110 милиарда за Гърция – и при успешна операция болният може да умре

Заемите в размер на 110 млрд. евро, които Гърция ще получи от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) през следващите три години са най-голямата сума, давана изобщо, за да бъде спасена финансово една страна. Прословутият „план Маршал“ например бе в размер на 12 млрд. долара за трите години от 1948 г. до 1951 г. и се отнасяше за цяла Западна Европа.

Парите са много, но цената им е още по-голяма. И най-вече никой не знае дали те ще бъдат използвани рационално. Цената на парите е разбираема. Става дума за най-голямата финансова и социална интервенция, правена някога по отношение на Гърция. Ако тя даде резултат, гръцкото общество със сигурност ще излезе по-бедно, може би ще се засили социалното неравенство, но вероятно финансово то ще е по-здраво.

Но само ако дадат резултат рестриктивните мерки на кабинета… Защото засега успехът на експеримента съвсем не е гарантиран.

Първо, защото никой не знае дали правителственият и административен апарат в Гърция ще може да понесе успешно една такава мащабна интервенция. Кои данъчни служби ще събират парите? Кои ведомства и институции ще прилагат антикризисните рестриктивни мерки? Кои министри и правителствени фактори ще следят за тяхното изпълнение?

Заслужава да се припомни, че в момента, почти седем месеца, откакто новото правителство пое властта, все още в нито една болница няма управителен съвет. Последните шефове на болници бяха назначени само преди няколко дни. Управлението на болниците е административно обременено и разхищенията там са огромни. Разходите обаче растат с темпове, надхвърлящи един милиард евро за тази година.

Второ, защото дори и да е успешна операцията, болният може да умре. С наложената тригодишна програма Гърция е изправена пред перспективата за рецесия, от която никой не знае как и кога тя ще се съвземе. Намесата на МВФ в Латвия доведе до намаляване на БВП с -4 на сто, с -18 на сто и отново с -4 на сто за три години от 2008 г. до 2010 г. Това бе истинска социална катастрофа. Още повече, че програмата, която се предвижда да бъде приложена в Гърция, съдържа и доста несвързани неща. Как може да се говори за „дефлация“, а в същото време да се увеличават косвените данъци?

Трето, защото никой в Гърция сега не знае дали парите и мерките ще се окажат достатъчни. Във всички европейски столици широко се споделя опасението, че в битката на еврото с пазарите може да са нужни много повече пари. Още по- силна е пък изказваната резервираност за това дали Гърция би могла да приложи мерките, които се искат от нея. Каква е гаранцията за успех на мерките, след като реализацията им е възложена на синдикални и други професионални сдружения, върли противници на тези рестрикции? Повечето фактори изобщо не са убедени за това дали правителството ще може да приложи договореностите с ЕС и МВФ независимо от политическата цена, която то трябва да плати.

И точно тук стигаме до същността на нещата. На 4 октомври миналата година новото правителство можеше да реши проблемите на държавата. Смело да ореже публичните разходи и драстично да редуцира държавния сектор. Цената щеше да бъде по-малка, а съюзниците на кабинета щяха да са повече. Това обаче не бе направено. Правителството загуби време и се отдаде на празни полемики. Така седем месеца по-късно се стигна до идването на МВФ, а правителството върви към битка с обществото. Със сигурност тази битка ще струва много и засега не се знае колко съюзници то ще намери, за да се опре на тях.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.