Навреме ли идва трилионът на спасението?

Европейските официални представители се надяват, че учредяването на спасителен фонд от 750 милиарда евро заради дълговата криза ще е сигнал за силен ангажимент, който да  се възприеме подобно на спасителния план  от 700 милиарда  долара, приет от правителството на САЩ в помощ на националните  финансови институции през 2009 г. Европейският фонд е в много по-голям размер от очакваното и  е дръзка крачка за съюз, който е критикуван, че е действал  колебливо и разединено в лицето на набиращата сила криза, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Съвместната програма на ЕС и Международния валутен фонд  (МВФ) ще даде на 16-те страни от еврозоната достъп до заеми в  размер на почти 1 трилион долара, ако световните пазари ги  изоставят и поискат по-високи лихвени равнища. Тази динамика  докара Гърция почти до неплатежоспособност, преди да получи  спешна помощ от 140 милиарда долара от МВФ и европейски страни,  пише в. „Вашингтон пост“.

Дългото забавяне при договарянето на помощта за Гърция обаче  породи съмнения какво би могло да се случи, ако други страни,  които са по-големи и икономически отслабени като Испания, се  сблъскат с проблеми. С нарастването на лихвите по заемите в  други държави миналата седмица световните пазари се сринаха, а  еврото загуби позиции спрямо други валути, отбелязва изданието. Европейците също така бяха под натиск от американците и  други световни лидери да предприемат решителни действия за  стабилизиране на еврото заради опасения, че срив в Европа би се  разпространил и до другите икономики по света, пише британският  в. „Гардиън“.

Бяха нужни повече от 11 часа преговори на европейските  финансови министри в Брюксел за договаряне на сумата, която се  разделя на 60 милиарда евро заеми от Европейската комисия и 440  милиарда евро заеми с  държавна гаранция на страните от  еврозоната. Към тези 500 милиарда евро МВФ добавя свой принос  във вид на заеми в размер до 250 милиарда евро, уточнява  френският в. „Монд“.

Министрите бързаха да постигнат вдъхващо доверие решение  преди отварянето на азиатските валутни пазари в момент, когато  гръцката криза заплашва да повлече със себе си други страни от  еврозоната като Португалия или Испания, а и да дестабилизира  световните пазари. Мадрид и Лисабон впрочем се ангажираха да  вземат значителни допълнителни мерки за намаляване на дефицита  си през 2010 и 2011 г. и тези мерки ще бъдат представени в  кратки срокове с цел успокояване на пазарите.

Пазарите се  безпокоят от много високото равнище на дефицита в няколко  европейски страни, причинено от финансовата и икономическа  криза. Първите реакции бяха добри – в първите сделки на борсата  в Токио еврото повиши курса си и се върна на равнище над 1,29  щатски долар. Договорената от финансовите министри на ЕС програма за заеми  ще се използва само при необходимост, заяви европейският  комисар за икономическите въпроси Оли Рен. Той уточни, че  отпускането на заеми от този фонд ще е придружено от строги  условия, които ще трябва да се спазват от страните в еврозоната,  отбелязва изданието.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.