Вагнер по време на криза… Пламен Карталов: Сидеров не се е обадил, поканили сме всички

Режисьорът Пламен Карталов по време на репетицията на „Рейнско Злато“ от Рихард Вагнер. Снимки: Иван Бакалов

Пламен Карталов е режисьор и директор на Софийската опера и балет. В събота беше премиерата на операта „Рейнско злато“ от Вагнер, под негова режисура. Спектакълът ще има 4 изпълнения през седмицата и до края на сезона. Това слага началото на едно продължително честване на 200-годишнината на Вагнер – през 2011, 2012 и 2013г. Софийската опера и балет планира да постави и останалите 3 части от неговата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ – „Валкюра”, „Зигфрид” и „Залезът на боговете”. Идеята е всяка година на 22 май, рождения ден на Вагнер (1813 – 1882 г.), да има премиера на един нов спектакъл от „Пръстенът на нибелунга“. Любопитна подробност е, че Вагнер, който е признат гений като композитор, е бил любимият композитор и на Хитлер, и постановки на негови опери са били посещавани от нацисткия елит през 30-те и 40-те години.
Оперите на Вагнер се смятат за трудни, специфични за немски певци и театри. Поставят се от най-големите оперни театри по света с гостуващи звезди и немски консултанти. Българската опера поставя Вагнер в най-голяма криза за българската култура, когато министерството реже бюджетите на всички театри и се кани да закрива някои от тях.
Пламен Карталов е 61-годишен, завършил е Държавната музикална академия, специализирал е оперна режисура в Германия и кинорежисура в НАТФИЗ в София. Пламен Карталов е инициатор и режисьор на постановки на открито в крепостта Царевец в Търново на операта “Ивайло” от Марин Големинов и “Цар Калоян” от Панчо Владигеров и др. Превръща площада пред бившия мавзолей в София в сцена за оперни спектакли на открито (”Аида”, “Атила”, “Кармен”, “Княз Игор”, “Турандот”, “Севилският бръснар”, “Сватбата на Фигаро”, “Цар и дърводелец”, “Мадам Бътерфлай” и др.) и създава фестивала “Опера на площада”.
Под негово ръководство Националната опера гостува в Бразилия и в Япония. Като режисьор Карталов е гостувал в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Сърбия, Хърватска, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария и др. Заедно със световноизвестния бас Борис Христов е основал Българската академия за изкуство и култура в Рим. Провежда майсторски класове в различни страни, носител е на български и чуджи награди.

– Съседи сте с Волен Сидеров (б. р. – партийната централа на “Атака” е до централния вход на операта). Той ще дойде ли на премиерата „Рейнско злато”? Сигурно е почитател на Вагнер, пускаше си негова музика на митингите…

– Поканили сме всички. Не се е обадил. Може и да дойде.

Режисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван Бакалов

– Кого не очаквате в салоните? Чие присъствие ще ви изненада?

– Тези, които по принцип не идват. Ще видим кой ще дойде.

– Кризата готви ли се да влиза в операта?

– Това е чудното – завършваме сезона със сто процента изпълнен план на творческата дейност (б. р. – всички планирани премиери и постановки на операта са изпълнени по програма и по дати). Не казвам, че е лесно. Оплакването е нещо обичайно за българите. Засега гледам с оптимизъм напред. До кога, не знам.

– Успяха ли българските оперни театри да „излязат от социализма”? Казвахте, че това е сред основните им проблеми.

– Още е такава системата на финансиране. Дава се на всички по малко и никога достатъчно на тези, които заслужават повече. Уравновиловката и липсата на стимул са нещо, което вече сме преживели. Затова казвам, че това поведение не е полезно. Има театри, които се задъхват от работа. Те имат публика. Играе се непрекъснато. А има театри, които  не успяват да си организират нещата така, че да имат подобни успехи. Но не е моя работа да го коментирам. Важното е, че целият ни театър е мобилизиран. Заели сме се с едни от най-трудните образци на световната оперна класика. Подготвяме проект, който могат да си позволят само най-големите театри. Поканили сме прекрасни артисти. Имаме за консултант Рихард Тримборн от Мюнхен, който е работил с Карл Бьом, Волфганг Савалиш, Херберт фон Караян и с най-големите Вагнерови певци в  Байройт – Меката на оперното изкуство на Вагнер. Имаме увереност, че ще се справим.

