Боян Бенев прави бизнес в Англия от 16-годишен, на 25 опитва в България

Най-големият риск в предприемачеството е изгубеното време, казва българинът, израснал в Обединеното кралство

Боян Бенев. Снимка: авторката

Боян Бенев е с дълга коса и заразителна усмивка, носи червени кецове и обича да прекарва часове в софийските кафенета. Роден в България и израснал в Англия, днес Боян говори перфектен английски, но не е забравил и българския език. За разлика от повечето си връстници, на 25 години не се чуди какво да прави с живота си, а вече е реализирал успешно един куп бизнес проекти. Занимавал се е с маркетинг, недвижими имоти, търгувал е с диаманти и винаги сам си е бил началник. Обича свободата и не се страхува да се впуска в нови начинания.

През 2007 е обявен за най-добър млад предприемач от британското списание за бизнес и икономика „Start Your Business Magazine”. В България има издадени две книги „Малка книга за бизнеса” и „Малка книга за реалността” – изискани издания с афористични мисли за бизнеса и света, който ни заобикаля. Често се появява като водещ на различни форуми, посветени на бизнеса и с непринуденото си поведение винаги успява да грабне вниманието на публиката. На  всичкото отгоре се занимава и с изкуство – прави скулптури с помощта на сребро, злато и восък и създава сайта „Crimson Kaie”, където млади творци от цял свят представят работите си.

Боян заминава в Англия с родителите си, когато е 6-годишен, но запазва хубави спомени от ранното си детство. С това обяснява особената любов, която изпитва към България – където и да отиде, винаги подчертава, че е българин. Израства в Лийдс, където „хората са много по-топли и приятни от лондончаните, но пък затворени към новите неща”. Въпреки че в първите години семейството му не може да се връща в България, в техния дом се говори само на български. „Имахме доста приятели в Англия, които си говорят с децата на английски. Лошото е, че те така или иначе в училище и навън, в 80% от времето си говорят английски, и ако го говорят и вкъщи, не го научават по-добре, а забравят българския”, казва Боян, който днес владее чудесно и двата езика.

В Англия Боян никога не се е чувствал различен, защото е чужденец. Напротив – успява с лекота да се адаптира към новата среда. Едва дванайсетгодишен започва да издава училищен вестник, който се продава добре и успява да му докара по някоя лира за джобни. „Събрахме се с приятели, направихме няколко издания, спечелили сме колкото да си купим бонбонки … тоест аз спечелих, на друг не съм давал. Винаги трябва да имаш такъв модел в бизнеса, че на хората хем да им е приятно да участват, хем да им платиш минимално”, смее се Боян по повод първите „бизнес уроци”, които е научил.

На 16 години регистрира първата си фирма „Critica Marketing Limited” и започва да прави етикети за вино, предназначени за специални поводи. „ Ако Джон има рожден ден и иска да си поръча каса вино, на което пише „Честит рожден ден, Джон!”, малко егоистичен е Джон, аз взимах една каса вино и слагах лепенките. Но не правеше кой знае колко тази компания” … Истинското навлизане в света на бизнеса започва от една училищна програма „Young Enterprise”. Проектът за учебна компания на Боян и екипа му не е от най-успешните, но пък консултантът на групата, представител на реалния бизнес, се сприятелява с българското момче и му помага да направи първите стъпки в маркетинга.

Боян в едно от любимите си кафенета в София. Снимка: авторката

Предлагат му да участва в  изготвянето на учебни помагала за бизнес училищата, в които са дадени примери от реалната практика на различни компании. „Тогава трябваше да преглеждам материалите и да казвам – това е подходящо, това – не. Сега от време на време ме молят да ги пиша тези неща и това вече е по-интересно.  Прекарваш например един ден с „Дизел” в Лондон, виждаш екипа, компанията и научаваш нови неща”.

Боян продължава да работи по различни проекти в сферата на маркетинга, а през 2006 година основава компания за недвижими имоти „Benev Limited”. В един момент търгува с диаманти, но начинанието не се оказва от най-печелившите. Междувременно завършва Икономика и бизнес в University College London. По време на следването си в Лондон издава брошура за намаления и отстъпки в различни заведения и магазини – проект, който в момента се опитва да реализира и в България. Тук издава и двете книжки „Малка книжка за бизнеса” и „Малка книжка за реалността”.

