Кой живее на ул. “Оборище” – преди и сега
Новозабогателите пришълци в столицата цели две десетилетия се блъскаха като цаци в консерва по баирите на кв. „Лозенец“ (старо име – Курубаглар), докато окончателно и за дълго компрометираха тихия някога жилищен квартал. По-умните и по-богатите гнусливо заобиколиха този капан, предпочели далеч по-уютни и престижни места на града. Едно от тях е улица “Оборище”.
В хилядолетната история на Сердика-Средец-София, улица “Оборище” е направо младенец. Прокарването й е проектирано в първия градоустройствен план на столицата (1879), известен като Батенбергов. В първоначалната идея заляга и изграждането на площад “Цар Освободител” върху терена, който по-късно се превръща в познатата ни Докторска градина. Но плановете се променят в крачка, а обособеният площад “Св. Александър Невски” задава нова номерация на улицата. За кратко бързо развиващият се град превръща “Оборище” в една от най-престижните улици на следосвобожденския град. Зад стените на неговите достолепни къщи, строени от индустриалния, търговски, политически и културен елит на страната, се е притуряло (и до днес) влияние върху целия живот на България. Примерът е последван и от комунистическата върхушка, а разклоненията й са живи и днес. Така ул. “Оборище” се обособява като предпочитано място за живеене на силните на деня, все едно към коя историческа епоха принадлежат.
Верни наследници на удобствата, наследени от предвоенния елит, новите властващи струпват домовете си по лявата страна на улицата (ако тръгнеш от „Св. Александър Невски“ надолу). Нещата са прости и прагматични – левия тротоар предлага пълно южно изложение с изглед към Витоша и гарантиран слънчев достъп. Така на
№ 1 на се настанява част от партийния елит на тоталитарния режим (а върхушката му живее в съседство по-надолу), в построена през 60-те години на ХХ век масивна жилищна сграда (виж снимките).
Първоначално там живеят редом членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП Иван Абаджиев и Лъчезар Аврамов, МВР-шефът Ангел Цанев, БЗНС-деятелят Лальо Ганчев, дъщерите му Вера и Васа, писателите Димитър Димов и Павел Вежинов и др. Наследниците на писателя Вежинов, на Иван Абаджиев (известен днес с това, че синът му е бил женен за Цветелина Бориславова, другарката в живота на примера Борисов) и др. продължават да живеят на „Оборище“ №1.
На № 3 картината е малко по-различна, защото напълно отговаря на имотната и имуществена комунистическа политика “експроприация на експроприаторите”. Елегантният триетажен дом, построен през 1930 г. от индустриалеца Иван Балабанов за неговите три дъщери, приютява някои от висшите чиновници на властта – Милко Тарабанов (председател на VІ и VІІ Народно събрание, по-късно постоянен представител на България в ООН), Владимир Виденов (министър на строежите при Тодор Живков), Любомир Ангелов (дипломат) и др.
Същото се случва и с дома на фамилията Странски на № 9, известен като “Кооперацията с катеричката”. В различно време съседи на собствениците са семейството на академик Жак Натан, синовете на Боян Българанов и Васил Коларов, дългогодишният генерален директор на БНТ и Българската кинематография, а също така и зам.-министър на културата Павел Писарев и неговата съпруга, внучка на Васил Коларов. По-нататък (№ 11) е домът на дипломата Иван Станчов, чиито син, емигрантът Иван Станчов, след промените на 10 ноември 1989 г., се върна и стана български посланик в Лондон (1991-1994) и министър на външните работи в служебния кабинет на Ренета Инджова.
Оттатък ул. “Кракра”, на “Оборище” № 15, е къщата на Дончо Палавеев, голям тютюнотърговец. Тя е построена през 1921 г. в стил “ар деко”, какъвто е и Мавзолеят на Априлското въстание в центъра на Копривщица, вдигнат с негови средства. Непосредствено след Втората световна война в нея се е помещавал щабът на Червената армия, базирана у нас. В момента в нея е настанен Британският съвет и консулският отдел на Холандското посолство. Непосредствено до него на № 17 е триетажната сграда, построена през 60-те години за обитаване от комунистическата върхушка. В нея за известно време живее Тодор Живков и още – Станко Тодоров, Георги Цанков, Живко Живков, Григор Стоичков и др. В началото на 90-те години САЩ си харесаха сградата за нужди на посолството, а премиерът Филип Димитров бе готов услужливо да им я предостави. “Музикалната стачка” и демонстрациите на децата от училище “Любомир Пипков”, подкрепени от всички софиянци, осуетиха тази амбиция и до днес то се помещава там. Като добавка в двора бе построена концертна зала.
С името на Тодор Живков е свързана и “Чапрашиковата къща” на № 19. Тя е принадлежала на големия тютюнотърговец Крум Чапрашиков и е построена през 1932 година. Тодор Живков се премества от съседната сграда (№17) и живее в достолепната къща, която става известна като негов дом. Това дава повод народният хумор да прекръсти улицата от “Оборище” на “Тодорище”. Но след няколко години постепенно Живков започва да преспива в резиденцията в Банкя и се премества там окончателно, след информацията, че най-голямото въздушно замърсяване от Кремиковци се просмуква по посоката изток-запад и стига до Докторската градина. След многократна смяна на наемателите, днес къщата е (притежание) и седалище на Българския голф клуб, зад който стои едрият собственик на рекламни агенции и медии Красимир Гергов.
