Противоречивото наследство на десетилетието “Блеър”

Британският министър-председател Тони Блеър обяви на 1 май за свой наследник финансовия министър Гордън Браун и съобщи, че следващата седмица ще уточни кога точно ще се оттегли от поста си. Снимка: Ройтерс

За десетте години начело на британската политика, министър-председателят Тони Блеър – харесван от едни, критикуван от други – ще остави отпечатъка си върху епоха, която завинаги ще бъде свързана с неговото име.

Блеъризмът ще е мръсна дума за онези, които смятат, че реформите на новите лейбъристи не са оправдали очакванията и че агресивната външна политика е накърнила репутацията на Великобритания в чужбина. За други той ще е най-дълго управлявалият лидер на лейбъристите, трансформирал и модернизирал партията си, а с нея и целия британски политически пейзаж, за да го изведе в 21 век.

„Блеър накара британската политика да се върти по-скоро около изпълнението на обещанията и на постиженията, а не толкова около скърцащата ос на класовото и идеологическо противопоставяне“, каза професор Антъни Кинг, водещ политически анализатор от университета в Есекс.

Като пожертва социализма, разхлаби връзките с профсъюзите и доказа, че лейбъристите могат успешно да управляват икономиката, британският премиер направи партията си привлекателна за избирателите. „Триумфът на Блеър не е в изместването на лейбъристите от лявото към центъра, а в отказа от идеята за ляво, дясно и център“, допълни Кинг, оценявайки десетилетието на Блеър.

Постиженията на Блеър са сравними с дълбоките промени, настъпили при управлението през 80-те години на бившия министър-председател консерватор Маргарет Тачър – политик, на когото Блеър, както е известно, се възхищава.
Въпреки че спечели три поредни изборни победи – рекорд в историята на Лейбъристката партия – Блеър не успя да осъществи амбицията си да надмине по продължителност управлението на Тачър от 11 години и половина.

53-годишният министър-председател обяви, че ще се оттегли преди края на лятото, за да даде път на наследник от лейбъристката партия. Очаква се в най-скоро време той да обяви датата на оттеглянето си.

Въпреки фундаменталните промени, постигнати във вътрешнополитически план, анализаторите са съгласни, че външната политика бе основният лайтмотив в управлението на лейбъристите при Блеър. Първоначалните инициативи като военните кампании в Косово, Сиера Леоне и Афганистан бяха оценени като успешни, но реакцията на Блеър на нападенията от 11 септември в САЩ и последвалата инвазия в Ирак имаха решаващо значение за британската външна политика.

„Решението след 11 септември да се нападне Ирак беше ужасна грешка и политическите последици от настоящото поражение ще се усещат дълги години“, се казва в оценка за управлението на Блеър на Кралския институт за международни отношения, известен като „Чатъм Хаус“. „Основният препъни камък на външната политика на Блеър беше неговата неспособност да влияе съществено на администрацията на Буш, въпреки жертвата – военна, политическа и финансова – която Обединеното кралство направи“, се казва в доклада. „Ирак е може би определящият момент от управлението на Тони Блеър“, обобщава докладът.

Социологическо проучване, публикувано във вестник „Обзървър“ показа, че 58 на сто от британците определят войната в Ирак като „най-големия провал“ на Блеър, а две трети смятат, че той „само е следвал Америка“.

Блеър не успя да предотврати и сериозната загуба на позиции на Великобритания в Близкия Изток, въпреки желанието му лично да допринесе за уреждане на най-деликатните въпроси. Той не можа „напълно да реализира дивидентите“, които можеше да се очакват от тесните исторически връзки на Великобритания с Индия и допусна правителството му да бъде „въвлечено в класически европейски увъртания“ относно вдигането на оръжейното ембарго над Китай.

Европейските измерения на външната политика на Блеър пострадаха от разделението, причинено от инвазията в Ирак – тенденция, която беше подсилена от „разпадането на Европейския проект“, след като конституцията бе отхвърлена от ключови държави-членки.

“Великобритания вече не е определящ фактор, когато става въпрос за Европа. Британското влияние е строго ограничено, а британската общественост се чувства все още неудобно в европейската си кожа“, се казва в доклада на „Чатъм Хаус“.
Според анализатори най-положителната част от наследството на Блеър в международните дела е политиката му по отношение на климатичните промени – област, в която „силата на убеждението“ му постави този проблем в международния дневен ред. Същото важи и за вниманието към Африка, а приключването на мирния процес в Северна Ирландия трябва да се оцени като „най-големия“ му успех.

„Няма съмнение, че Тони Блеър оставя огромно политическо наследство. Проблемът е, че в него ще има както големи дългове, така и значителни активи и историята ще трябва да отсъди какво е съотношението“, заключава професор Кинг.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.