Възможен ли е свободен от ядрени оръжия Близък изток?

Асошиейтед прес

Близкият изток, това лесно възпламенимо място извън времето, което лежи в основата на толкова много от световните проблеми, този месец ще се превърне в бойно поле в рамките на среща на ООН, на която 189 държави обсъждат разпространението на ядрени оръжия. Идеята за обявяването на региона за зона, свободна от ядрени оръжия, която бе на заден план от 15 години, сега заема централно място в конференцията, организирана на всеки пет години, с цел да се направи преглед на изпълнението на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО).

Тя се изкачи на едно от първите места в дневния ред, защото амбициите на Иран и предполагаемата му ядрена програма заплашват да насърчат други близкоизточни държави да разработят свои собствени ядрени оръжия. А едно очаквано бъдещо насочване към ядрена енергетика в целия свят ще даде достъп на повече хора до вероятно чувствителна технология. Израел обаче с неговия отдавна създаден, но необявен ядрен арсенал, остава крайно несигурен партньор в която и да е инициатива за „свободен от ядрени оръжия“ Близък изток.

Египет официално предложи тази конференция за ДНЯО да подкрепи план за започване на преговори следващата година за забрана на ядрени оръжия в Близкия изток. В реч на конференцията вчера египетският делегат Хишам Бадр обяви, че това е въпрос от първостепенно значение. Алжир също внесе план. В случай на успех, Близкият изток ще се присъедини към пет други региона, свободни от ядрени оръжия – Африка, Югоизточна Азия, Централна Азия, Южния Пасифик и Латинска Америка – които покриват общо 116 страни, обявили извън закона присъствието на атомни оръжия на тяхна територия.

Съединените щати, главният международен поддръжник на Израел, отдавна подкрепят идеята за Близкия изток, но никога не са оказвали влияние да се предприемат действия. Държавният секретар Хилари Клинтън привлече вниманието на присъстващите в залата на Общото събрание завчера обаче, като каза, че Вашингтон сега е подготвен да подкрепи практически мерки за напредък към тази цел. САЩ и Израел обсъждат какви могат да бъдат тези практически мерки, каза западен дипломатически източник, пожелал анонимност, по въпроса за контактите с други страни.

Руският заместник външен министър междувременно каза, че Москва си партнира с Вашингтон по проектоплан. „В последните седмици ние успяхме да разработим съвместен подход със САЩ“, каза пред репортери Сергей Рябков. Той не даде повече подробности, с изключение на това, че са се съсредоточили върху компромисен план, план с „общ знаменател“ на мястото на египетското и алжирското предложение. Преди петнайсет години конференцията за преглед на ДНЯО през 1995 г. прие резолюция, призоваваща за близкоизточна зона, свободна от оръжия за масово унищожение – ядрени, химически и биологически. Това бе отстъпка на САЩ и други страни към арабите, които искат Израел да се присъедини към ДНЯО и да се откаже от официално непризнатия си арсенал от вероятно 80 ядрени оръжия – единствените в Близкия изток.

В замяна на това арабите през 1995 г. подкрепиха успешните усилия на Запада да удължат за неограничено време живота на ДНЯО. Заедно с Индия, Пакистан и Северна Корея, Израел е една от четирите държави, които не са страни по ДНЯО. След 15 години на бездействие по близкоизточната зона две идеи сега са обсъждани: назначаване на официален „специален координатор“, който да проучи и да се консултира с правителства за пътя напред или да се планира близкоизточна регионална конференция през 2011 г. на тази тема. Важни подробности ще трябва да се уточнят за конференцията: точният й мандат, точната продължителност и място, и участващите страни.

Макар че западни дипломати на четири очи изразяват оптимизъм за „нещо ново“, което се заражда тук по отношение на свободен от ядрени оръжия Близък изток, никой не очаква бърз напредък след заседанието към сключване на договор. Израел отдавна твърди, че първо трябва да бъде постигнат широкообхватен арабско-израелски мир, за да обмисли такъв режим, който ще важи за целия регион. Въпреки това всеки напредък тук ще бъде сметнат за отстъпка от Вашингтон и неговите съюзници, която вероятно ще им позволи да спечелят подкрепа по други части от окончателния документ на конференцията, например за по-трудно оттегляне от договора.

На Иран се гледа като на кандидат за оттегляне, тъй като САЩ и други страни смятат, че програмата на Техеран за обогатяване на уран, има за цел създаване на бомби, нещо, което Иран отрича. Ако Техеран реши да произведе ядрени оръжия, той ще предупреди, както се изисква, три месеца по-рано и ще се оттегли от ДНЯО. Още едно усложнение има за онези, които настояват за свободна от оръжия за масово унищожение зона – другите оръжия за масово унищожение. Конвенцията за химическите оръжия и конвенцията за биологичните оръжия забраняват притежаването на тези устройства, които причиняват масови жертви.

Шепата страни, които не са ратифицирали тези договори, включва три важни за усилията за Близкия изток държави – Египет, Сирия и Израел. Тези три страни ще трябва да подпишат тези договори и да започнат работа по идентифициране и неутрализиране на химическите и биологически оръжия, които вероятно притежават.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.