Между № 25 и № 31 се оформя дипломатически пасаж с дълбоки вътрешни и външни дворове. Започва от дома на банкера Анджело Куюмджийски, свързан с американския и френско-белгийския капитал. Обвинен в шпионаж за САЩ, той емигрира през 1941 г., но по-късно чрез него се правят дипломатическите опити за преминаване на България към съюзниците. Къщата е посолство на Република Франция. На № 29 е резиденцията на посланика. А на № 31 е резиденцията на холандския посланик. В миналото тя е била собственост на “шоколадовия крал” Велизар Пеев.
Кооперацията на № 33 е популярна с това, че на мансардния й етаж с огромна тераса живее певицата Лили Иванова. Всъщност това й е наследство от брака с Янчо Таков, родителите на който живееха на същия адрес, на друг етаж. Но освен Пеко Таков тук се среща още една позната фамилия – на Начо Папазов, висш партиен функционер, кандидат-член и накрая член на Политбюро, някогашен министър на образованието. Увековечен от Радой Ралин с апокрифната някога епиграма – „В стола на Вазов седна Начо Папазов“.
Прекрасният двуетажен дом с мансарден етаж на № 43 е на генерал-инженер Стефан Славчев, създател на тежката артилерия в Българската армия. Негов зет е Георги Липовански, който пък е дядо на популярния художник Георги Липовански. По установен от комунистическата власт ред фамилиите са изселени от София, а на тяхно място се настанява охранителят на Тодор Живков ген. Кашев – шеф на V управление на ДС – УБО (Управление безопасност и охрана). Известно време в къщата живее и семейството на художника-текстилец Марин Върбанов и неговата китайска съпруга Сун Хуай Куей, също художник. Неотдавна тя бе закупена от младия бизнесмен Цабалас, който направи основен ремонт и сградата се превърна в едно от бижутата на ул. “Оборище”.
Макар и да не е толкова престижен, десният ред на улицата също предлага интересни факти, свързани с именити фамилии и интересни случки. Най-голямо внимание заслужава посолството на Република Югославия (днес на Сърбия) – между № 8 и № 10 – с официален вход откъм ул. “Георги Георгиу Деж” (днес “Велико Търново”). Според старите софийски строители тя е била предназначена за резиденция на Йосип Броз Тито в качеството му на ръководител на Балканската федерация. Планът на Сталин, слава Богу, не е сработил. Но пък в съседство е живял Георги Димитров, а вдигнатата заради него ограда ражда новия му прякор – “Гошо тарабата”.
Непосредствено до коригираната преди няколко години ограда на сръбското посолството се намира къщата на № 10, дълго време ползвана като посолство на Либийската джамахирия. На нейно място фирмата “Бългериан канстракшън хаус” построи нов билдинг, в който бездарно вгради фасадата на разрушения предишен дом, проектиран от големите наши архитекти Фингов и Маричков, а сетне реконструиран от арх. Станчо Белковски.
В неговите луксозни апартаменти твърде добре съжителстват д-р Любомир Канов, нюйоркски психиатър и писател, привърженик на “синята идея”, и споменатият рекламен бос Красимир Гергов (от №19), бивш служител от V управление на ДС – УБО. Гергов е собственик и на нашумелия напоследък “Музей-галерия на съвременното изкуство”, разположен в приземието на същия билдинг и ползващ се с благоразположението на министър Вежди Рашидов. Билдингът се пада точно срещу Френското посолство, разположено зад ограда в една от най-престижните сгради в София.
И № 12 буди любопитство. Не само с надстроените мансардни етажи върху великолепната стара сграда, но и с името на Георги Семерджиев, което се свързва с едно от най-старите предприятия в България – “Изида”. Дълго време сградата бе Виетнамско посолство, докато преди шест години премина във владение на Румен Гайтански-Вълка.
Напоследък и кооперацията с № 22 привлече вниманието на жълтата преса, главно заради крамоли между три от нейните обитателки. Това са бившата примабалерина Вера Кирова (съпруга на дългогодишния началник на БНР и БТА Боян Трайков), устатата Маргарита Михнева и не по-малко разклопаната от нея бивша певица Ахинора Куманова, известна като Нора Нова. От клюкарските публикации така и не стана ясно какво точно делят тези жени. В същата сграда живееше и писателят Йордан Радичков, а в съседство се е нанесъл, след зората на демокрацията, бившият военен министър и вицепремиер Димитър Луджев.
Ако отново се върнем на левия тротоар, ще стигнем до № 51. На мястото на разрушената от бомбардировките къща на индустриалеца Йосиф Ангелов след Втората световна война е построена кооперация. В нея е роден бившият министър, премиер на служебен кабинет и кмет на столицата Стефан Софиянски. Майка му и досега живее там. Апартамент на същия адрес е имал и кинорежисьорът Борислав Шаралиев. А в съседство се намира новопостроената двуетажна къща, която е съсобственост на Стефан Софиянски. По време на кметуването му този строеж заплете не една интрига, от която г-н Софиянски винаги излизаше с емблематичната си широка усмивка. Но той никога не е живял в нея. Първоначално тя бе резиденция на финландския посланик, а сега в нея се помещава посолството на Република Ирландия.
Тази част на ул. “Оборище”, известна като квартал “Докторски паметник”, завършва при Перловската река, която го отделя от следващия “Типографски квартал”. Но пък краят й е увенчан подобаващо тържествено от домовете близнаци на братята индустриалци Иван и Юлиан Парушеви. Това е първата от двете двойки близнашки къщи в София – другата, не толкова впечатляваща, е на бул. “Дондуков” срещу пресечката с ул. “Париж”. Построени са през 1911 година. По време на тоталитаризма кой ли не ги е обитавал, та дори и личният шофьор на партийния вожд и премиер от 50-те години Вълко Червенков. Сега са реституирани.