Руският патриарх Кирил и методичното присвояване на кирилицата
Нямах намерение да продължавам темата за 24 май като наследен цирей от неравностойните ни отношения с бившата ни метрополия, но самите наши доскорошни колониални владетели са пожелали да го спукат. Само регистрирам изтичането на гнойта по свидетелства на очевидци, цитирани от Vesti.bg и други информационни източници.
“Изненадата този път дойде от присъствието на посланика на Русия във Ватикана Николай Садчиков. Това е първата поява на висш руски дипломат на честването в Рим на Деня на славянската писменост и на българската култура и просвета.” Защо ли така изненадващо за първи път руската държава припознава 24 май за свой в столицата на католицизма? Четете по-нататък и ще ви стане ясно как в днешна Русия политиката, религията и пропагандата действат заедно като света троица на имперските интереси.
“Националните знамена на Русия, на страните от Общността на независимите държави и на Гърция, носеха днес облечени изцяло в черно младежи по време на шествие в Москва по случай Деня на славянската писменост и култура. На снимка на репортера на агенция ЕПА Сергей Чирков се вижда и един български трикольор, но България не се споменава в информациите на руските агенции. Близо 40 хил. души участвали в шествието според ИТАР-ТАСС.
Начело на тържествената процесия крачеше патриархът на Москва и цяла Русия Кирил. Участниците носеха и знамена на православни младежки организации, на висши учебни заведения, московски райони и на международния студентски форум „Вяра и дело“, свикан тези дни в руската столица.
На церемония на Василиевския склон близо до Кремъл главата на Руската православна църква припомни, че в основата на руската история е делото на светите братя Кирил и Методий – „учени, които ни дадоха азбуката, литературния език и преведоха на този славянски роден език божието слово“.
От този момент, по думите на патриарха, „започна израстването на духовната култура и националното самосъзнание на славяните“. Патриарх Кирил подчерта, че въз основа на руската национална култура „израсна световно известна литература, формира се език за междунационално общуване на много народи, принадлежащи културно и духовно към руския свят“.
Разбрахте ли сега, вие, които четете тези думи, написани на кирилица, на кой свят живеете? Това не е светът на българските букви, европейските ценности и атлантическите ангажименти. Това е руският свят (ни повече, ни по-малко). Руската църква, като инструмент на империята, не си поплюва. На нея не й стига собствено паство. Тя претендира да има свой свят и претендира да попечителства над други народи – досущ както Брежнев “помагаше” на Афганистан – безкористно и интернационално.
Език свещен на моите деди, не си ли втрещен от езика на деди Кирил?
Виж още текстове в блога на Иво Инджев