Като най-интересно в бизнеса Боян определя създаването на концепция, без значение за какъв сектор става въпрос. „Важна е не само идеята за нещо, а моделът зад него. Аз мога да измисля златна кола, обаче ако моделът на тая златна кола е да я продавам за пет лева, моделът не е успешен. Това, което искам да направя е да работя с компании в България, под формат все едно, че издаваш една книга. Тоест получаваш аванс, за да се включиш в един проект, създаваш само концепцията и стратегията, помагаш на екипа да го структурира и ги водиш през стъпките да го реализират. След това получаваш малък процент от приходите. Мисля, че това е хубав формат, защото директно свързва моя интерес с успеха на нещо. И сега съм се хванал да работя с няколко компании по този начин…”.

Боян Бенев Снимка: авторката

Боян никога се е страхувал да пробва нови неща, стига да са му интересни. Смята, че най-големият риск, който се поема и може би по-късно се оценява, е рискът с изгубеното време. Можеш да загубиш пари и да ги направиш пак, обаче никога няма да си върнеш обратно времето, което ще вложиш. „Затова се опитвам, дори нещо да не е успешно, да видя как точно ще си запълня времето, занимавайки се с него… Всъщност голяма част от нещата, които съм правил, са станали по някакъв начин заради шанса. Но шансът се увеличава, когато се поставяш в повече такива ситуации, където е възможно нещо да се случи”.

На въпрос дали се чувства успял, Боян поклаща глава: „Успехът не ме интересува толкова – някой да ти каже браво за това, което правиш”. По-важно за него е да е доволен от работата си и да му е приятно с хората, с които работи.  „Ако си толкова алчен, че да се завираш навсякъде за всяко левче, лиричка и т.н., хубаво, ще го направиш, обаче какво ще получиш от тая работа? Много по-важно е да ти е спокойно. Знам, че не изглеждам особено стресиран, защото поне 90% от това, което правя, ми е безкрайно приятно”, което според Боян е и един от плюсовете да работиш за себе си. „От друга страна има една голяма несигурност, видима несигурност. Защото аз не знам дали след 3-4 месеца ще мога да си купя баничка…, не наистина, не са евтини баниците. Но пък, особено  по време на криза, ако си на нормална работа, тази несигурност е много по-невидима. Тя пак съществува и може много по-внезапно да те хване. Защото си обвързан с много повече неща, кредити и т.н. на базата на това, че имаш някаква заплата. Но какво става ако изведнъж получиш едномесечено предупреждение за напускане?”

Боян като водещ на студентската конференция „Летящ старт“, организирана от Джуниър Ачийвмънт – България. Снимка: авторката

Напук на кризата и всеобщото схващане, че в България е трудно да правиш бизнес, Боян вижда тук доста перспективи. „Нещата още не са се утвърдили, има много ниши. Проблемите и бариерите са повече бюрократични, но те се учат и се преодоляват. Докато в Англия има едно пренасищане с хора, които се опитват да правят нещо, с информация и с невидими бариери – например къде си ходил на училище и с кого си отраснал, които се преодоляват невероятно трудно”. Според Боян хората в България все още не са се научили да разпознават възможностите, които се откриват пред тях и да гледат на бизнеса от различен ъгъл – „не да се вземе една чужда идея и да се копира, а да се помисли как може да се направи по по-различен начин”.

Днес Боян живее предимно в България, но признава, че веднъж на няколко седмици има нужда да се прибира в Англия. „Там на външен вид всички са много усмихнати, приятни, и щастливи … Обаче в действителност няма много под това. Няма я тая топлина. Докато тук е горе-долу обратното – хората изглеждат студени, обаче под това са по-топли. Но тук има и хиляди ежедневни глупости, които те занимават. Затова не мога да стоя в България повече от 3-4 седмици наведнъж. Искам да съм позитивно настроен към страната, но не можеш да си, ако нямаш възможност да отидеш другаде. С евтините полети обаче нещата се балансират…”.

ИStoRии