Кой живее на ул. “Оборище” – преди и сега

Къщата на №12, бивше виетнамско посолство, до неотдавна беше собственост на Румен Гайтански – Вълка, но по последна информация е препродадена преди месец на грък. Вместо да запазят автентичния облик на красивата сграда, собствениците й са надстроили два мансардни етажа – заради далаверата. Снимки: e-vestnik

Новозабогателите пришълци в столицата цели две десетилетия се блъскаха като цаци в консерва по баирите на кв. „Лозенец“ (старо име – Курубаглар), докато окончателно и за дълго компрометираха тихия някога жилищен квартал. По-умните и по-богатите гнусливо заобиколиха този капан, предпочели далеч по-уютни и престижни места на града. Едно от тях е улица “Оборище”.

В хилядолетната история на Сердика-Средец-София, улица “Оборище” е направо младенец. Прокарването й е проектирано в първия градоустройствен план на столицата (1879), известен като Батенбергов. В първоначалната идея заляга и изграждането на площад “Цар Освободител” върху терена, който по-късно се превръща в  познатата ни Докторска градина. Но плановете се променят в крачка, а обособеният площад “Св. Александър Невски” задава нова номерация на улицата. За кратко бързо развиващият се град превръща “Оборище” в една от най-престижните улици на следосвобожденския град. Зад стените на неговите достолепни къщи, строени от индустриалния, търговски, политически и културен елит на страната, се е притуряло (и до днес) влияние върху целия живот на България. Примерът е последван и от комунистическата върхушка, а разклоненията й са живи и днес. Така ул. “Оборище” се обособява като предпочитано място за живеене на силните на деня, все едно към коя историческа епоха принадлежат.

Верни наследници на удобствата, наследени от предвоенния елит, новите властващи струпват домовете си по лявата страна на улицата (ако тръгнеш от „Св. Александър Невски“ надолу). Нещата са прости и прагматични – левия тротоар предлага пълно южно изложение с изглед към Витоша и гарантиран слънчев достъп. Така на
№ 1 на се настанява част от партийния елит на тоталитарния режим (а върхушката му живее в съседство по-надолу), в построена през 60-те години на ХХ век масивна жилищна сграда (виж снимките).

Първоначално там живеят редом членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП Иван Абаджиев и Лъчезар Аврамов, МВР-шефът Ангел Цанев, БЗНС-деятелят Лальо Ганчев, дъщерите му Вера и Васа, писателите Димитър Димов и Павел Вежинов и др. Наследниците на писателя Вежинов, на Иван Абаджиев (известен днес с това, че синът му е бил женен за Цветелина Бориславова, другарката в живота на примера Борисов) и др. продължават да живеят на „Оборище“ №1.

Ул. "Оборище" №1. В двата входа на тази голяма жилищна кооперация са живели няколко партийни величия и писателят Павел Вежинов. Днес тук още живеят техни наследници. Снимки: e-vestnik

