Обедняваща Русия демонстрира отваряне към Запада

Константин Гаазе, Михаил Зигар

Готова е новата външнополитическа програма на Русия. Същината й е да бъдат установени партньорски отношения със западния свят. Неотдавнашният прелом в отношенията с Полша започна почти случайно. Заместник-шефът на правителствения апарат Юрий Ушаков, който отговаря в кабинета за външната политика, получи доста емоционална телеграма от руското посолство във Варшава.

В нея се казваше, че Полша полага усилия да блокира всякакво сътрудничество с Русия, което застрашава отношенията между Москва и Евросъюза изобщо – и всичко това, защото още не е решен въпросът за Катин. Ако хроничният проблем с Варшава бъде уреден, може да се постигне пробив в отношенията с ЕС, уверяваха авторите на телеграмата. Външното министерство бе категорично против всякакви отстъпки по въпроса за Катин, но Ушаков показа телеграмата на премиера Путин.

Точно тогава пред Путин ходатайстваше за поляците генералният директор на „Норилски никел“ Владимир Стржалковски. Той има полски корени и представители на полския бизнес неведнъж са отправяли към него молба за помощ. Въпросът бе решен: Путин заповяда на външното министерство да направи завой на 180 градуса. После бяха организирани траурните прояви край Смоленск, където трагично загина Лех Качински и където приключи руско-полската вражда.

Полша и конфликтът с нея обаче са само малко камъче от мозайката „Новата картина на света“ – пъзъла, подреждан сега от Кремъл. А затоплянето на американския фронт, неочакваните резултати от посещението на Путин в Норвегия и желанието му да открие нови точки за диалог със Запада, прозиращо примерно в последното му интервю за в. „Известия“ по случай Деня на победата – всичко това не са случайни епизоди.

Newsweek разполага с проект, написан от Външно и озаглавен „Програма за ефективно използване на външнополитическите фактори на системна основа с цел дългосрочно развитие на Руската федерация“. Медведев вече я одобри предварително. Фактически става дума за нова външнополитическа доктрина.

Смисълът на документа е, че Русия има намерение не на думи, а на дело да води външна политика, в която няма да има приятели и врагове, а само интереси. Икономиката на страната трябва да бъде модернизирана и външната политика също да действа за решаването на тази задача. Високопоставен източник от външното ведомство, участвал в разработката на документа, потвърждава, че след студената война отново е дошло „разведряване“.

Русия трябва „да престане да си надува бузите“, каза Медведев миналия ноември в посланието си до Федералното събрание. И възложи на Външно и на правителството задача – да разработят списък с критерии за ефективността на външната политика. Сиреч да определят задачите, които трябва да бъдат решавани, за да може руската външна политика да се признае за успешна.

Освен това, президентът настоя да се подготви програма за ефективно използване на външнополитическите фактори в осигуряването на дългосрочно развитие. Департаментът за външнополитическо планиране в министерството на външните работи за няколко месеца подготви двата документа и през февруари ги представи на президента.

След голямо съвещание в Кремъл Медведев ги одобри и ги изпрати в правителството. По данни на Newsweek, документите в момента са на съгласуване при първия вицепремиер Игор Шувалов. Те не са публични, а за служебно ползване и не приличат на предишните програми, написани според високопоставен дипломат в Съвета за сигурност. Вместо традиционните мъгляви формулировки в тях ясно се посочва какво и къде трябва да прави Русия във външната си политика и най-важното – с каква цел.

Документът предвижда например икономически да бъдат завоювани балтийските държави: „С оглед спадналата им инвестиционна привлекателност за страните от ЕС и сериозното поевтиняване на националните активи“ се предлага „да бъде проучен въпросът за покупка на предприятия от реалния сектор в региона“. В Централна Азия, според документа, руски компании трябва да изкупят предприятията от бившия съветски военнопромишлен комплекс, в Близкия изток – да строят железници и да популяризират ГЛОНАСС, а в Ангола, Сенегал, Нигерия и Южна Африка да развиват ядрената енергетика. Планира се създаването на зона за свободна търговия между държавите от Митническия съюз и Сирия.

И дори традиционно приятелските отношения на Русия с държави парии вече трябва да бъдат изпълнени с икономически смисъл. Докато излизат постепенно от днешната си икономическа изолация, Сирия, Иран, Куба и Узбекистан, а също така Армения и Сърбия трябва да предоставят преференциални условия на руските компании, смятат авторите на програмата.

