Искам да съм баба във Верона (За едно пътуване до там и около Венеция + фотогалерия)

Катинарите са символ на вярност и на неразделните влюбени. Срещат се навсякъде във Верона. Снимки: авторката

Размeчтах се да съм баба… във Верона. Убедена съм, че поне едното от двете със сигурност ще стане, за съжаление, май първото… Ако някои от вас ме помислят за луда, има защо. Бях на кратка, ама наистина кратка почивка с моя приятелка във Верона и реших, че искам там да старея. И не само аз. И тя.

Първото впечатление от гарата на Верона е обикновено. Такова, каквото очакваш, не каквото ще те залепи за стената на перона от удивление.
С рейс от градския транспорт се добрахме до хотела. А той се намираше точно на тяхната „Витошка”. Главната улица  изглежда като квартална пряка на Прага или по точно на Виена. Малка, китна, но разбира се не толкова оправена и подредена. Какъвто е и манталитета на италианците.

Оставихме багажа и започнаха срещите с нашите мечти. Възрастни мъже и жени, облечени в ярки цветове и китки по главите, с пълни шепи грабеха живота.

Статуята на Жулиета във Верона. Има поверие, че трябва да я пипнеш по гърдата за щастие, затова туристите са излъскали от пипане бронзовите й гърди. Снимки: авторката
Статуята на Жулиета във Верона. Има поверие, че трябва да я пипнеш по гърдата за щастие, затова туристите са излъскали от пипане бронзовите й гърди. Снимки: авторката
Статуята на Жулиета във Верона. Има поверие, че трябва да я пипнеш по гърдата за щастие, затова туристите са излъскали от пипане бронзовите й гърди. Снимки: авторкатаВерона. Снимки: авторкатаВерона. Снимки: авторкатаВерона. Снимки: авторкатаПродукцията на уличните художници. Снимки: авторкатаВерона. Снимки: авторкатаВерона. Снимки: авторкатаВерона. Снимки: авторкатаСимвол на любовта в градината пред гроба на Ромео и Жулиета във Верона. Снимки: авторкатаВерона. Снимки: авторкатаКатинарите са символ на вярност и на неразделните влюбени. Срещат се навсякъде във Верона. Снимки: авторката

Обикалят магазините и кафенетата, ближат сладолед и се радват на хубавото време. Това наблюдавахме три уморителни дни, които ни изпълниха с мечти за бъдещето. Не можахме да разберем защо тези в преклонна възраст вече жени могат да са стилни и с бликащо от всеки детайл на облеклото им желание за цвят и живот. А в сравнение с тях туристите, дошли да изхарчат парите си в града на любовта, да изглеждат до тях като бледни сенки от минало столетие.

Екстравагантни чорапи на мрежи и цветя, интересни чанти и шалове, които да прикриват набръчканите им и показващи възрастта им вратове.  Така заварихме „бабите” на главната улица във Верона. И когато ние се отбивахме в Max Мara или Benetton, за да видим дали има намаление, те излизаха оттам с пълни торби. И когато ние присядахме на някоя кафене, за да изпием по едно италианско еспресо, те на съседната маса бъбреха в захлас и пиеха по чаша розе, пред чиния с ароматни сирена и деликатеси.

Така искам и аз да изглеждам и може би да се чувствам, когато бъда на техните години – това си казахме тогава. След като се върнах в България, установих, че със сигурност това стана една от мечтите ми.

Разходка до островите край Венеция

Напуснахме с блян и спомени града на романтиката и любовта и се отправихме  към Венеция. Градът, който всеки  трябва да види преди да  умре. Дали обаче туристическите  забележителности са достатъчни?
Не. Ние  искахме нещо екстремно, различно.

Остров Бурано. Снимки: авторката
Остров Бурано. Снимки: авторката
Остров Бурано. Снимки: авторкатаОстров Бурано. Снимки: авторкатаОстров Бурано. Снимки: авторкатаКрай на уличка на остров Бурано. Снимки: авторкатаЗадъдена уличка на остров Бурано. Снимки: авторкатаОстров Бурано. Снимки: авторкатаПлощадчето в центъра на остров Бурано. Кулата е наклонена, като в Пиза. Снимки: авторкатаПрозерец на къща на остров Бурано. Снимки: авторкатаОстров Бурано. Снимки: авторкатаОстров Бурано. Снимки: авторката

Почти през цялото време се наслаждавахме на градския им транспорт – тип лодка, с плуваща спирка, полющваща се нестабилно в морето. И решихме да се отправим на едно кратко, но пълно с емоции пътешествие до съседен остров, който мога да оприлича на куклен театър. Малко зловещ и много китен, две абсолютно взаимоизключващи се определения. И въпреки, че изпитахме истински ужас, докато траеше нашето пътешествие към кукленото шоу, препоръчваме на всички да видят и да се запознаят и с другата Венеция – тази на остров Бурано.
Някак спонтанно  решихме да се качим на междуградската лодка и да тръгнем към Бурано. Видяхме го на картата. Не знаехме обаче, че това ще ни струва около час и половина плаване. Някъде между трите водни спирки на различни острови вече загубих от хоризонта кулата на Сан Марко в центъра на Венеция. Не виждах вече и други лодки от градския транспорт. Дали ми беше малко притеснено или леко студено заради майския бриз, не стана ясно. Ясно беше само, че в провинциалната лодка, която ни водеше към минимализирания град на кукления театър имаше само ученици. И то малко.