Ул. "Оборище" №1. В двата входа на тази голяма жилищна кооперация са живели няколко партийни величия и писателят Павел Вежинов. Днес тук още живеят техни наследници. Снимки: e-vestnikУл. "Оборище" №3. 3-етажната къща е построена от индустриалеца Балабанов за дъщерите му, после в нея живеят представители на висшата комунистическа власт - Милко Тарабанов, шеф на парламента и др. Снимки: e-vestnikУл. "Оборище" № 9. Домът на фамилията Странски преди 9 септември 1944 г. после приютява синовете на Васил Коларов и Боян Българанов, също и Павел Писарев, бивш шеф на БНТ и Българска кинематография, зам.-министър. Снимки: e-vestnikУл. "Оборище" №11. В този дом е живял дипломатът Иван Станчов, чийто син, емигрантът Иван Станчов, стана български посланик в Лондон след демократичните промени. Снимки: e-vestnikУл. "Оборище" № 15. В тази сграда на големия тютюнотърговец Палавеев днес е настанен Британският съвет. Снимки: e-vestnikУл. "Оборище" №17. В тази построена през 60-те години кооперация днес е музикалното училище "Любомир Пипков", а преди това в нея са живели членове на Политбюро и премиери като Станко Тодоров. Снимки: e-vestnikКъщата на № 19, в която е живял Тодор Живков, днес е на Красимир Гергов, резиденция на неговата голф асоциация. Снимки: e-vestnikПоглед зад оградата към къщата, в която е живял Живков, бивша Чапрашикова къща, днес Гергова. Снимки: e-vestnikТабелата на голф асоциацията на Красимир Гергов на входа на къщата на № 19. Снимки: e-vestnikГърбът на югославското, сега сръбско посолство, откъм ул. "Оборище" - до №8. Снимки: e-vestnikКичозно вградената фасада в билдинга на №10, която възстановява образа на съборената сграда, дело на големите архитекти Фингов и Маричков. Снимки: e-vestnik Билдингът на №10 с Музей-галерия на съвременното изкуство в приземния етаж, който е на съпругата на споменатия Красимир Гергов. Снимки: e-vestnik Къщата на №12, бивше виетнамско посолство, до неотдавна беше собственост  на Румен Гайтански - Вълка, но по последна информация е препродадена преди месец на грък. Вместо да запазят автентичния облик на красивата сграда, собствениците й са надстроили два мансардни етажа - заради далаверата. Снимки: e-vestnik Оборище № 33 - на последния етаж на тази сграда живее Лили Иванова. Снимки: e-vestnik Къщата на №22, в която е живял писателят Йордан Радичков стана известна от жълтите вестници с клюкарски публикации за обитателките й Маргарита Михнева, Нора Нова и Вера Кирова. Снимки: e-vestnik Жилищната кооперация, в която се е родил бившият кмет Софиянски. В съседство той си е построил двуетажна къщичка, дадена под наем за посолство. Снимки: e-vestnik

На № 3 картината е малко по-различна, защото напълно отговаря на имотната и имуществена комунистическа политика “експроприация на експроприаторите”. Елегантният триетажен дом, построен през 1930 г. от индустриалеца Иван Балабанов за неговите три дъщери, приютява  някои от висшите чиновници на властта – Милко Тарабанов (председател на VІ и VІІ Народно събрание, по-късно постоянен представител на България в ООН), Владимир Виденов (министър на строежите при Тодор Живков), Любомир Ангелов (дипломат) и др.

Същото се случва и с дома на фамилията Странски на № 9, известен като “Кооперацията с катеричката”. В различно време съседи на собствениците са семейството на академик Жак Натан, синовете на Боян Българанов и Васил Коларов, дългогодишният генерален директор на БНТ и Българската кинематография, а също така и зам.-министър на културата Павел Писарев и неговата съпруга, внучка на Васил Коларов. По-нататък (№ 11) е домът на дипломата Иван Станчов, чиито син, емигрантът Иван Станчов, след промените на 10 ноември 1989 г., се върна и стана български посланик в Лондон (1991-1994) и министър на външните работи в служебния кабинет на Ренета Инджова.

Оттатък ул. “Кракра”, на “Оборище” № 15, е къщата на Дончо Палавеев, голям тютюнотърговец. Тя е построена през 1921 г. в стил “ар деко”, какъвто е и Мавзолеят на Априлското въстание в центъра на Копривщица, вдигнат с негови средства. Непосредствено след Втората световна война в нея се е помещавал щабът на Червената армия, базирана у нас. В момента в нея е настанен Британският съвет и консулският отдел на Холандското посолство. Непосредствено до него на № 17 е триетажната сграда, построена през 60-те години за обитаване от комунистическата върхушка. В нея за известно време живее Тодор Живков и още – Станко Тодоров, Георги Цанков, Живко Живков, Григор Стоичков и др. В началото на 90-те години САЩ си харесаха сградата за нужди на посолството, а премиерът Филип Димитров бе готов услужливо да им я предостави. “Музикалната стачка” и демонстрациите на децата от училище “Любомир Пипков”, подкрепени от всички софиянци, осуетиха тази амбиция и до днес то се помещава там. Като добавка в двора бе построена концертна зала.

