„Ядрената пролет“ на Обама

Джоузеф Чиринчоне

Барак Обама разговаря по телефона с Дмитрий Медведев в Овалния кабинет. Снимка: Белия дом

Юридическата преградна стена, която възпираше в продължение на 40 години ядрено „наводнение“, днес се пропуква. Със своите 189 страни членки, Договорът за неразпространение на ядреното оръжие е единствената световна юридическа и дипломатическа бариера срещу разпространението на ядрени оръжия.

Заплахата от нови ядрени държави, бавното темпо на съкращаване на съществуващите ядрени арсенали и призракът на ядрения тероризъм разклатиха доверието в режима. Ако той рухне, можем да станем свидетели на каскада от разпространение на ядрено оръжие. Централната сделка на договора е проста: страните без ядрени оръжия се ангажират никога да не се сдобиват с такива оръжия, а онези, които ги притежават, поемат задължението да се избавят от тях. Това е може би най-успешният пакт за сигурност в историята.

Когато договорът бе обсъждан за първи път, пет страни разполагаха с ядрено оръжие – САЩ, Съветският съюз, Великобритания, Франция и Китай, а експерти се опасяваха, че в скоро време списъкът ще нарасне неимоверно. Джон Ф. Кенеди заяви пред ООН през 1963 г. „Аз ви моля да се замислите за момент какво би означавало да има ядрено оръжие в толкова много ръце, в ръцете на малки и големи, стабилни и нестабилни, отговорни и безотговорни страни из целия свят. Тогава за никого няма да има спокойствие, нито стабилност, истинска сигурност или възможност за ефективно разоръжаване.“

Режимът на договора ликвидира тази заплаха, като създаде международен стандарт срещу разпространението на ядрените оръжия и ги превърна от източник на национална гордост в обект на международна критика. Пактът установи режима на инспекции, който помага да бъде предотвратявано отклоняването на гражданска ядрена технология за оръжейни програми. Той насърчи Швеция, Западна Германия, Япония, Австралия и други страни, обмислящи ядрени програми през 60-те години, да ги изоставят и да се присъединят към договора.

По-късно договорът предостави дипломатическата рамка, която позволи на Украйна, Беларус и Казахстан да се откажат от хилядите ядрени оръжия, които наследиха от бившия Съветски съюз и да се присъединят към договора като неядрени държави. Той подтикна Южна Африка, Аржентина и Бразилия също да се откажат от ядрените си програми. Ирак и Либия са страните, които наскоро прекратиха ядрените си програми и се присъединиха. Днес четири страни с ядрени оръжия остават извън договора: Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея. Иран в момента изпробва границите на договора с ядрените си амбиции.

Режимът бе пренебрегван осем години при правителството на Буш, което дори не симулира интерес към разоръжаването. Когато Барак Обама встъпи в длъжност, американската инфраструктура за контрол над въоръженията и световната подкрепа за режима бяха на изключително ниско ниво, а заплахите в света се увеличаваха, включително от Северна Корея, Иран и перспективата за ядрен тероризъм. Няма реален начин, по който да бъдат спрени или намалени тези заплахи без силно международно партньорство и съвместни действия. Но подобни съвместни усилия изискват доверие в съответните партньори и САЩ запазиха доверието на малко на брой, но ценни държави.

„Ядрената пролет“ на Обама – договор с Русия, нова ядрена политика на САЩ и среща на върха с участието на 47 страни за предотвратяването на ядрен тероризъм, възстанови вярата. Ще убеди ли това другите страни да приложат правилата срещу Иран и всяка друга страна, която хитрува при изпълнението на задълженията по договора? Задачата ще бъде трудна, но Обама изглежда уверен. Както заяви в Прага миналия месец: „Трябва да бъдем толкова постоянни и пламенни в стремежа си към напредък, както всеки който се изправи на пътя ни.“ До края на конференцията през май ще знаем дали тази самоувереност е оправдана.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.