– Водят ли още Бай Ганьо на опера?

– Опитваме се да го доведем. Понякога минава покрай сградата. Трудно влиза. Но се оглежда…(смее се)

– Фолк звезда виждали ли сте сред публиката?

– Още не.

– Но казвате пред един вестник, че фолкзвездите са добре дошли в операта.

– Е, да. Чуваха се и въпроси дали ще им позволим да участват в спектаклите… Оперното изкуство не за всеки. В дълбините на една голяма драматургия, каквато е оперната форма, могат да плуват само онези, които имат други представи за измеренията на театъра. Оперното изкуство не е само драматичен театър. То е симфонично изкуство. Литература. Живопис дори. Всички видове изкуства са в него. Често и кино. Ако се подценява, то е от незнание, неразбиране и страх. Страх от нещо, което може да се стори непознато. Операта е демократично изкуство… най-демократичното от всички.

Режисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван Бакалов

Режисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван БакаловПо време на репетицията. Снимки: Иван БакаловРежисьорът Пламен Карталов по време на репетицията на "Рейнско Злато" от Рихард Вагнер. Снимки: Иван БакаловРежисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван БакаловПо време на репетицията. Снимки: Иван БакаловРежисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван БакаловПо време на репетицията. Снимки: Иван БакаловРежисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван БакаловРежисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван БакаловРежисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван БакаловПо време на репетицията. Снимки: Иван БакаловРежисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван БакаловПо време на репетицията. Снимки: Иван БакаловРежисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван БакаловРежисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван БакаловПо време на репетицията. Снимки: Иван БакаловРежисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван БакаловРежисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван Бакалов

– С основание ли казват, че този министерски съвет ще остане в историята като „унищожител” на българската култура?

– Кой го казва?

– Владимир Люцканов, директорът на Младежкия театър.

– Не съм го чул. Въпросът е много сериозен. Като ми казахте това, си спомних как Седмата симфония на Шостакович, т. н. „Ленинградска”, се е изпълнявала на открито, а горе са летяли немските самолети. В някои народи има такъв корав, здрав дух да съхранят себе си, националността си в най-хубавия смисъл на думата, че нито криза, нито глад, нито страх от бомбардировки могат да ги уплашат. В най-трудни години правителства спасяват своята култура по всякакви начини. Ето например едно изнасяне на музеи във военно време – евакуация на картини от дрезденската галерия „Цвингера”… Не знам какво ще стане в нашия случай. Но положението е сериозно. Непрекъснато се натяква, че няма пари. Толкова много пари ли харчат културните институти? Най-ниските заплати, никава дотации за творческа работа. Имам предвид средства, които са необходими за спектаклите. Елате да видите какви декори и костюми имаме! Това струва пари.

– Системата на делегираните бюджети може ли да спаси културните институти?

– Тази система не е полезна за всички. Националните къщи трябва да се съхраняват на различен принцип. Има минимуми, под които не трябва да се слиза – брой на оркестър, брой на трупа, брой на хоров колектив. Не могат да кажат „ето ви сто лева – оправяйте се!”. Директорът трябва да започне да реже. А има “хигиенни” норми за съставите.

– Вие намирате и пари от спонсори…

– От спонсори и от приходи на билети.

– Да, но на някои приходите им ги прибират в бюджета.

– Ние не сме имали проблеми с Министерството на културата, когато трябва да се възвърнат приходи от наша дейност. Би било срамно, ако печелим от спонсори и от собствени приходи, да чакаме да ни върнат тези пари. Не сме имали досега такива трудности.

