Бойко смачка театрите и БНТ. С това ли ще спре кризата?

Оказа се, че премиерът не е стъпвал на театър. Отново диктат на малокултурните над изкуството и науката

Бойко Борисов с Цеца Величкович. Премиерът е поклонник на фолкзвездите и чалгата, но не и на театъра. Снимка: Николай Дончев, в. Сега

Тия дни стана ясно, че намаляват заплатите на актьорите с 25-30%. Те и досега взимаха 400-500 лв. заплата. Сега с какво ще живеят, не се знае. А актьорът няма как да доработва с нещо друго. Столични актьори в някои дни играят по два пъти на сцената за тая заплата. На същата мизерия са подложени и музикантите. Те поне имат един шанс – да избягат в чужбина. Актьорите няма къде да избягат.

Пишещият тези редове направи проучване сред познатите си актьори и театрали и установи, че досега никой никога не е виждал или чувал премиерът или кметът, или бодигардът Борисов да е ходил на театър. Хеле пък на опера или на симфоничен концерт. В един театър се разчува, когато известна личност дойде на представление. За Борисов не се е чуло никъде. Дори Тодор Живков, от когото Борисов се бил учил, както сам признава, беше редовен театрален зрител. Колко му е премиер като сегашния да ликвидира театъра?

Същевременно в БНТ бюджетът за тази година е съкратен на три пъти с по 15%. Колко е намален в крайна сметка, не е ясно, но горе-долу наполовина. Всички предавания – вътрешни, копродукции и външни – излизат в неплатен отпуск за 3 месеца – от началото на юни до началото на септември. А после не се знае. Ще има само новини и повторения, стари филми. Ще има намаления на и без това ниските заплати, и съкращения на хора. Целта сякаш е да останат само биг-брадъри, пошли шоута и чалга телевизии. Да няма неща като “Голямото четене”, “Референдум” и др., каквито може да направи само една обществена телевизия (с всичките й слабости).

И при Лукановата зима, и при Виденов, такива мерки не е имало. Държавата на Тато беше фалирала тайно още 1987 г., както разкри един доклад на БНБ. Луканов спря плащанията по външния дълг. Но не се сети да намалява мизерните заплати на актьори, учени (както е известно тази година бюджетът на БАН беше орязан драстично и всякакви шансове за привличане на млади учени отпаднаха, така се подготвя почвата за поисканото от Дянков закриване на академията).

И при катастрофата на Виденов такава наказателна мярка не е имало. Сегашното правителство сякаш целенасочено, съзнателно и със задоволство унижава културата и науката. И се опитва да я ликвидира.

Предишното правителство на Тройната коалиция се изгаври с учителите. Имаше дълги пазарлъци и унижения да вдигне заплатите им на 450 лв. Голямо увеличение. Същевременно харчеше за какво ли не.

Като че ли в България по традиция от социализма правителствата унижават учителите, хората от театъра, лекарите. И фаворизират полицаи и военни. Защо сегашното правителството дори не отваря дума да съкрати армията от 60 000 полицаи – с много по-високи заплати от тези на учители и актьори? По показателя полицаи на 100 000 души България е на първо място в ЕС. А полза голяма не се усеща. Защото полиция не е само да правиш телевизионни арести, ами да глобяваш на улицата и да гониш дребната престъпност, което българската полиция не прави.

В България има 41 държавни театъра, което е много, каза неотдавна шефът на Съюза на артистите Христо Мутафчиев. Дава за пример Румъния, където имало 30 държавни театъра при 22 млн. население. Сметката е манипулативна. В Румъния има много частни театри, а у нас са един и половина. И защо Мутафчиев не сравни с Русия, да речем, където само в Москва има 200 театъра на 6 млн. население?

Мутафчиев като един еничар подстрекава начинанието на министерството на културата да съкращава театри и да ги превръща в търговски дружества. Всъщност в тази бройка на театри, за които говори Мутафчиев, влизат и общински, които не са държавни, в тази бройка са и 10 куклени театри и всякакви. И от тях 8 са в София.

Общо актьорите плюс всички работещи в театрите в България са към 1800 души. От тях ли намери да прави съкращения правителството? С тази мярка ли ще излезем от кризата? В бедна страна като България театърът трябва да се подкрепя от държавата. Няма друг начин. Станат ли театрите търговски дружества, в сградата им ще се настани някое казино, магазини, заведения. На опразненото от културата място не просто ще дойдат хазартът и търговията. Ще дойде некултурното. Ще се увеличат хората, които никога не са били на театър.

Дори само физическото присъствие на 2000 души театрали в България, личните им всекидневни контакти, поддържат някакво културно равнище в страната. Представете си окръжен град без театър – провинцията става още по-дълбока. Конкретни хора са носители на културата, а не е само спектаклите, театрите като сграда, книгите или филмите. И тези хора трябва да се подкрепят, не да се унижават.

Тия дни в e-vestnik възникна бурна дискусия под статия с нелицеприятни оценки на българина и “българете” (виж тук), както ни нарича един от активните участници във форума, български лекар, който работи в Германия. Основната идея е, че у нас има диктат и фаворизиране на фаянсаджията, майстора и простака над лекари, учители, учени и хора на изкуството. С последните мерки на правителството тази теза се потвърждава напълно.

Уж културният министър Вежди Рашидов, признат скулптор, допуска такова унижение на хора на изкуството. Достоен човек на изкуството, ако е министър и му орежат така бюджета, ще си подаде оставката. Но Вежди се е заинатил да построи български “Лувър” и ще стои там министър, докато го построи. Това добре, но през това време, ако измрат актьорите и закрият 20 театъра? Какво като се изпъчим после с “BG-Лувър”?

Първото истински българско правителство ще бъде онова, което ще вдигне рязко бюджета за култура и наука на поне 4% от общия бюджет, вместо сегашните 0,0 нещо си. И съкрати армията от полицаи. Това ще повдигне и общото културно равнище на нацията. Сегашното правителство го дърпа надолу. И мачка като маргинали уважаваните в цивилизования свят професии на актьори или учени.

Културата и науката не са търговия и макроикономика, а върхът на една нация, нейната идентичност. България се гордее с хора като Джон Атанасов или оперните си гласове, а не с финансовите си министри и политиците, които не са стъпвали на театър. Затова и българските учени и певци успяват по света, а не у нас, защото тук продължава диктатът на простака над културата.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.