www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 22 май 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Седем начина за празнуване на 24 Май

23 Май 2010

 

Японски туристи наблюдават тържествата за 24 май в центъра на София. В последните години има различни опити за празнуване, но като че ли липсва парад на училищата. Снимка: Булфото

Миналата година празнуването на 24 май предизвика оживена дискусия по повод мажоретките в него. Заради късите им полички и високи бели ботушки, които водеха парада. Едни защитаваха идеята като чудесна или поне безобидна – те били за празнично настроение и красота… Други протестираха срещу това доброто настроение на един празник да се подсигурява с къси полички, обидно за момичетата.

Но по-важното е нещо друго. Като сладки кукли в квази парадно-военни униформи, мажоретките като че ли бяха най-забелязващото се нещо в празника. А това вече има значение за самия празник.

Има значение как ще е организиран един празник, защото той задава символите, които определят стремежите, стереотипите и ценностите на делника.

Вярно е, че на днешно време всички празници много си приличат. Особено когато става дума за обществени празници. Трябва да има събиране на хорско множество на едно място – ок. Трябва да има музика – добре. Трябва да има парад. Наистина ли трябва? Наистина ли се налага да има разделение на изпълнители и публика отстрани, на военни униформи, на изтичане на хорски поток в някаква символична хронология?

Всичко това говори само това, че празникът 24 май е като военен празник, в който едни са чествани, а други трябва да интериоризират тяхната значимост. Това не е 24 май.

Ето други идеи за празнуване, в които разделението на чествани и публика е премахнато и се припомнят ценностите, които са дали началото на всичко, чрез ритуали, напомнящи за просвета, култура и знание:

1. Колко хубаво би било всяко училище да бъде украсено за празника, а портретите на важните личности – с венци. Но нека тези важни личности не са стандартните Левски и Ботев. Нека да има и други, които да бъдат запомняни по този празничен начин. Кои – всяко училище може да си реши. И не е необходимо да са българи. Този празник не е патриотично-национален.

2. Нека си има парад на училищата. Но не военизиран, патриотизиран и унифициран като другите паради. Какво да носят учениците е въпрос на въображението им – картонени букви,физически формули и плакати с мъдри мислиот любими философи :- ). И на учебните заведения изобщо – а студентите дали се чувстват бебета, ако участват в подобен? Може да се измисли начин това да стане така, че да не се чувстват.Това е празник, в който парадът би трябвало да е символичен начин за представяне на тези, чиято задача е да се учат.

3. Рисунки по асфалта. Главните улици да бъдат затворени, а на всичко желаещи да бъдат предоставени цветни тебешири и празни квадрати асфалт, както и зададена абстрактна тема. Не само деца. Нека има улица на радиожурналистите, на кварталната църква, на фирмите за предпечат. Това би била трайна видима следа от празника.

4. Конкурс за декоративни шрифтове, при което най-интересните спесимени биха се поставили на ключови публични места. Буквите са един от най-хубавите символи на този празник. И е уникално, че се празнуват. Това е начин да ги уважим, както и да си припомним стари непотребни букви – от кирилицата, от глаголицата, а защо не и от други азбуки. Това е празник на знанието също, а то не е в национални граници.

5. Буквена промоция. Да научим поне един човек, който не познава български, да чете кирилицата. Подходящо за живеещи в чужбина :- ). Или може да направите картички за приятелите си с името им на кирилицата украсено по желание (гарантирам, че ще се радват).

6. Месец за промоция на четенето от типа на публично четене-маратон, групи за дискусия на книги, намаления в книжарниците и подобни. Ето в какво се състои четенето-маратон. Преди три години, в годишнината на Сервантес, тук бе организирано четене-маратон на Дон Кихот. Бяха поканени различни свързани с литературата личности, както и университетски преподаватели, в различни местни библиотеки и всеки ден десетина от тях прочитаха на сбраната съвсем неформална и непринудена аудитория по една глава.

7.  Седмия начин оставям на вас да допълните.

—————————–

* Авторката Ели Иванова живее в САЩ, където е преподавател по литература и култура. Виж още текстове от нея в блога й Размишльотини




Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) тъ,та тъп
    Има два вида празници1/естаствени напр. ражда се дете и 2/комунистите идват на власт,9септември.т.е наложени.24 май е по особен и с по-голяма свобода на избор и затова за по-голямата част от народонаселението е не празник,а почивен ден,ЖАЛКО. А някои го окупираха,кой,вие знаете. И така за всички за който е празник ЧЕСТИТО,другите приятна почивка.
  2. 2) Калин
    Без да съм започнал да чета статията, фактът че Ели Иванова е написала 24 Май вместо 24 май, ми говори ясно за каква култура става въпрос.
  3. 3) Калин
    Не са лоши идеите -- нужна ни е промяна в празника, несъмнено. Това трябва да е празник на четенето, на писмеността, а не просто неучебен ден, в който да излезем на разходка. Но за това трябва будни учители и будни граждани, които да организират нещо повече от парад, който се случва леко механично всяка година.
  4. 4) Тя
    Да подарим на детето си книга - седми начин. Здраве и спокойствие на всички читави и грамотни българи!
  5. 5) той
    Даа , идеята за книжка е стойностна и полезна , бих си пожелал да стане традиция във всеки дом ...честит празник на всички българи , българе и на екипа на е-вестник....
  6. 6) ЧИЧО МАНЧО
    Един народ да се съхрани трябва да си спазва и почита ТРАДИЦИИТЕ. 24 МАЙ е започнал да се чества още кага сме били под ТУРСКО РОБСТВО. Това е празника на просветата и на презнателноста към бр. КИРИЛ И МИТОДИ. Нито ФЕРДИНАНД нито по късно комунистите са го осавременили. Искам да попитам тая госпожа що ХАМЕРИКАНЦИТЕ не осъвременят коледата и вместо пуйка не почнат да ядат прасенце.За да бъде един народ уважаван и почитан трябва да запази своите традиции и самобитност.
  7. 7) СЪСЕЛАК
    Чета че госпожата предлага да се заменят стандартните БОТЕВ И ЛЕВСКИ с др. Аз съм съгласен що не издигнем на 24 май портретите на ОБАМА, ПУТИН, БЕРЛОСКОНИ,БАРОЗО, КАРЗАЙ, БЛЕЪР и който там се сетите. Така ще сме хем по ЕВРОПЕЙЦИ хем ще сме в крак с новото време.
  8. 8) братята
    Недейте бе хора , не пишете тук за политика .......
  9. 9) ДС
    Под звуците на ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДИНИ подтичвот мо-ажоретки тип Хамерика.Добре че не са живи старите възрожденци.
  10. 10) Лудория
    Идеите на мацката за празнуване с изключение на това за портретите е готино. За тях - могат да се добавят и други образи, особенно в градовете където има личности, направили много за просвета и култура, но останли непопулярни за обществото. И за парада не виждам нищо лошо. Това не е военен парад и няма никакво "интериоризиране" на каквото и да е. Парадите не са само военни...
  11. 11) Anonymous






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com