Олимпиадата в Сочи – възможност за натиск върху Русия

в. Вашингтон пост

Лятото наближава и навярно на някои им се струва рано да обмисляме политиката спрямо Зимната олимпиада през 2014 г. Но следващите олимпийски игри ще се проведат в руския курорт Сочи, разположен само на няколко километра от Абхазия – територия, която Русия отцепи с военна сила от Грузия през 2008 г. Затова трябва да започнем да се подготвяме час по-скоро. Малцина предлагат САЩ и Европа да бойкотират игрите в Сочи в стила на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Но присъствието ни на Олимпиадата през 2014 г. при сегашните обстоятелства ще направи всички нас съучастници в циментирането на практиката на Русия да променя европейските граници със сила, независимо от това, че по принцип сме против тези промени.

Да погледнем практическата страна на нещата. Абхазия е част от суверенната територия на Грузия според всички държави по света освен Русия, Венецуела, Никарагуа и Науру. Строителите на олимпийските съоръжения вече са разквартировани в Абхазия. До 2014 г. можем да станем свидетели на настаняване на туристи в отцепилата се провинция, редовно пресичане на границата между Русия и Абхазия без намек за някакъв грузински суверенитет, видими символи на абхазката „държавност“ като знамена и документи за пътуване и присъствие на „президентите“ на Абхазия и Южна Осетия на олимпийските церемонии – редом до лидерите на САЩ и Европа.

За да избегнат неприемливия избор бойкот или съучастничество, САЩ и Европа трябва да се съсредоточат върху трета възможност: превръщане на Олимпиадата в Сочи в катализатор за уреждане на дълготрайни конфликти, с което кавказкият регион да влезе в 21 век. Интересът на Русия от една успешна олимпиада – интерес, който и ние споделяме – трябва да стане мощен стимул да оставим в миналото подхода „Око за око“, „Разделяй и владей“, който Москва прилагаше към Кавказ. Несъмнено това би бил най-добрият изход за държавите и народите в региона, за Москва, за спортистите и за Олимпийските игри.

За да стигнем там обаче, трябва да предприемем четири стъпки:

Първо, трябва ясно да заявим, че в днешна Европа промяната на граници чрез сила няма да се признава. Дипломацията трябва да започне още сега, така че на срещите на върха на НАТО и на САЩ-ЕС наесен да постигнем съгласие за официална политика на непризнаване на Абхазия и другата отцепила се от Грузия провинция – Южна Осетия.

Подробностите могат да бъдат доизпипани впоследствие, но такава политика може да включва: непризнаване на държавността; непризнаване на документите за пътуване, издавани от двете територии; никакви официални пътувания в тези райони, освен ако в тях не се влиза през грузинска територия; никакви инвестиции или търговия с бизнес лица, базирани в тези територии; неиздаване, от страна на САЩ и ЕС, на визи за представители на отцепилите се правителства, освен при определени условия, наложени от САЩ и Европа. Трябва обаче да стане ясно, че Западът е готов да вдигне бързо тези ограничения, ако бъде постигнато споразумение с Грузия за автономия под контрола на международни наблюдатели.

Второ и успоредно с политиката на непризнаване, САЩ и Европа трябва да дадат нов тласък на женевския процес на преговори за Абхазия и Южна Осетия. Преговорите, които стартираха след прекратяването на огъня през 2008 г., постигнато с посредничеството на ЕС, удрят на камък. САЩ натиснаха бутона ‘reset’ в началото на 2009 г.; сега е ред и на Русия да извърши рестартиране.

Трето, трябва да бъдат подновени усилията за разрешаване на останалите големи конфликти в региона: за територията Нагорни-Карабах, която се оспорва от Армения и Азербайджан. Това е проблем, по който САЩ и Европа работят заедно от години и контурите на възможното му уреждане са отдавна на масата. Спогодба между Армения и Азербайджан може да даде тласък на туризма, търговията, инвестициите и икономическото замогване на региона. Трябва да се свика среща на министерско равнище на групата от Минск в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), председателствана от Държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън и руския външен министър Сергей Лавров, за да бъде подновен натискът за такова споразумение.

Четвърто, ОССЕ, ЕС и САЩ трябва да заделят много по-значителни средства за укрепване на демократичните институции, подкрепа на неправителствените организации, наблюдаване на конфликтните зони, борба с корупцията и прокарване на търговия и инвестиции в целия Кавказ. Следващите избори в Грузия, където демократичните институции са най-силни, макар и все още крехки, трябва да бъдат наблюдавани строго, за да станат максимално прозрачни. Трябва да засилим призивите за осъществяване на истински демократичен процес в Азербайджан и Армения. Вашингтон трябва да увеличи финансирането по Закона за подкрепа на свободата от 1992 г. и да си партнира с инициативата на ЕС „Източно партньорство“. Здравословното политическо и икономическо развитие ще увеличи стимулите за уреждане на конфликти и ще служи като магнит за отцепилите се територии да се стремят към по-тясна интеграция.

Ако САЩ и Европа не направят нищо, неминуемо ще бъдем изправени пред незащитима ситуация през 2014 г. Но ако започнем да действаме сега, можем да изработим позиция, основаваща се върху демократичните ценности и да засилим перспективите за постигане на дългосрочни решения дълго преди игрите в Сочи.

По БТА

*Кърт Волкър е постоянен представител на САЩ в НАТО от юли 2008 до май 2009 г. Сега е управляващ директор на Центъра за трансатлантически отношения в университета „Джон Хопкинс“ и високопоставен съветник в Атлантическия съвет на САЩ.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.