Уводът към нея е написан от външния министър Сергей Лавров. Той започва в обичайния си дух – обвинява за световната икономическа криза „западноцентричната система за глобално управление, в която доминират САЩ“ и с известно задоволство констатира, че „е разклатена материалната основа за доминирането на Запада в световната политика, икономиката и финансите“. След това обаче прави изводи, звучащи доста поновому. Че „укрепването на отношенията на взаимна зависимост с водещите световни държави въз основа на взаимно проникване между икономиките и културите“ е в интерес на Русия. И че Евросъюзът и особено САЩ са най-желаните за нас партньори.

Ръководителят на външното министерство не крие тревогата си за бъдещето на Барак Обама, смятан от Москва за оптимален партньор, и обвинява „военния, разузнавателния и външнополитическия истеблишмънт в САЩ“ в опити „да се върне към конфронтационната политика на предишната администрация“. И същевременно приканва „с Вашингтон да бъде изграден ефективен модел за взаимоизгодно, равноправно сътрудничество“.

Служител от Външно разказва, че през последния месец диалогът между Москва и Вашингтон се водел с изцяло преобразен тон. По време на последните руско-американски преговори представителите на САЩ нито веднъж не споменали Грузия, нещо повече – покорно кимали, щом руснаците казвали, че войната от 2008 г. е била провокирана от бившия държавен секретар Кондълиза Райс, която не смъмрила овреме Саакашвили.

Вашингтон почти е гарантирал вече Конгресът в най-близко време да отмени поправката Джаксън-Ваник. Това е важно като символ, подчертава руският дипломат. Миналата седмица бе обявено официално, че Обама кани Медведев да направи ответно посещение във Вашингтон през юни т. г. Ако срещата протече успешно, до края на годината Русия може дори да стане член на Световната търговска организация, смята служителят от външното министерство.

Основната причина за неочаквания поврат в руската външна политика, най-вече в отношението към Запада, е недостигът на пари за модернизация на икономиката и транспортната инфраструктура и за внедряване на иновации. Триумфалният оптимизъм на руските лидери от епохата на рекордно високите цени на петрола е останал в миналото. В посткризисния свят Русия е принудена да търси приятели и да си създава полезни икономически връзки.

В продължение на няколко години Русия си гарантираше мощен приток на западни капитали по една проста и удобна схема. Изнасяните ресурси поскъпваха, успоредно нарастваше и капитализацията на руските компании, което отваряше широк достъп до евтини пари, прехвърляни чрез западни банки срещу малък процент на супердоходните пазари в развиващите се страни. Постоянните приходи от суровините се харчеха за амбициозни социални програми, а бизнесът се развиваше благодарение на евтини кредити.

През есента на 2008 г. тази схема рухна: не само че рязко спаднаха цените на петрола, но парите поскъпнаха твърде много. Бизнесът, живял дотогава с убеждението, че винаги може да се издължи за един неизплатен кредит, като вземе друг, остана без инжекциите, с които бе свикнал, затова пък с огромни дългове.  Тъй че в Русия няма пари за технологически и модернизационен пробив.

В началото на годината Министерството на икономическото развитие изчисли, че за осъществяване на планираните инфраструктурни и социални програми федерацията ще има нужда от близо един трилион долара само до 2013 г. Почти две трети от сумата се очаква да дойдат от извънбюджетни източници. Да не забравяме и оръжейните програми, за които през последните години се изразходваха поне 30 милиарда долара годишно.

Бюджетът и резервите на Центтралната банка, станали фактически единствен източник на ликвидност и финансови ресурси в страната, няма да издържат подобно натоварване. А взетата на въоръжение от кабинета политика за неотклонно и рязко намаляване на бюджетния дефицит (от шест до нула процента за пет години) слага кръст върху идеята да се използва държавата като основен инвестиционен банкер.

Положението в света също не е особено цветущо: Гърция вече навлезе в преддефолтно състояние и според експертите Испания и Португалия ще я последват. Западните банки се страхуват от всякакви резки движения и намаляват лимитите за кредитиране на руски проекти. „Кризата показа, че Русия не ще може да се развива самостоятелно – трябва да се опре на някого“, казва събеседникът ни във Външно. От програмата ясно следва, че трябва да се опрем на Евросъюза. Високопоставен европейски дипломат потвърждава, че през последните месеци на всички важни преговори представителите на Русия говорят само за едно: как Европа може да инвестира в руската модернизация.

Няма къде да ходим: надеждите ни се свързват изцяло с чуждестранни инвеститори, готови да влагат средства в Русия и заедно с руския бизнес да развиват съвместни проекти по цял свят. Тогава Русия ще може да разчита и на още нещо – да получи достъп до модерни технологии.

