР и новоизбрания парламент на провинция Бранденбург? Че в ГДР само двама човека от сто са били агенти на ЩАЗИ”.

Столицата на Бранденбург, Потсдам, беше много популярна туристическа цел за българите още по времето на ГДР не само с дворците си, но и като място на прочутата Потсдамска конференция на победителите в края на Втората световна война. Днес, след последните избори за местен парламент (ландтаг), проведени през есента на 2009 г. градът е  на път да се превърне в нова, този път твърде специфична политическа „атракция”. В избрания с мандат от 5 години Ландтаг има 88 депутати. От тях 5 са от партията на „Зелените”, 7 са либералите и 19 – християндемократите, общо 31. Всички останали 57 места са за управляващата със смазващо мнозинство „червено-червена” коалиция от германската социалдемократическа партия с 31 депутата и набиращата все по-голяма популярност партия „Левицата”, базирана основно на бившите комунисти от ГДР с 26 парламентарни места. Тези сухи цифри на официалната статистика излъчват една много тягостна и неразбираема поне за мен носталгия към „Берлинската стена”, която минаваше по брега на Потсдамското езеро и разделяше не само Германия, но и цяла Европа на два свята. Единият, от които се оказа излишен, или поне така си мислехме преди 20 години. Но такива са правилата на демокрацията и свободния избор, още повече, че съседната на Потсдам федерална столица Берлин също се управлява от аналогична „червено-червена” коалиция, и то вече в продължение на десет години.

Основният проблем обаче е другаде и той се оказва много по-потресаващ. Левицата не само печели 26 места, колкото християндемократите и либералите заедно, но издига като кандидати за парламента не един, не двама, а цели девет човека, бивши агенти и служители на ЩАЗИ. От тях ШЕСТ са избрани, като и ШЕСТИМАТА печелят директни мандати като мажоритарни кандидати. Хората просто ги обичат… Какъв политически мазохизъм. И за да не си мисли някой, че това е изключение, подобни са и резултатите за провинция Тюрингия. Тук за щастие християндемократите печелят изборите за Ландтаг през август 2009 с 30 мандата (от 88) и с 18 те депутати на социалдемократите съставят т. н. „голяма“ коалиция. Левицата обаче има втората по големина парламентарна група с 27 депутати, от които ЧЕТИРИМА са агенти на ЩАЗИ. И отново, този път ТРИМА от тях са избрани като мажоритарни кандидати. И то в провинцията със столица Йена, градът, който заедно с Лайпциг беше един от най-важните опозиционни центрове на ГДР.

Не мога да се въздържа да не представя поне една агентка депутатка, защото за българската политика това е голяма рядкост. Става дума за шефката на парламентарната група на левицата в Ландтага на провинция Бранденбург и депутатка трети мандат, петдесетгодишната красавица Керстин Кайзер. Още като студентка тя започва да работи за ЩАЗИ под псевдонима Катрин. Задачата й е да шпионира състудентите си, кой от тях слуша западни станции, проявява сексуална разюзданост или поддържа контакти с младежи чужденци. В архивите е описано, че тя изпълнява работата си с особено вдъхновение и при всяка среща с водещия офицер го затрупва с нови и нови имена. Днес известната политичка оценява всичко това като «младежки грехове». Може би за повече пълнота е добре да спомена, че и в двата парламента, за които говорим, и на Бранденбург, и на Тюрингия има депутати, работили за „най-престижното“ управление на ЩАЗИ „Феликс Дзержински“.

Разбира се, за тези процеси могат да се намерят много обяснения. Законът за архивите на ЩАЗИ от 1991г., на който толкова много завиждахме, задължаваше да се проверяват всички, заемащи постове на държавни служители, като в Германия към тази група принадлежат и учителите и учените, и преподавателите в държавни университети и институти. При децентрализацията в германската федерална система обаче, прилагането на закона беше различно в  отделните провинции. Не навсякъде работата за ЩАЗИ водеше до уволнения и отстранявания. И точно тук се крият последиците от една криво разбрана толерантност.  В течение на годините законът беше смекчаван няколко пъти. След последната промяна от 2006 г. се проучват само служителите на ръководни постове. И въпреки това, а може би именно поради това, ставаме свидетели на нови и нови ужасяващи разкрития.

След огромния политически скандал около новия състав на Ландтага в Брнденбург, се разбра, че стотици бивши служители и доброволни сътрудници в Министерството за държавна сигурност на ГДР са назначени на работа след обединението на Германия в бранденбургската полиция и продължават да работят там, като между тях има и хора, отговорни за преследването и арестуването на политически дисиденти. Подобна е и ситуацията в други източни германски провинции, например като Саксония и Саксония Анхалт. Нещо повече, кадрите на ЩАЗИ непрекъснато и демонстративно повишават своята обществена активност, създават сдружения, неправителствени организации и клубове в защита на своите интереси и то със солидно финансиране, работят сред младежите и различни социални групи, като се опитват да доказват, че ГДР е била правова държава и те достойно са защитавали в рамките на закона нейната сигурност и интереси.

Новото настъпление и надменно самочувствие на агентите на ЩАЗИ е директно свързано с политическото настъпление на партията «Левицата», създадена от обединението на отцепилата се от социалдемократите лява популистка фракция на Оскар Лафонтен и бившите комунисти на ГДР. Партията обединява старата комунистичeска номенклатура на ГДР, сътрудниците на ЩАЗИ, и типичнатa за западната наивност смесица от комунисти, марксисти ленинисти, леви синдикалисти и недоволни противници на демократичната система и правовия ред в Германия. Левицата с 12 % от местата е вече четвърта политическа сила в германския Бундестаг, а в източните провинции се радва на постоянна подкрепа между 20 и 30%.

При това положение основният посткомунистически дебат за справедливостта, за „палачите и жертвите“ е вече забравен. Оставените на доизживяване граждански организации на репресираните от комунистическия терор дори са обвинявани, че се противопоставят на помирението и взаимното опрощаване в нова, обединена Европа. Изглежда, че облакът с пепелта от комунизма не се разнася така бързо, както пепелта от исландския вулкан и още дълго ще тормози политическия ни и икономически „трафик” към истинската свобода.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.