Бразилия се чувства световен фактор след урановата сделка с Иран

Алан Кленденинг

Лула да Силва с Барак Обама. Снимка: Белия дом

Бразилският президент казва, че сделката с Иран за ядреното гориво, постигната с негова помощ, доказва, че страната му най-сетне е станала нов световен балансьор на силите. И все пак основната заслуга за успеха на Бразилия може би се пада на самия Луис Инасиу Лула да Силва. Лидерът, ползващ се с огромна популярност у дома и по света, който скоро ще отстъпи поста на не толкова прочут приемник, продължава да търси нови предизвикателства за себе си.

„Това очевидно е огромна политическа точка в полза на Лула. Той приключва президентския си мандат по забележителен начин – трупа личен политически капитал и играе важна роля в Близкия изток“, казва Кристофър Гарман, който ръководи латиноамериканските изследвания във вашингтонската консултантска фирма „Юрейша груп“ (Eurasia Group). Лула да Силва отдавна е емблема на повлияната от марксизма левица в Латинска Америка, който омагьоса инвеститорите, възприемайки пазарно-ориентирана политика като президент. Със своя шеговит стил с прости изрази, който си е изработил като работнически лидер, успява да се спогоди и с Джордж Буш, и с Уго Чавес. Разменя шеги с Барак Обама и мечешки прегръдки с иранския президент Махмуд Ахмадинеджад.

Той представи сделката с Иран като победа за своята страна и за още една нововъзникваща сила – Турция, която се противопостави на усилията на американците и европейците да се наложат санкции на Иран. Анализаторите смятат, че тяхната позиция може би е направила по-лесно за Иран да приеме компромис, който можеше да изглежда като капитулация, ако бе постигнат с посредничеството на не толкова приятелски настроена страна. Лула да Силва отдавна настоява за по-голяма глобална роля за развиващите се страни и за по-голямо място в ООН, където сега доминират шепа страни, постоянни членки на Съвета за сигурност. „Бразилия вярваше, че е възможно да бъде постигнато споразумение,“, заяви той в понеделник в седмичната си радиопрограма, записана в Техеран след подписването на документа. „Мисля, че днес победи дипломацията. Този резултат показва, че можем да градим мир чрез диалог“.

Не е ясно дали сделката ще задоволи международната общност, макар че е подобна на изготвения от ООН план, подкрепен от Вашингтон и съюзниците му, целящ да лиши Иран от достатъчно запаси от обогатен уран, за да произведе ядрено оръжие. Турско-бразилските посреднически усилия влязоха в противоречие с волята на скептичния Вашингтон. След като Белият дом първоначално заяви, че резултатът би могъл да е положителен, Иран побърза да заяви, че ще продължи да обогатява уран самостоятелно – нещо, което може да му позволи да разработи ядрено оръжие.

Макар прокараната от Лула да Силва сделка може да не стигне доникъде, самият факт на изтръгването на съгласие от Иран бе международен успех за първия бразилски президент от работническата класа, който многократно е заявявал, че страната му си е спечелила правото на постоянна важна роля в международната политика. През седемте години на президентството му най-голямата икономика в Латинска Америка отбеляза стабилен растеж, валутните й резерви набъбнаха от 38 млрд. до 240 млрд. долара, инфлацията бе овладяна и около 20 милиона души бяха спасени от крайната бедност.

Бразилия спечели също надпреварите за домакинството на Световната купа по футбол през 2014 г. и на Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро. Бъдещото й влияние обаче може да помръкне със залеза на звездната роля на Лула да Силва. Водещите кандидати да го наследят са почти напълно неизвестни извън Бразилия и не притежават неговото обаяние. Който и да победи, вероятно първоначално ще се фокусира върху вътрешната политика. Фаворит за наследник на Лула да Силва е бившият началник на канцеларията му Дилма Русеф. Някогашната революционерка, подлагана на мъчения по време на диктатурата от 1964-85 г., никога досега не се е кандидатирала за публичен пост.

Другият основен кандидат – губернаторът на щат Сау Паулу Жозе Серра – е смятан за способен, но безличен технократ.
И на двамата ще са им нужни месеци, за да изградят съюзи сред многобройните партии, които се очаква да спечелят места в Конгреса, и ще се сблъскат с разнообразни проблеми – от разпределянето на печалбите от новите офшорни петролни находища до реформата на коварното заплетено трудово и данъчно законодателство в Бразилия. Може би ще им трябват години, за да постигнат международния авторитет, който Силва си спечели чрез честите пътувания в чужбина и огромната популярност в страната, вече надхвърляща 80 процента, която се превръща в глобален респект. „Дали иранската сделка означава, че Бразилия ще играе съществена роля и след Лула? Тепърва ще видим“, казва Гарман.

Лула да Силва изрично заяви, че няма публично да предвижда действията на следващия президент на страната, но мълчи по въпроса с какво смята да се занимава самият той занапред. Той отхвърля предположенията, че може да стане генерален секретар на ООН или президент на Световната банка, но казва, че иска да работи в полза на латиноамериканската интеграция и да използва бразилския опит в борбата с бедността и насърчаването на растежа, за да помага за развитието на Африка.

Той все пак не е застрахован от полемика. Миналата година, когато обвини за световната финансова катастрофа „синеоките бели хора“, докато стоеше до британския премиер, безцеремонните му думи обсебиха заглавията на първа страница.
Анализаторите са единодушни, че иранската сделка може да го „катапултира“ до почти всяка международна лидерска позиция, която пожелае. „Дали Лула ще използва този капитал, за да заеме нова важна позиция? Разбира се. Той ще бъде експрезидент в търсене на лидерска роля, от която не иска да се откаже“, казва Александър Баруш, ръководител на групата за оценка на политическия риск Early Warning (ранно предупреждение) в Бразилия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.