Бензиностанция за лодки на остров Бурано. Снимки: авторката

Първото впечатление  от сушата, която се виждаше в  далечината, бяха цветните домове и накривената на една страна местна църква. Наистина цяла феерия от цветни къщи и покриви, белязани с печата на бедността. След като малко приближихме вече се засмяхме, защото бензиностанцията за лодките, беше първото нещо на брега. След като водният рейс акостира, малкото пътници като че ли се разбягаха мигновенно по малките улички и останахме сами на водната спирка. Тръгнахме нанякъде. Лутахме се из малките мостове, нещо като пешеходна пътека над каналите, и се забавлявахме истински с цветовете на къщите. А те бяха лилави, розови, жълти, зелени, винено червени, сини, някои бяха в различни краски, други едноцветни. Мини къщурки. Много сладки с китни первази и саксийки с шарени цветя, но същевременно и тайнствено зловещи. Имахме едно усещане, сякаш Баба Яга ще излезе от някое от малките цветни прозорчета, ще ни подаде чорапче пълно с лакомства, а после ще потърка метлата си в асфалта и ще ни прибере вътре. А там чакат зверове, които ще ни разфасоват и сготвят.

Площадчето в центъра на остров Бурано. Кулата е наклонена, като в Пиза. Снимки: авторката

По улиците нямаше никакви хора. Решихме да намерим центъра, за да видим какво става там. И без това имахме време до следващата лодка-рейс. Започнахме да се лутаме, като в лабиринт. Навсякъде имаше задънени улици. Всички водеха до двор, не до площад. Накрая го намерихме. Центърът. След като се нагледахме на безлюдието в останалата част на острова, на мини площада имаше доста хора, може би около 10. Но те всички бяха все едно или пияни, или нещо им имаше. Или май ние бяхме „облъчени” от странния изглед на острова. Не стана ясно.

Побързахме да се отдалечим от странния площад. И пак тръгнахме по задънените улички. А там имаше само градинки и малки саксийки на мини цветните прозорчета. И така след дълго лутане се озовахме на спирката във водата. Взехме първата лодка, която трябваше да ни отведе до Венеция. След като се качихме, се озовахме отзад, тъй като искахме да се насладим на нощната морска гледка. До нас седна странна дама. Дама, разбира се може би не е удачно за определение на тази жена. Тя беше като истинско морско чудовище, излязло токущо от водата, мигове преди лодката да тръгне. С мокра, прилепнала коса, дълъг нос и пожълтели зъби, тя извади пакет цигари, от който със забавени движения и набиващите се на очи черни нокти издърпа една и забоде очи в земята. Бавно си запали цигарата, като леко поклащаше глава. След това на няколко пъти ни погледна. Някакси страховито. Може би защото беше започнало да смрачава и морето сякаш се беше сляло с небето и мрачните облаци.

Венеция. Снимки: авторката
Венеция. Снимки: авторката
Венеция. Снимки: авторкатаВенеция. Снимки: авторкатаВенециански сувенири. Снимки: авторкатаВенеция. Снимки: авторкатаВенеция. Снимки: авторкатаВенеция. Снимки: авторкатаВенеция. Снимки: авторкатаТуристка се снима на мост във Венеция. Снимки: авторкатаВенеция. Снимки: авторкатаВенеция. Снимки: авторкатаВенеция. Снимки: авторкатаВенеция. Снимки: авторкатаВенеция. Снимки: авторкатаВенеция. Снимки: авторката

Безкрайна сивота и страх тегнеха над лодката. И тази страшна жена изведнъж се озова надвесена над мен. Говореше нещо на италиански. Аз й казах ласкаво, без да я гледам в очите, че не разбирам. Тя обаче продължи да говори, докато тежко си подръпваше от полумокрия фас. В крайна сметка разбрах, че иска пари, защото интернационалното протягане на нейната десница беше точно пред очите ми. Дадох и дребни евро центове. Прибра ги бързо и се тръшна обратно на мястото си. След малко изчезна. Нямаше звук, само шума на морето и мотора на лодката. Зловещо беше. Но някак си по едно време се огледахме и видяхме църква. Зарадвахме се че вече има бряг. Оказа се, че това покрай което минаваме е гробището на Венеция, също разположено на остров. Така и не се поинтересувахме дали този остров си има име. На следващата спирка слязохме. Загубихме в тъмнината и страшната жена, която изчезна от погледите ни.

И страшно и интересно. Винаги е така, когато кривнеш от туристическата пътечка. И все пак ще посъветваме всички, които искат да разнообразят престоя си във Венеция с посещение на остов Бурано, да го направят по-рано през деня, за да могат да се насладят на цветовете на малкия рибарски остров, а не на неговите жители.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.