Поглед зад оградата към къщата, в която е живял Живков, бивша Чапрашикова къща, днес Гергова. Снимки: e-vestnik

С името на Тодор Живков е свързана и “Чапрашиковата къща” на № 19. Тя е принадлежала на големия тютюнотърговец Крум Чапрашиков и е построена през 1932 година. Тодор Живков се премества от съседната сграда (№17) и живее в достолепната къща, която става известна като негов дом. Това дава повод народният хумор да прекръсти улицата от “Оборище” на “Тодорище”. Но след няколко години постепенно Живков започва да преспива в резиденцията в Банкя и се премества там окончателно, след информацията, че най-голямото въздушно замърсяване от Кремиковци се просмуква по посоката изток-запад и стига до Докторската градина. След многократна смяна на наемателите, днес къщата е (притежание) и седалище на Българския голф клуб, зад който стои едрият собственик на рекламни агенции и медии Красимир Гергов.

Между № 25 и № 31 се оформя дипломатически пасаж с дълбоки вътрешни и външни дворове. Започва от дома на банкера Анджело Куюмджийски, свързан с американския и френско-белгийския капитал. Обвинен в шпионаж за САЩ, той емигрира през 1941 г., но по-късно чрез него се правят дипломатическите опити за преминаване на България към съюзниците. Къщата е посолство на Република Франция. На № 29 е резиденцията на посланика. А на № 31 е резиденцията на холандския посланик. В миналото тя е била собственост на “шоколадовия крал” Велизар Пеев.

Оборище № 33 – на последния етаж на тази сграда живее Лили Иванова. Снимки: e-vestnik

Кооперацията на № 33 е популярна с това, че на мансардния й етаж с огромна тераса живее певицата Лили Иванова. Всъщност това й е наследство от брака с Янчо Таков, родителите на който живееха на същия адрес, на друг етаж. Но освен Пеко Таков тук се среща още една позната фамилия – на Начо Папазов, висш партиен функционер, кандидат-член и накрая член на Политбюро, някогашен министър на образованието. Увековечен от Радой Ралин с апокрифната някога епиграма – „В стола на Вазов седна Начо Папазов“.

Прекрасният двуетажен дом с мансарден етаж на № 43 е на генерал-инженер Стефан Славчев, създател на тежката артилерия в Българската армия. Негов зет е Георги Липовански, който пък е дядо на популярния художник Георги Липовански. По установен от комунистическата власт ред фамилиите са изселени от София, а на тяхно място се настанява охранителят на Тодор Живков ген. Кашев – шеф на V управление на ДС – УБО (Управление безопасност и охрана). Известно време в къщата живее и семейството на художника-текстилец Марин Върбанов и неговата китайска съпруга Сун Хуай Куей, също художник. Неотдавна тя бе закупена от младия бизнесмен Цабалас, който направи основен ремонт и сградата се превърна в едно от бижутата на ул. “Оборище”.

Тази триетажна сграда почти на ъгъла на „Оборище“ и „Сан Стефано“ е построена за висшата номенклатура на комунизма. В нея живееше Жени Живкова и паркираше вътре белия си мерцедес. В къщата по едно време живееше и Пенчо Кубадински. Сега обитателите се крият, няма имена по звънците. Снимки: e-vestnik

Макар и да не е толкова престижен, десният ред на улицата също предлага интересни факти, свързани с именити фамилии и интересни случки. Най-голямо внимание заслужава посолството на Република Югославия (днес на Сърбия) – между № 8 и № 10 – с официален вход откъм ул. “Георги Георгиу Деж” (днес “Велико Търново”). Според старите софийски строители тя е била предназначена за резиденция на Йосип Броз Тито в качеството му на ръководител на Балканската федерация. Планът на Сталин, слава Богу, не е сработил. Но пък в съседство е живял Георги Димитров, а вдигнатата заради него ограда ражда новия му прякор – “Гошо тарабата”.