– Предвижда ли се съкращаване на щатни бройки?

– Не. Те вече са съкратени. През последните няколко години има две съкращения. Накъде повече?

– Да очакваме ли намаление на цените на билетите?

– Те са достатъчно ниски спрямо стандарта – от 8 до 50 лева. Питате ли колко струваше билета за AC/DC? 130 лв. Отиваха ученици, млади хора. А колко струва билет за кино?  В един оперен театър участват двеста души на сцената. Едно живо изкуство, което не може да се сравни нито с драматургията на театъра, нито със симфоничния оркестър. В него са всички изкуства.

Режисьорът Карталов по време на репетицията. Снимки: Иван Бакалов

– Мнозина твърдят, че ако сравняваме с други държави, операта ни е на световно ниво, но цените на билетите са много по-ниски. Гордеете ли се с това?

– Винаги е била на световно ниво. От този театър ще излязат най-големите имена за чуждите театри по света. Знаете…

– Май продължаваме да им подготвяме кадри „на ишлеме”?

– Преди демокрацията се страхувахме, че България ще се превърне в музикална провинция на Европа. От това се пазим сега – да не продължаваме да сме такава. Нашият театър гостува в Япония четири пъти – редом до афишите на „Метрополитен опера”, на „Ла Скала”, на Баварската опера в Мюнхен. Значи театърът има качества, за да прекоси десетки хиляди километри и един месец да стои в Япония. Сега се готви петото турне на операта в Япония. Театърът има много потенциал, но трябва да бъде обгрижван от средата, в която работи. Не може да бъде непрекъснато на самоиздръжка.

– Ако на някой му хрумне грижата за Националната опера и балет да премине изцяло в частни ръце?

– Ако се появи някой богаташ с желание и идеи – да заповяда…

––––––––––––––––––

„Рейнско злато” от Рихард Вагнер се играе в Софийска опера и балет на 22 май, 25 май, 28 май и 2 юни

Диригент: Павел Балев
Режисьор: Пламен Карталов
Художник: Николай Панайотов
Музикална подготовка: Велизар Генчев
Стилова и езикова подготовка: Рихард Тримборн
Художествено осветление: Андрей Хаждиняк

Сцена от постановката на „Рейнско злато“ в Софияската опера. Снимка: Софийска опера

Всички роли се изпълняват от български артисти:

Вотан – Мартин Цонев, Николай Петров
Донер – Гео Чобанов, Кръстан Кръстанов
Фро – Мирослав Андреев
Логе – Даниел Острецов, Николай Павлов
Алберих – Бисер Георгиев, Людмил Кунчев
Миме – Красимир Динев, Пламен Папазиков
Фазолт – Владимир Василев, Стефан Владимиров
Фафнер – Ангел Христов, Георги Киров, Петър Бучков
Фрика – Мариана Цветкова, Румяна Петрова
Фрая – Веселина Василева, Цветана Бандаловска
Ерда – Благовеста Мекки-Цветкова, Елена Чавдарова-Иса
Воглинда – Ирина Жекова, Милена Гюрова
Велгунда – Доротея Доротеева, Силвия Тенева
Флосхилда – Димитринка Райчева, Цвета Сарамбелиева

Повече информация – тук.

„Рейнско злато” е първата част от тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга”. Датата на премиерата 22 май е рожден ден на Вагнер, навършват се 197 години от рождението му. През 2011, 2012 и 2013г. Софийската опера и балет планира да постави и останалите части – „Валкюра”, „Зигфрид” и „Залезът на боговете”, в чест на 200-годишнината от рождението на Вагнер.
„Пръстенът на нибелунга” е една политическа парабола за разрушението на човешкото общество, на мрачен сблъсък и кървави борби между кланове. Действието в базираната на митове драматична история се развива в 4 вечери, всяка от които отговаря на една част от тетралогията.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.