Проф. Иван Илчев: Наказват Университета. Лъже ли Вежди Рашидов или не знае какво подписва?

Проф. Иван Илчев. Снимка: от тв екрана

Правителството отне Ботаническата градина в Балчик от Софийския университет и я даде на Министерството на културата. Това е юридически несъстоятелно решение, защото в последните 10 години има поредица от съдебни решения, включително на Върховния административен съд (ВАС), които признават правото на университета над градината в Балчик. Решението е взето внезапно и идва ден, след като университетът организира протест срещу финансовата политика на правителството.

Днес Академическият съвет на Софийския университет се събира на извънредно заседание, за да обсъди изявленията на министъра на образованието доц. д-р Сергей Игнатов за акцията на университета, проведена на 11 май 2010 г. и решението на правителството за отнемане на Ботаническата градина на университета в Балчик.
В новините на Нова телевизия вечерта на 11 май 2010 г. министърът на образованието Сергей Игнатов на практика обвинява преподавателите и студентите на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, „че с протеста си същият ден сутринта обслужвали интереса на Българската социалистическа партия“. Според проф. Илчев това се прави с тон, който “ ни връща в мрачни времена, в които всяко изказване на различно мнение бе третирано като атака срещу устоите на властта“.

В публикуваното по-долу изявление на ректора на университета проф. Иван Илчев се разкрива един непознат досега образ на министъра на културата Вежди Рашидов, и става ясно, че неговият заместник Дерелиев лъже безсрамно. Илчев оповести случая на пресконференция, по повод намеренията на правителството да наруши решението на ВАС и да предостави територия, стопанисвана от Университетски ботанически градини Балчик, на Държавен културен институт „Двореца”.

Проф. Илчев допълва в писмо до Академическия съвет, че за ботаническата градина първоначално „след намесата на члена на Съвета на настоятелите Валентин Златев беше постигната неофициална договореност с министъра на културата Вежди Рашидов да се срещнем след няколко седмици и наново да обсъдим въпроса. В знак на добра воля предложението му бе изтеглено от дневния ред на Министерския съвет за миналата сряда. Доколкото успяхме да установим, до снощи то е липсвало в дневния ред на Министерския съвет, но днес е взето решение грубо нарушаващо решението на ВАС. Налага се впечатлението, че това е наказание за гражданската ни позиция на 11 май 2010 г.“

Държавата е превърнала Двореца в Балчик в музей на завоевателя
Иван Илчев

Ресторант „Корона“ в Държавния културен институт „Двореца“. Снимка: официален сайт

Първа предистория. Едно от първите неща, които направих като ректор бе да посетя Ботаническата градина в Балчик. Исках да добия визуална представа за мащабите на конфликта, който от няколко години тресеше Университета и Министерството на културата. Който ни правеше за смях пред хората – с отделните каси и билети, със злонамерени действия, с дребнави скандали и заяждания.

Говорих с хората по места – не само с нашите служители, но и с тези от двореца. Стори ми се, че живея в съвременен прочит на разказа на Елин Пелин „Нане Стоичковата върба”. За тези, които не помнят разказа ще кажа, че в него става дума за това как човешката простотия и злоба безсмислено унищожават красотата.

В продължение на няколко месеца водих преговори с министър Данаилов. Подписахме споразумение с Министерството на културата. Наново последва тиха инатлива съпротива на място – месеци се протакаше процедурата за въвеждане на електронни каси, която щеше да ограничи възможностите на някои да се облажват с пускането на цели групи екскурзианти само с няколко официално закупени билета. В крайна сметка, стана.

За съжаление не станаха другите неща, предвидени в споразумението. Трябваше да имаме общ експертен съвет за развитието на целия комплекс. Ние предложихме своите кандидатури – министерството не. Предложихме план за обща културна дейност от петдесетина инициативи, доколкото си спомням – нито една от тях не се случи, та работим и то много добре предимно с общината. Впрочем, да бъда справедлив – там организирахме съвместно обсъждане на един от вариантите на закона за културно-историческото наследство.

