Любомир Христов: Който тегли кредит след 12 май, пада в капан

Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултантни. Снимки: авторката

Любомир Христов е председател на Института на дипломираните финансови консултанти. През 2008 г. влиза в състава на новосъздадената към Европейската комисия Експертна група по финансово образование. През 2007-2008 г. заема поста изпълнителен директор на Централния депозитар. През 2001-2006 г. е ръководил проекти в американски компании. От 1995 до 2000 г. е бил съветник на изпълнителния директор на Световната банка, представляващ България. Преди това е бил член на управителния съвет на БНБ.

Какви рискове поемат хората при теглене на потребителски кредит след 12 май 2010 година, когато влезе в сила новият Закон за потребителския кредит?

– От 12 май потребителският кредит е отровен. Всеки, който вземе потребителски  кредит от българска банка от 12 май нататък, не може да знае и да прецени каква лихва ще плати в течение на срока на този кредит. Начинът на определяне на лихвата и нейното ниво, съгласно закона и по желание на народните представители, може да бъде променяно от самата банка кредитор, колкото пъти си иска, в каквато посока си иска и когато си иска. Това е нещо, което не съществува никъде другаде по света. (виж тук по света)

– Къде в новия закон е заложен този капан за потребителя?

– Капанът е заложен в определението на “референтен лихвен процент”. “Референтен” е чужда дума, която в контекста на този закон определя плаващата част на лихвата – която може да се променя. Тази плаваща част според закона се определя по методология на банката. Иначе казано – когато подписвате договор за потребителски кредит, вие се съгласявате предварително банката да променя и да увеличава лихвата по кредита, когато и както й скимне. Тоест, вие се съгласявате върху вас да се упражнява принуда, защото промяната на цената на договора, след като той е сключен, без изричното съгласие на купувача е форма на принуда.

Как беше досега? Защо, въпреки че нямаше такъв закон, банките увеличаваха едностранно лихвите по кредитите?

– Точно това е капанът – практиката, която в момента съществува по ипотечните и по потребителските кредити, от 12 май е закон. До вчера тя беше в общите условия на банките, срещу които, ако някой ощетен заведе иск, можеше да осъди банката. Сега вече и съдът не може да помогне на потребителя. На 12 май това е законът.

– Значи досега тези злоупотреби се случваха, защото потребителят, подписвайки договора, се съгласява с общи условия, така ли?

– Да – сега този произвол, който се упражняваше чрез документ на банката, се превърна в закон. Иронията е в това, че Законът за потребителския кредит е един модерен механизъм за защита на потребителите, въвеждащ изискванията, които са валидни в цяла Европа. Но с този текст и с дефиницията, която споменах, на практика душата и сърцето на директивата се вади и се обръща срещу потребителя. От закон за защита на потребителя той се превръща в закон срещу потребителя и в угода на произвола на банките.

– Законодателите твърдят, че изцяло е съобразен с европейската директива?

– Това е вярно и всички други положения са много полезни и добре написани. Духът на директивата е изразен в един текст и след това е развит в детайли във всички членове на нашия закон. Говоря за т. 19 от преамбюла, в която се казва, че потребителят има право на адекватна предварителна информация, за да може да прецени сам за себе си какви ще му бъдат разходите по кредита и да реши дали да взима или да не взима кредит. Има формули как се изчисляват процентите, има изисквания за реклама, за показатели, които банката трябва да даде на клиента в разбираема форма. Когато всички тези разбираеми, ясни и подробни информации ги вземете и ги четете вкъщи и дори се съветвате със странично лице, но в тях единият параметър – цената на кредита – може да бъде променян след като подпишете договора, вие не може да направите никаква преценка. Ето защо казвам, че духът на директивата е задушен и убит. Нещо повече – самият начин на приемане на закона и фактът, че можем така да преиначим общоевропейските норми показва, че в България на практика няма ефективен механизъм и институционална структура за защита на потребителите.

– Какво трябва да се направи оттук нататък?

– Три неща. Първото, което е много лесно, стига да има добра воля и решение от страна на народните представители, е да бъде променена дефиницията на референтен лихвен процент. Това може да стане в рамките на седмица-две. Такава дефиниция съществува в друг закон и просто може да бъде взета от него. Тя трябва да отговаря на практиката по целия свят, тоест – променливата част от лихвата не зависи нито от банката кредитор, нито от кредитополучателя. Определя се периодично, изчислява се от трета независима страна и се публикува по начин, който е общодостъпен, както за кредитора, така и за длъжника, и всеки от тях може да провери по всяко време каква е тази лихва. Ако лихвата или базата, която се променя, отговаря на тези условия, ще има равнопоставеност на двете страни. Това го има в допълнителните разпоредби на Закона за платежните системи и инструменти.

Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултантни. Снимки: авторката

– Коя е тази трета независима страна?

– Това законодателят не би трябвало да го определя – всяка банка може да си избира база. Когато тази база е независима от нея, кредитополучателят предварително знае какъв риск поема и кой ще я определя. Говорим за ЮРИБОР, за ЛИБОР, може да бъде доходност на държавни ценни книжа и др. – всяка банка може сама да избира.

– Казват, че в България ситуацията е по-специфична и този механизъм за определяне на лихвата не работи?

– На всички, които го твърдят, мога да кажа, че аз в момента съм страна по договор за лизинг, който е петгодишен и е сключен в края на 2006 година. Плаващата ми база е ЮРИБОР, аз знам срещу какво съм се подписал, договорът ми е абсолютно справедлив, нямам никакви оплаквания от моя кредитор и си плащам вноските като поп всеки месец. Така че, който започне да ви обяснява, че България е в особено състояние и тук земното притегляне не действа, може да му отговорите по два начина. Първо, нито законодателят, нито клиентът е този, който ще обяснява какъв да бъде бизнес моделът на банката и как тя да си смята риска. Второ, България с нищо не е по-особена от другите държави. Напротив, ако с икономически или с банкови аргументи се търси начин да се обори необходимостта от равнопоставеност на двете страни, това значи да се приеме, че България не е правова държава, договорите не са между две равноправни страни и на едната страна се дава законното право да принуждава другата към плащане. Банкирането е това – да можеш да смяташ рисковете. Който не може, да отиде на село да стриже овце. В момента банките се отнасят към клиентите си като към овце за стригане. Финансовите институции съществуват, за да обслужват стопанските обороти на клиентите си. А не обратното – клиентите не съществуват, за да осигуряват комфорт на банкерите.

– Какъв съвет ще дадете на потребителите при избора на кредит, ако се отстрани сегашната несправедливост в закона?

– Никой не може да ни защити от самите нас. Държавата не ни е майка или баща, за да ни пази да не паднем. Тя обаче може и трябва да направи няколко неща. Първо – да ни предоставя цялата необходима информация по разбираем за нас начин, на базата на която да си направим преценката. Второ – самите банки да представят извлечения и отчети за движението по нашите сметки по разбираем начин, за да предотвратят жалби, запитвания към себе си, към БНБ и т.н. Трето – трябва да се установи ефективен институционален механизъм за защита на потребителите на финансови услуги, какъвто сега у нас няма. Четвърто – трябва да се разработи и да се приложи стратегия за финансово ограмотяване и образование на хората, за да могат сами да си отговорят именно на тези въпроси – какво да гледам, когато взимам дебитна карта, когато си правя депозитна сметка, когато взимам кредит. Пето – да се развие инициативата за сертифициране на компетентни и етични финансови консултанти, към които човек да може да се обърне за професионален съвет било за кредит, било за застраховка, било за пенсионно осигуряване.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.