Ердоган в Атина – невидимата страна на посещението

Д. Андониу

Любезностите и усмивките и от двете страни бяха многобройни по време на разговорите на гръцкия премиер Георгиос Папандреу с турския му колега Реджеп Тайип Ердоган, но прекараните от Ердоган 26 часа в Атина донесоха резултати само по въпроси от „ниската политика“. Фактически напредък в гръцко-турските отношения може да има само задкулисно по пътя на проучвателните контакти между двете страни за определяне на границите на континенталния шелф в Егейско море. Важен е фактът, че и двамата премиери показаха, че желаят „да инвестират“, за да остане „невидима“ избраната от тях процедура, в рамките на която ще търсят решения на спорните въпроси.

Историческа ли бе визитата на Ердоган в Атина? Самият той призова историците на бъдещето да регистрират убеденост, че тя ще послужи като историческа отправна точка. Очаквалите сензационни събития по гръцко-турските проблеми може би останаха разочаровани. Същото се случи и с онези, които търсеха повод, за да кажат, че нищо не се променя и че турците винаги ще използват всякаква възможност, за да провокират.

Но това, което се потвърди, бе предварително лансираната от гръцкото правителство перспектива за формиране на основите на едно сътрудничество с Турция по въпроси на „ниската политика“, както впрочем тази пролитика бе формулирана от премиера Папандреу, и на която се възлагат занапред надежди да донесе някакви плодове по трудните проблеми на двустранните отношения. А по тях бе потвърдено, че различията остават, че те са големи и че ако има сходства в позициите, то те няма да дойдат нито бързо, нито лесно. Премиерите на Гърция и Турция имаха шанса да обсъдят всички въпроси и всички спорове на състоялата се между тях среща на четири очи.

Несъмнено, атмосферата на тази визита бе положителна. Интересът на международната общност към нея бе голям и съвсем не е случайно, че в навечерието на това посещение на турската делегация в Атина държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън разговаря по телефона с турския външен министър Ахмет Давутоглу, призовавайки за предприемане на стъпки за сближаване между двете страни. Подписаните 21 споразумения за сътрудничество са сред видимите резултати от това посещение. Те бяха парафирани от компетентните министри, участващи в новосъздадения Висш съвет за стратегическо сътрудничество между Гърция и Турция. На този съвет се възлагат надежди да даде тласък за влизане на двете страни в новата ера на сътруничество.

Проучвателните дипломатически контакти бяха централна тема на разговорите в Атина. Акцентът в тях пада върху спора между двете страни за делимитиране на границите на континенталния шелф, по който изглежда, че ще се намери някакъв принципен подход за постигане на договореност за внасяне на този въпрос в международния съд в Хага, за която да има основание официално да бъде оповестена. Ердоган каза, че финализирането на тези контакти и споразумение по този въпрос автоматически ще доведе до премахване на съдържащия се в турската национална доктрина „казус бели“ (повод за война).

Що се отнася до турските провокации в Егейско море, Ердоган спомена за сваляне на въоръжението от самолетите, прелитащи над гръцките острови. Даже каза, че ще предложи на въоръжените сили на Турция предварително да информират гръцката страна за полети над Егейско море, като поиска същото да стори и Гърция. Турският премиер призова медиите и на двете страни „да не работят като радари на въоръжените сили“. Папандреу от своя страна спомена за добросъседски правила, като каза, че няма да има проблем, ако турските бойни самолети предварително уведомяват и притежават графици за полетите си.

По въпроса за Кипър Ердоган повтори предложението за разширяване на преговорите с участието на страните-гарантки на острова и на представители от ЕС и ООН и повдигна въпрос за взаимност при отваряне на пристанищата и летищата на Турция чрез отваряне и на кипърските пристанища.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.