Нека да цитирам какво казах при откриването му на 6 декември 2008 г.: Показателно за мен, е че тази среща се провежда именно тук – в Балчик – и е резултат от съвместна инициатива на Софийски университет „Климент Охридски” и Министерството на културата на Република България. Надявам се искрено, че това е знак за готовността на двете институции да загърбят грозните дрязги от последните години в името на интересите на обществото. Не че това е лесно. За съжаление хора, които нямат нищо общо като нагласа, нито с културата, нито с образованието, не го разбират и опитват да спъват всячески едно споразумение. Но ако институции като културата и образованието воюват помежду си – не за умовете на хората, а устрелили погледи към джобовете им – ако имоти, които се подвизават под егидата на едната или другата институция, се тресат от чалга, за да угодят на примитивните вкусове на клиентите, тогава за България като че няма много надежда.

С министър Данаилов обсъждахме и други идеи. На него му се бе поревнал моделът на мини Европа, който бе видял в Брюксел, та искаше на всяка цена да го направи там. На мен ми изглеждаше не дотам естетично, но не това бе важното – струваше ми се, че макар и бавно вървим към съвместна работа в интерес на обществото.

Втора предистория. Само няколко дни след като новото правителство пое властта поисках среща с министър Рашидов. Идеята ми бе просто да го поздравя и да обознача, че сме готови да продължим и да обогатяваме съвместната дейност. Той отлагаше срещата два месеца. Оказа се, че за да се подготви. Отидох сам на срещата. Повтарям, ставаше въпрос, поне според мен, за визита на учтивост. Изведнъж се озовах пред цял екип на министерството – заместник-министри, юристи – някои познавах, други не. И първата фраза на министъра беше: „А, бе професоре, какво си позволява Университетът та се е разположил на държавна собственост. Ще я видим ние тая работа”.

Ботаническата градина на СУ в Балчик. Снимка: официален сайт

За секунда онемях пред подобна безпардонност и откровено демонстрирана липса на култура и невежество. Отговорих доста остро, та една от присъстващите – млада жена – май шефът на кабинета му Ива Петрони – опита да снижи напрежението. Изглежда че и министърът се усети, че е прегънал пръчката, та смени тона. В крайна сметка се уговорихме да отидем заедно в Балчик и да говорим на място. През изтеклите месеци се виждахме още два пъти – веднъж в България и веднъж в чужбина – наново му напомнях за уговорката ни и той наново я потвърждаваше.

От декември месец миналата година започнах да дочувам слухове, че някои среди в Министерството се готвят за нова атака и отнемане на част от Ботаническата градина. Помолих министър Игнатов да поговори с колегата си. Обеща. Надявам се, че го е сторил. В края на март слуховете станаха по-силни – знаете, че в малко общество като нашето тайното скоро става явно.

В понеделник 26 април 2010 г. на прием в американското посолство, където на министър Вежди Рашидов бе връчена наградата за принос в областта на интелектуалната собственост, го попитах в присъствието на министър Сергей Игнатов и заместник-министъра на културата Димитър Дерелиев дали има нещо вярно в тях. В началото министърът изригна. После заяви, че не знае за подобно нещо. След това изрази съмнение, че някой от подчинените му може да е проявил някаква самоинициатива и нареди на заместник-министъра да провери и да ми се обади до вторник вечерта с необходимата информация. Дори ме прегърна в знак на мир. Във вторник – нищо, в сряда – нищо. В четвъртък помолих моята секретарка да потърси колежката си при заместник-министъра и да му напомни поетото от него задължение.

До момента нямам отговор, но зная, че на 15 април в различни министерства е внесен за съгласуване съвместен документ в този смисъл, подписан от министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Входен номер 04.14-39 от 15 април 2010 г. Доколкото зная юристите на МОМН са дали отрицателно становище по предложението.

Хипотезите за поведението на министъра на културата са две. Или брутално ме е излъгал в присъствието на доц. Игнатов, действие, което не ми се иска дори да характеризирам, или не знае какво подписва – нещо, което говори зле за управленската му култура и е опасно за сферата, която курира.

