Ходели ли са варварите на училище?

Френска поредица с диалогични четива дава езика за учебниците

Ето я рецептата за лекуване на хронично болния език на българските учебници: превежданата поредица с книжки, в които водещи френски учени обясняват на подрастващите трудни за обясняване теми. С „Рицарите и рицарството – диалог с внуците ми” на Ален Дьомюрже и „Варварите – диалог с моя син” на Брюно Дюмезил тя натрупа 15 броя (изд. „Рива”). В нея досега доминираха обществените и хуманитарните дисциплини, включително и по специалността на просветния ни министър – египтология. Задължителната им форма е диалог – подрастващите задават въпроси, възрастните отговарят.

„Да бъдеш рицар, означава да бъдеш конник при наличието на етично изискване, а именно съвкупност от ценности, основани на честта, смелостта, справедливостта. Това е идеал, който понякога става реалност”, е определението на Дьомурже. Някой да не разбира нещо? В този език няма вдетинено лигавене, макар че въпросът „Ходели ли са варварите на училище” може да звучи детински, но то е само на пръв поглед и изведено извън текста на книгата. Той е просветният език: някой трябва да научи нещо по най-ефективния начин. Този някой не е възрастта, в която думите идват при човека, той е вече възрастта, която търси думите, своите думи. Трудната възраст.

Защото познанието трябва да се възприема с нейните думи, а не с думите на повелителите на познанието. Или повелителите на познанието са длъжни да направят от своите думи думи на възрастта, която търси думите. Все едно, те по някакъв начин са длъжни да се откажат от „своите” думи. Дваж по-тежка е задачата заради пазарния терор. Пазарът направи от думите лоша стока, от образите – добра и за да вървят образите, прави всичко възможно те да са далече от думите. Остава да се досетим кой се подчинява най-лесно на пазарната агресия.
Но ето, че французите му търсят колая и го намират. Вестниците са затова, да забелязват и да съобщават, че има такова нещо на онези, които не го забелязват. И друго особено важно: оформлението на поредицата от Яна Левиева. Тя го прави като по учебник.

От блога Книжен Ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.