Трийсет години след смъртта на Тито носталгията е жива

Стефани ван ден Берг

Йосип Броз Тито. Снимка: 24сата

Трийсет години след смъртта на Тито Блашко Габрич, който развежда посетители из „Юголанд парк“ в Суботица – малък принос към паметта за това, което за него бе „рай на земята“, все още изпитва носталгия. Някогашното югославско знаме, на хоризонтални синя, бяла и червена лента с червена петолъчка по средата, е поставено над входа. По стените има пана, прославящи събитията и живота по време на управлението на Тито, който управляваше еднолично югославската федерация от 1945 г. до смъртта си на 4 май 1980 г.

От шест години Блашко Габрич се е посветил на все още незавършения проект. Този 67-годишен мъж остава непоколебим във волята си да прославя един изчезнал свят, който за него няма равен на себе си. „Нашите работници можеха да пътуват по време на отпуските си през лятото, през зимата. Училището беше безплатно“, въздиша той пред АФП. „Днес собствениците на заводите взимат всички пари и ние, ние плащаме всичко“.

Блашко Габрич е неизчерпаем за достойнствата на Югославия, която обаче не можа да оцелее дълго след смъртта на комунистическия диктатор. От началото на 90-те години бившата федерация потъваше в смъртоносни конфликти и югославското единство се пръсна на парчета под натиска на националистическите страсти. Словения първа напусна югославската общност, след това Хърватия, Босна, докато Черна гора се отдели от Сърбия няколко години по-късно и Косово на свой ред обяви независимост.

Според историците носталгията по югославската общност, все още често срещана на Западните Балкани, се обяснява отчасти с последвалите ужасни драми. Култът към Тито се обяснява с „провала на политиката и на югославската държава след него“ и впечатлението за постояннен упадък у мнозина след неговата смърт, отбелязва сръбският историк Предраг Маркович. Според него обаче носталгията по бивша Югославия се различава от тази, която може да се забележи у някои поколения в бившите комунистически страни, които съжаляват за по-простите времена, когато всички имаха осигурена работа. „Това, което липсва на хората тук, е че вече не са голяма уважавана страна. Авторитетът на Югославия бе несравнимо по-голям от този на всички страни, които произлязоха от нея“, обяснява Маркович.

Многобройни делегации, дошли от четирите краища на бивша Югославия, преминават през югославския исторически музей в Белград, където се намира гробът на Тито, в деня на годишнината на неговата смърт. В Словения нерядко се срещат младежи, които носят тениски и значки в памет на бившия диктатор. В Хърватия и Босна са създадени десетки организации, които пазят паметта за него. През всички тези години хиляди симпатизанти се събират в родното му село Кумровец в Хърватия в деня на годишнината на неговата смърт.

Мнозина не се разпознават в новите държави, произлезли от бивша Югославия, за тях те са твърде тясна рамка, която не може да отрази сложния им произход. „Баща ми е сърбин от Косово, майка ми е македонка. Дядо ми беше хърватин. Ако ме питате за националността ми, ще ви кажа, че към балканец и по-точно югославянин и никой не може да ми отнеме това“, коментира Любомир Джорджевич, пенсиониран журналист. Джорджевич иска на предстоящото преброяване в Сърбия да има графа югославска националност. Но той се усмихва, останал без илюзии. „Знаем, че няма да има нова Югославия. Най-простият начин да живеем заедно е да влезем всички в Европейския съюз“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.