На звънците на сградата, в която живееше Жени Живкова, и сега няма имена, само номера на апартаменти. Снимки: e-vestnik

Непосредствено до коригираната преди няколко години ограда на сръбското посолството се намира къщата на № 10, дълго време ползвана като посолство на Либийската джамахирия. На нейно място фирмата “Бългериан канстракшън хаус” построи нов билдинг, в който бездарно вгради фасадата на разрушения предишен дом, проектиран от големите наши архитекти Фингов и Маричков, а сетне реконструиран от арх. Станчо Белковски.

Кичозно вградената фасада в билдинга на №10, която възстановява образа на съборената сграда, дело на големите архитекти Фингов и Маричков. Снимки: e-vestnik

В неговите луксозни апартаменти твърде добре съжителстват д-р Любомир Канов, нюйоркски психиатър и писател, привърженик на “синята идея”, и споменатият рекламен бос Красимир Гергов (от №19), бивш служител от V управление на ДС – УБО. Гергов е собственик и на нашумелия напоследък “Музей-галерия на съвременното изкуство”, разположен в приземието на същия билдинг и ползващ се с благоразположението на министър Вежди Рашидов. Билдингът се пада точно срещу Френското посолство, разположено зад ограда в една от най-престижните сгради в София.

И № 12 буди любопитство. Не само с надстроените мансардни етажи върху великолепната стара сграда, но и с името на Георги Семерджиев, което се свързва с едно от най-старите предприятия в България – “Изида”. Дълго време сградата бе Виетнамско посолство, докато преди шест години премина във владение на Румен Гайтански-Вълка.

Напоследък и кооперацията с № 22 привлече вниманието на жълтата преса, главно заради крамоли между три от нейните обитателки. Това са бившата примабалерина Вера Кирова (съпруга на дългогодишния началник на БНР и БТА Боян Трайков), устатата Маргарита Михнева и не по-малко разклопаната от нея бивша певица Ахинора Куманова, известна като Нора Нова. От клюкарските публикации така и не стана ясно какво точно делят тези жени. В същата сграда живееше и писателят Йордан Радичков, а в съседство се е нанесъл, след зората на демокрацията, бившият военен министър и вицепремиер Димитър Луджев.

Друг блок на висша комунистическа номенклатура срещу Докторската градина – на „Сан Стефано“, недалеч от ъгъла с „Оборище“. На първия етаж е Любомир Левчев, шеф на писателския съюз и член на ЦК на БКП; на горните етажи живее Георги Йорданов, бивш министър на културата и кандидат-член на политбюро; акад. Владимир Топенчаров, сега синът му и др. Снимки: e-vestnik

Ако отново се върнем на левия тротоар, ще стигнем до № 51. На мястото на разрушената от бомбардировките къща на индустриалеца Йосиф Ангелов след Втората световна война е построена кооперация. В нея е роден бившият министър, премиер на служебен кабинет и кмет на столицата Стефан Софиянски. Майка му и досега живее там. Апартамент на същия адрес е имал и кинорежисьорът Борислав Шаралиев. А в съседство се намира новопостроената двуетажна къща, която е съсобственост на Стефан Софиянски. По време на кметуването му този строеж заплете не една интрига, от която г-н Софиянски винаги излизаше с емблематичната си широка усмивка. Но той никога не е живял в нея. Първоначално тя бе резиденция на финландския посланик, а сега в нея се помещава посолството на Република Ирландия.

Тази част на ул. “Оборище”, известна като квартал “Докторски паметник”, завършва при Перловската река, която го отделя от следващия “Типографски квартал”. Но пък краят й е увенчан подобаващо тържествено от домовете близнаци на братята индустриалци Иван и Юлиан Парушеви. Това е първата от двете двойки близнашки къщи в София – другата, не толкова впечатляваща, е на бул. “Дондуков” срещу пресечката с ул. “Париж”. Построени са през 1911 година. По време на тоталитаризма кой ли не ги е обитавал, та дори и личният шофьор на партийния вожд и премиер от 50-те години Вълко Червенков. Сега са реституирани.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.