Никой не иска разправии с КНДР

РИА Новости

Антиамерикански плакат от Северна Корея

Ето най-забележителното в случая с потопената южнокорейска корвета „Чхонан“: на всички страшно им се иска да избегнат всякакъв допир с тази история. Да видим какво ще остане от международната реакция на катастрофата, ако „изстискаме водата“. Президентът на Южна Корея И Мюн-бак съобщи, че ще внесе въпроса за разглеждане в Съвета за сигурност на ООН. Американският му колега Барак Обама заяви, че реакцията на Сеул е „изцяло адекватна“. Останалото са изявления и порицания. И строго погледнато, друго няма – нищо че са загинали 46 моряци.

А всъщност всичко, което се развива сега между корейския Север и Юга, е аномалия и анахронизъм в международната политика. Тоест от гледище на чистия разум и логиката всичко това не би трябвало да се случи. Обаче се случи – и става ясно, че просто няма никакъв изход от днешната ситуация, изобщо няма вариант за „нормално поведение“. А щом е тъй, ще бъдат направени няколко доста символични жеста и случаят ще потъне в забрава.

Невъзможно ли ви изглежда? Ами не е така. През 2007 г., неотдавна всъщност, Израел бомбардира и унищожи един обект в Сирия – агресивен акт, общо взето. Там впрочем също загинаха хора, макар да не знаем точния брой. Израелците и до днес твърдят, че в обекта е била разработвана военна ядрена програма, а сирийците – че става дума за обикновена военна база. МААЕ води разследване още оттогава, вече над две години и половина. И толкова. Ето че всичко е възможно.

В случая с корейската корвета нещата на пръв поглед са по-прости. Международна комисия събра тежки, солидни обекти, парчета от торпедо например, и е от ясно по-ясно, че корветата е потопена именно с торпедо, изстреляно от севернокорейска подводница. Причината също е очевидна – двете страни са на различни мнения по въпроса къде минава морската им граница. Южняците са убедени, че военният им кораб се е намирал в свои води. Северняците пък – че не е било така. Истинският шум всъщност започна точно когато бяха огласени резултатите от разследването. И най-важното, кой ще тръгне изобщо да пуска торпеда срещу южнокорейски кораби, освен Севера?

Въпросът обаче е там, че тъкмо държавите от Източна Азия помнят добре как стават подобни истории. Имам предвид случая с южнокорейския пътнически Боинг, който се отклонил незнайно защо на 650 километра от маршрута си, влязъл в съветското въздушно пространство и бил свален там заедно с пътниците си (1983 г.). Съветският съюз тогава също правеше опити да се защити, да обясни, че днешните самолети не допускат подобни „грешки“, при това маршрутът на Боинга пресякъл линията на полета на американски разузнавателен Орион и от радарните екрани изобщо не се разбирало кой накъде е полетял след това.

Мина се време и стана ясно, че пилотите на южнокорейската авиокомпания наистина редовно са работели за ЦРУ и са снимали съветски територии. По този повод имаше съдебен процес в Сеул, доста шумен в национални мащаби. Това обаче стана, чак когато Съветския съюз вече го нямаше. Тъй че в крайна сметка историята с въздушния лайнер си остана нещо като убийството на Кенеди – всички виждат, че официалната версия някакси не дава отговор на всички въпроси, нещата твърде много наподобяват провокация. Но вече няма начин да се извади всичко на бял свят, а впрочем и желание за това.

Сиреч в подобни случаи винаги остават съмнения дали са верни заключенията на комисията. Друг въпрос е, че щом се играе с големи залози (СССР срещу САЩ), все има възможност да се организира една професионална провокация. Ами ако няма никакви залози – та нали виждаме пълен застой по корейския проблем? Да допуснем, че през управлението на днешния си президент Южна Корея наистина води по-твърда и не тъй резултатна политика спрямо Севера. Сеул е направил много грешки, то се знае. Не е стигнал обаче дотам, че да праща на дъното свои собствени кораби.

Нека да помислим кой би получил някаква (и каква точно) изгода от евентуална провокация в тази част от света и точно сега. Излиза, че никой, общо взето. Такива неща са били възможни най-многото по време на предишната администрация в САЩ. Шестстранните преговори по корейския проблем представляваха всъщност акция на силни държави от региона (Китай, Русия, тогавашната Южна Корея). Стремежът им бе да блокират всички опити на администрацията на Буш да разпали на Корейския полуостров глобално огнище на напрежение. Днес обаче всички разбират, че новите САЩ вече са изгубили вкус към авантюрите.

Дали Пхенян ще признае скоро, че някой негов моряк или адмирал е извършил грешка? Вероятно не. Дали ще плати обезщетение (макар че с пари не се плаща човешки живот)? Едва ли. Дали може Съветът за сигурност на ООН да наложи санкции на Пхенян? Може, ама каква ти полза .

Да се изолира Пхенян от света? Че той бездруго си е изолиран. Да се завоюва Северна Корея? Но тогава жертвите ще са далеч повече от 46-те души, загинали на „Чхонан“. И ядреното оръжие няма нищо общо, всичко би се развило по същия начин, дори ако Северът бе въоръжен с копия и лъкове. Да се заяви, че властите в Пхенян са неадекватни? Ами не трябваше да бъдат притискани до стената през първата половина от 2000-те години.

Забавно беше да четем как Барак Обама оповестява „преразглеждане“ на американската политика спрямо КНДР. Смисълът на тази дума в английския език е по-различен, отколкото в руския: преразглеждането означава САЩ повторно да проучат въпроса дали политиката е била правилна. Ако е правилна, нека тъй да си остане. В случая въпросната политика почти липсваше, прочее няма и нищо за преразглеждане.

Множество са случаите – войни, техногенни катастрофи, инциденти – когато най-разумният курс е да не правиш нищо. Включително защото виновници, кажи-речи, няма – просто е станала една голяма неприятност. И преките участници го знаят много добре, затова само уреждат едно шоу за пред публиката, която уж винаги настоявала виновните да бъдат посочени и наказани, инак трагедията щяла да се повтори. Та на въпроса: изглежда, най-голямото мъжество в такива ситуации е да признаеш открито, че бездействието е за предпочитане пред всички възможни действия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.