Хипотезата за поведението на заместник-министъра Дерелиев е само една. Той лъже. При това страхливо, защото няма доблестта да каже какво е станало. Печалното е, че учим децата в детската градина, че трябва да изпълняват това, което са казали и да не лъжат независимо от последствията. Печалното е, че възпитаникът на Софийския университет не изпълни задължението, което пое пред Ректора на Университета. Винаги съм казвал, че висшето образование не е възрожденска наустница, когато трябва само да се наизустят някои текстове, то е възпитание и в морал и култура – искам да се извиня пред вас от името на моята институция – очевидно него не сме научили.

От документите, които ще получите, е видно, че Държавният културен институт Културен център-Двореца може и да води някаква културна дейност, но едва ли това е основното за него. Както личи от приложената справка, той отдава под наем 18 обекта за продажба на сувенири. Предполагам, че повечето от вас са били в Балчик и имат впечатления от първа ръка за естетическите достойнства на сувенирите, които се продават там и които препоръчват пред летуващите българския творчески гений – от пещери от мидени черупки,през плажни кърпи с образа на Мадона или на известен културист, та до пластмасови мечове за нинджи, произведени в Китай.

Държавният културен институт отдава под наем десет заведения – от винарни, през механи, ресторанти и пицарии. При това и тук налага високи естетически изисквания към музиката, която дъни от тях – чуват се само Палестрина, Вивалди, Рахманинов и Шонберг. Шегата настрана, но никъде в Румъния, Гърция, Турция, Сърбия или Македония не съм влизал в ресторант, в който да изпълняват или пускат българска музика. Боли ме, когато слушам чалгата в Балчик. Дворецът отдава под наем хотелска база – апартаменти и вили. И накрая, съгласно проверка на Областната администрация, преотдава концесия на плажната ивица.

Държавният културен институт управлява музея в сградата на Двореца. Още при първото ми посещение там останах не сащисан, а смазан от това, което видях. Никъде не е направен музей на завоевателя. Няма смисъл да криеш какво е станало, но да се прехласваш захаросано пред него е просто немислимо и честно казано не зная държава, в която това да е възможно. Както добре знаете, след края на Първата световна война Южна Добруджа – земята, където се е родила България – е завладяна от Румъния. Та румънската кралица Мария си построява двореца в Балчик. Дотук всичко добре, но да направиш музей, в който да премляскваш възторжено пред нея, пред това, че обичала да се облича в българска народна носия, да събира каменни кръстове от български църкви и гробища не е просто липса на култура, това е оплюване на националното достойнство.

И дирекцията на Държавния, повтарям държавния културен институт подкрепя и издава книги и албуми, в които сладостно примижава пред зализания образ на кралицата, която през 1916 г. в разгара на Първата световна война пише пропагандната книга My Country, антибългарска, и в която разбира се Южна Добруджа с нейното българско население е представена като исконна отколешна част от родината й. Представяте ли си в Будапеща в конака на турския паша да му направят музей,в който да го възхваляват.

Чудя се понякога откъде иде тази херостратова стръв към безсмислено разрушение. Трудно се работи в общество, в което правотата се измерва в децибели, а свойското примитивно говорене подменя интелектуалната дискусия.

Подобна атака, направена тихомълком и крадешком към Алма матер и подобно поведение говорят зле за културата на министъра на културата. Искрено се надявам, че е бил подведен. Нека кажа, че вчера изпратихме протестно писмо до министър-председателя, в което излагаме цялата история на спора и всички съдебни решения досега, които са били в полза на Софийски университет.

Това безсмислено упорство е струвало до сега на Университета към сто хиляди лева съдебни разноски. Предполагам, че подобна сума е дало и Министерството на културата. Това са пари излезли от вашите джобове и което не са отишли нито за култура, нито за образование, а за да подхранят нечие упорито несъобразяване със закона и историческата традиция.

