Незаконна сеч, пожари и далавери затриват горите на Балканите

Строежът на долна станция на лифт над хижа “Пионерска”. Снимка: Нели Томова

Нелегално сечене на гори, незаконни проекти за недвижими имоти, пожари: горите на Балканите – съкровищница на биоразнообразието, са изправени пред множество заплахи. Редица национални паркове в този район, където живеят големи популации от мечки и вълци, ще отбележат в края на тази седмица Международния ден на биоразнообразието, за да засилят чувствителността на гражданите по отношение на тези предизвикателства.

Ситуацията в Албания е най-тревожна. Горите са покривали 51 процента от територията преди 1990 г., според министерството на околната среда. Тази площ сега е сведена до 25 процента, според различни източници. По южното крайбрежие на Вльора 102 хектара гори са били изсечени, за да се посторят незаконно сгради, според Националната асоциация на горите. И незаконната сеч, която е 10 пъти по-голяма от законната, според официалните цифри, засяга дори националния парк „Лура“ – една от скъпоценностите на Балканите.

Предвидени са санкции, но нито един процес не е довел до резултат. Румъния, на чиято територия се намира най-голямата площ от девствени гори в Европа след Русия (300 000 хектара), също не бе пощадена. В националния парк „Пиятра Краилуй“ в сърцето на Карпатите близо 300 хектара гори са били изсечени между 2004 и 2007 г., според неправителствената организация „Ейджънт Грийн“, която осъди това „престъпление“. „Това е катастрофа. Ако се продължава така, ще се образува пустиня“, казва със съжаление Алекс, един от активистите, участващи в акция пред дървета, от които са останали само пънове.

В тази страна, където комунистите конфискуват частните земи, преотстъпването на собствениците, извършено след връщането към демокрацията през 1989 г., имаше негативно отражение върху горите, признава държавният секретар, отговарящ за горите, Кристиян Апостол. Навремето „макар и да имаше закон, нямаше необходимите структури за контрол“, за да се избегне частните собственици да обезлесяват върнатите терени, обяснява той за АФП.

Букурещ конфискува всяка година около 170 000 кубически метра незаконно изсечена дървесина. „От 25 000 акта, съставени от лесничеите за три-четири години“, само два са довели до присъди, според Апостол, който изтъква като причина „възможността за интерпретиране“ на закона. Над 180 000 хектара в Румъния са били незаконно обезлесени от 1990 г. насам, според доклади, цитирани от Апостол. Но според него нещата са се развили в добра посока и сегашната система на управление на горите е ефикасна. Горската площ би могла дори да се увеличава, казва той.

В Сърбия, където също има девствени гори, асоциацията „Ендемит“ критикува изсичането на дървета в националиня парк „Копаоник“ (Южна Сърбия) с цел изграждане на спортни площи. „Нашето правителство трябва да реши дали неговата стратегия е развитието на туризма или защитата на околната среда“, посочва неправителствената организация. В Босна, където войната (1992-1995) доведе до значителни опустошения, 1200 дъскорезници от общо 1800 вероятно са нелегални, според медиите.

Пожарите – престъпни или случайни, са също сериозна заплаха за горите на Балканите. В Македония над 35 000 хектара гори изгоряха през 2007 г.. Обезлесяването води до свлачища, наводнения и застрашава оцеляването на мечките, подчертава Световният фонд за дивата природа (WWF). При тези опасности правителствата и неправителствените организации реагират. В Хърватия законът ограничава стриктно разрешените строежи в горска зона.

Румъния ще направи по-тежки санкциите срещу незаконна търговия с дървесина. И терените с новопосадени дървета се умножават: 6000 хектара годишно в Сърбия, 15 000 хектара са предвидени през 2010 г. в Румъния, 30 милиона дървета в Македония. Но Габриел Паун, президент на „Ейджънт Грийн“ в Румъния подчертава: „Това, което ние засаждаме сега, ще се превърне в зряла гора след 80 години“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.