Меглена Кунева: Има страни в Европа, където е забранено да се променя лихвеният процент

Здравей, България

Меглена Кунева. Снимка: Булфото

– Гостува ни Меглена Кунева, бивш еврокомисар по проблемите на потребителите…Миналата седмица призовахте Комисията за защита на потребителите да се самосезира заради лихвите, които банките в България, изобщо политиката на банките в България спрямо потребителите.

– Да, причината да се фокусира толкова силно вниманието върху банките е абсолютно, как да кажа, фактологическа у нас в България и това е, че има много оплаквания.

Нарушени ли са правата на гражданите, когато…

– В момента на икономическа криза, ако се променя лихвеният процент без да знаеш, ако банката нарушава правата ти, това е в много голям минус за самите потребители. Да, има много оплаквания в България, но още по-сериозно е, че ако потребител не може да обслужва кредита си, било за жилище, било потребителски кредит, особено този за жилище, това води до срив на самата банкова система. Ако се върнем няколко години назад, ще видим, че всъщност сривът в банковата система, който всъщност доведе до финансовата криза и след това и с ефект върху икономическата започна точно от това, от това, че пазарът страдаше от не добре планирани ипотеки и от невъзможност да се обслужват кредитите от страна на потребителите. Така че това е сериозен въпрос за икономиката. Да, в България има много оплаквания, има оплаквания за това, че банките самоволно променят лихвения процент. За мен това има значение като бивш комисар по защита на потребителите, но аз нямам бивши интереси в тази област, а напротив аз искам това да стане център на вътрешния пазар, да продължи да става център на вътрешния пазар и по това работя и в момента по няколко направления.

– Гърция например се кани да съди американски банки заради кризата. Днес в пресата това е една от основните международни теми, свързани с Гърция. България има ли основание да не е доволна от банковата система?

– Ето, че вие ми задавате този въпрос на мен, а ние трябва да говорим само и единствено с факти. Тези факти няма как да ги сложим на масата, ако няма проучвания. България системно страда от липса на проучвания, националния проучвания, проучвания в дълбочина. Преди две години аз реших, че ще изследвам пазара от гледна точка на потребителите и направих потребителския индекс и този потребителски индекс в 27 страни посочи, че финансовите услуги са най-честите причини за оплакване. След това проучване, което направих, което инициирах и се оказа, че финансовите услуги и транспорта, забележете, две области, които до ден днешен страдат от липса на доверие на потребителите и направихме едно голямо проучване на банките от какво са недоволни потребителите и се оказа, че договорите са неясни, договорите са прекалено дълги, че съдържат информация, която потребителят не може да разбере, защото е свързана с много термини, далечни за нас и защото банките самоволно променят условията на договора и предлагат свързани продукти. Например, вие отивате да сключите ипотека, когато купувате жилище и заедно с ипотеката те карат да сключиш и застраховка. Така нар. дребен шрифт на най-важните неща се крива някъде долу в договора на страницата …

– И се оказва, че е само в България, нали?

– Това не е само в България, навсякъде е. Но, ако ние искаме да видим какви са националните ни болести, то тогава националната ни държава на базата на включително и това изследване, ние можем да проверим, ние имаме списък на болестите в Европа, ако мога така да кажа и задача на всяка държава е да види как тези болести са се развили на национален терен.Много държави използваха това мое проучване и взеха необходимите мерки. Една от тези държави между другото е Франция, но те имат специално натоварен, то не е точно омбудсман, но институция, която следи за това каква е финансовата обстановка в страната,а в България няма.

– Тоест те промениха …

– Да, те промениха и следят. Вижте, няма завинаги успешна среда – икономическа и финансова. Тя трябва просто да се наблюдава.

– Защо в България не стана?

– Не знам, аз се срещнах с банките, с ръководството, те имат асоциация, разбира се, срещнах се с потребителите, с министри на икономиката.

– Как реагираха?

– Че у нас всичко е наред, ние сме много доволни, че банките са изключително добре, че няма никаква опасност и че нещата са под контрол. Не може да се направиш повече. Ако не искаш да отидеш на лекар, няма как да те заставят. И сега, ако погледнете форумите, ако погледнете реакцията на хората по отношение на промяната на условието, които банките им налагат, ще видите, че ситуацията съвсем, съвсем не е такава, каквато я описват банките. И моят призив е, нека да се види така, както се прегледаха договорите за парното, например или с електроснабдителните дружества. Там Комисията за защита на потребителите отмени някои текстове, защото те ощетяваха потребителя. Ние имаме закон, който ни пази. Да, вярно, той е общият закон, но този общ закон, Законът за защита на потребителите, има достатъчно инструменти да отстрани неравноправните клаузи, а самата директива има доста … Ето, аз между другото си донесох текста. Например, там се казва, че когато е приложимо потребителят бива информиран на хартиен или друг носител за промяна преди лихвения процент, новият лихвен процент да влезе в сила. Тук искам да отворя една скоба, вижте как се формулира една директива, когато е приложимо, тоест в това, когато е приложимо се дава възможност на националната държава да реши кое е най-добре за нея. Има страни в Европа, където е забранено да се променя лихвеният процент. Щом си го сключил при едни условия, банката трябва да е достатъчно умна да предвиди риска си, да предвиди какво ще се случи за в бъдеще и да поддържа този лихвен процент, защото на базата на това потребителят е разчел своето бъдеще на практика.

– Тук не срещнахте разбиране от страна на банките. Създава ли се някакво впечатление за някакъв вид банково лоби на високо ниво в България?

– Вижте, в много области смятам, че ние все още гледаме на Европейския съюз все още малко така в страдателен залог, ние сме в пасивен, ние казваме от нас искат, на нас ни казаха, ние трябва, на нас ни дават, на нас ни взимат, нас ни карат, а тези директива е преговаряна от българската държава. Директивата влезе в сила 2008 година, не всъщност тя влезе в сила сега, но се приключиха преговорите 2008 година и около масата за преговорите бяха 27 държави. Тоест България е можела да каже – аз ще направя нещата по някакъв начин, ще повикам потребителите, за да дискутираме тази директива, какво трябва да се прави в добрите практики, а това нямам впечатление да се случи.

– Което у вас създава впечатление, че действа такова банково лоби, което да е свързано с властта?

– Мисля, че се подценява. Не, не бих искала да кажа така, нямам конкретни доказателства, за да мога да го кажа. Смятам, че при нас гласът на потребителите систематично се неглижира.

– Но трябва да има причини за това нещо.

– Мисля, че ние не сме свикнали да преговаряме вътре помежду си, в страната.

– Дали само това е причината на фона на информацията, която и днес излиза в пресата за това, че например една корпоративна банка държи 50% от парите на големите държавни дружества в страната?

– Е това е вече свързано с корпоративния, аз говоря от гледна точка на потребителите.

– Контекстът би могъл да бъде един и същ.

– Колкото повече прозрачност има по отношение на банките, как се управляват, какъв е общественият надзор върху тях, не само професионалния, каквото примерно, какъвто надзор упражнява БНБ у нас. Но и обществения надзор – това е нещо много важно. Включително и кой участва в борда на една банка.

Виж целия текст в Агенция Фокус

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.