Искам да кажа, че има не малко области, в които прекрасно си сътрудничим с колегията на министерството – музеите, разкопките – сега по спечелен от нас проект ние организираме и финансираме специфичен курс за реставратори в музеите. Та дори голяма част от управленския му екип са наши възпитаници. Това е пътят, по който трябва да вървим, а не по пътя на противопоставянето.

Искам да уважавам правителството, което ни управлява. Господин министре, господин Рашидов, не ме лишавайте от тази възможност.

В допълнение:

Кратък коментар на изпратеното писмо от дирекция “Връзки с обществеността и медийна политика” на Министерството на културата, в което се твърди, че: „Министерство на културата не претендира за ползваните от СУ терени по АДС № 604/1998 г. и проекторешението на МС не се отнася за тях. На СУ не се отнемат никакви права върху имота ,който ползват и върху който имат предоставени права съгласно АДС № 604/ 1998 г.“

Удоволствие изпитах, когато видях колко елегантно юристите на Министерството на културата, които вероятно са възпитаници на нашия Университет, са опитали да измъкнат своето ведомство от неприятната ситуация, в която само се е накиснало. Като закачка да кажа, че медийната ми изява, която не ми е присъща, е резултат не на наближаващия „летен сезон”, а на това че предложението на Министерството е внесено на 15 април –месец преди сезона. Може би пък то се е загрижило за таксите?

Всъщност юристите на министерството опитват да заблудят общественото мнение. Актът за държавна собственост не предоставя и не създава права, той е документ, който удостоверява наличието на такива. От записаното в цитирания акт за държавна собственост излиза, че Софийски университет има права единствено и само върху стопански двор и разсадник на площ от 11 473,09 кв.м.

При съставянето му не са взети предвид правата на Университета, които той действително притежава съгласно Заповедта на министъра на културата от 1955 г. и която му предоставя „целия парк на почивната станция на Министерството на културата в Балчик” за „безвъзмездно ползване”, „стопанския двор и съоръженията – оранжерии, навес, двора пред оранжериите и т. н.” За съжаление, като Ректор на Софийския университет трябва да призная пред обществото, че Университетът е проявил безотговорна и престъпна безстопанственост и въпреки положените усилия не можем да намерим предоставените ни със същата заповед „три пружинени кревата с три дюшека и девет възглавници”. Законосъобразността на тази заповед нееднократно е била обсъждана от Върховния административен, Добричкия окръжен съд и Върховния касационен съд. Становището на всички съдебни инстанции, произнесли се по тази заповед е, че тя е законосъобразна и с нея валидно са предоставени права на Университета.

Неправилното отразяване на действително притежаваните права на двете ведомства – СУ и МК всъщност е основната причина за поредицата от съдебни дела от 1998 г. до сега. Постановени са редица от решения включително и на Върховния касационен съд, с които по съдебен ред се признава, че СУ притежава права на управление в по-голям обем от този, който е записано в Акта за държавна собственост. И всички тези съдебни решения, включително и решенията на ВАС, с които беше отменено предходното решение на Министерския съвет, се основават на Заповедта от 1955 г.

От така направеното съобщение на МК става ясно, че с новото проекторешение на МС няма със сигурност да бъдат засегнати тези 11 473,09 кв.м. Щедростта е очевадна! Само че щедрият дарител забравя мотивите на ВАС и всички постановени до момента съдебни решения, които казват, че правата на Софийски университет не се разпростират само върху тази площ, а върху целия парк и че за тези права не се съди от това какво пише в акта за държавна собственост а от акта, който ги е предоставил. От 1955 г. насам няма акт с който тези права върху парковата площ да са предоставени на друг освен на СУ. Последният такъв акт, с който беше направен опит в тази насока – решението на МС № 564/28.08.2007 г. – беше отменен от ВАС.

Та дайте да не обиждаме цялата ни съдебна система. И да престанем с херостратовска страст да опитваме да унищожим красотата, която са създали поколения паркостроители и биолози.

А Софийският университет винаги ще иска да работи заедно с Министерството на културата в полза на българското общество, както впрочем трябва и да бъде.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.