Тъй че и програмата, и новите-новенички критерии за ефективност на външнополитическата дейност са твърде добре дошли. Обаче координацията на усилията, полагани от бизнеса, правителството и външното министерство, все още създава проблеми. „Системата не е нагодена да съпровожда икономическите интереси и няма начин процесът бързо да се отработи“, казва високопоставен служител от правителствения апарат. Що се отнася до тази сфера, в кабинета днес цари бъркотия. Формално погледнато, с цялата външна политика се занимават президентът и Външно. В правителството обаче почти автономно си работи собствено малко Външно – група помощници на премиера Путин начело с Юрий Ушаков.

Освен това, още през 2008 г. правителството одобри основни насоки във външноикономическата политика. И въз основа на тях икономическото министерство вече написа няколко десетки т. нар. планове по държави – подробни документи, посочващи сроковете за осъществяване на съвместните проекти с основните ни външноикономически партньори. Собствени отраслови, но доста мащабни програми за международно сътрудничество имат също Министерството на енергетиката и Министерството на промишлеността и търговията.

На 17 март т. г. кабинетът одобри като цяло тези планове по държави и разпореди изпълнението им да бъде следено от вицепремиерите и ресорните министри. Външното министерство, което формално няма нищо общо, бе помолено според силите си да подпомага правителството. „Понякога става много трудно да схванеш кой за какво отговаря“, коментира служител от секретариата на наш вицепремиер, чийто шеф оглавява една от двустранните външноикономически комисии.

По данни на Newsweek, на съвещание при президента Медведев в края на февруари е бил обсъден и въпросът как правителството, външното ведомство и Кремъл да координират усилията си по това направление. Президентът възложи на участниците да помислят не трябва ли да се разширят пълномощията на Външно.

Високопоставен източник на Newsweek в кабинета твърди, че още не били взети никакви окончателни решения кой ще е координатор на новата доктрина, но това можело да стане до края на май – и Външно щяло да си получи новите пълномощия, а правителството със специална наредба да регламентира дейността на министерствата за реализиране на плановете по държави.

При все че системата за работа на чиновниците още не е отработена, програмата, написана през февруари, вече действа. Една от точките й например предвижда възможно най-скоро да бъде подписан договорът за ОНД. И той бе подписан в началото на април. Източник от руското външно ведомство споделя, че дипломатите още се чудели – допреди месец-два почти никой не вярвал, че договорът ще бъде подписан.

Тази година Министерството на икономическото развитие разработи проект за партньорско споразумение с Евросъюза. Предвидено бе Дмитрий Медведев и президентът на ЕС Херман ван Ромпой да го подпишат на първата следваща среща на върха Русия-ЕС в Ростов на Дон. Според дипломати обаче, европейците надали ще сварят да проучат и да одобрят документа до 31 май – европейското външнополитическо ведомство още не е формирано изцяло, а всички сили в момента са впрегнати в решаването на гръцките проблеми.

Дипломат обаче прогнозира, че през май ще бъде обявено началото на преговори за безвизов режим между Русия и ЕС. Освен това, страните вече са близо до подписване на рамков договор за партньорство и сътрудничество. Той ще се нарича „Ново базово споразумение“ и може да бъде подписан веднага, щом Русия приключи преговорите за влизане в СТО.

Още през февруари авторите на програмата съветваха властите да задълбочават сътрудничеството с държавите от Северна Европа, които са на челни позиции в усилията, насочени към енергийна ефективност и енергоспестяване, в нанотехнологиите, комуникациите, арктическото корабоплаване и т. н. Дмитрий Медведев започна движение и в тази посока. Тези дни президентът направи посещения в Дания и Норвегия. В Копенхаген той отправи покана към датските бизнесмени да участват в проекта „Сколково“, а в Осло склони на невиждани отстъпки – подписа споразумение за подялба на Баренцево море с Норвегия.

Във външното министерство разказват, че макар новата програма вече да действа, повечето дипломати просто не са я виждали още. Новият курс се реализира от първите лица, а дипломатите, както и досега, само отгатват тяхната воля. А през всички години напоследък хората от Външно се движеха в противоположна посока.

„Мнозина наши дипломати смятат, че трябва да заемем позиция със завишени очаквания, тоест да поставяме радикални изисквания и да не ги променяме години наред“, казва високопоставен служител от външното министерство. За тези хора ще е трудно да се преустроят. А случи ли се нещо сериозно като грузинската война от 2008 г., те с радост ще завият обратно.

* * *

Новата руска външнополитическа доктрина включва план за развитие на отношенията с 61 държави, отбелязва Newsweek. Списанието представя подбрани от него „най-важни и интересни направления“ и посочва в частта, посветена на Франция:“Съвместно да осъществим модернизацията на АЕЦ в Белене (България), да създаваме нови АЕЦ в трети страни“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.