Плюс кирилизация на цялата страна (за руското обсебване на 24 май)

Православното шествие на 24 май в Москва. Снимка: риан

Статията по-долу е публикувана в Газета.ру на 25 май, след православно-шовинистичното шествие по повод 24 май в Москва, предвождано от патриарх Кирил. Както вече стана дума, на 24 май в изказването си главата на руската църква обсеби кирилицата и включи България към руската цивилизация, докато нашите медии се прехласваха, че на тържествения молебен пред гроба на Свети Константин Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе” за първи път участвали и руски свещеници, а църквата се изпълнила с руски поклонници.

Търсенето от руското правителство на националната идентичност неизменно се превръща в парализа на трафика в града. Когато православните хоругвоносци и присъединилите се към тях другари в размер на около 40 000 души (половин футболен стадион), начело с патриарх Кирил, се появиха на крайбрежния булевард на Кремъл, целият логистичен център на Москва веднага бе блокиран.

По някаква причина, за да се прослави делото на светите братя Кирил и Методий, се смята, че не е необходимо да се насърчава разпространението на руския език, поне на своята „канонична територия“, а по-добре е да се провеждат митинги и маршове на политическите православни.

Руското ръководство трескаво издирва националната идентичност – с какво още друго можем да обясним такова усилено честване на Деня на славянската писменост и култура, празник изобщо и в частност български. По принцип, обединяваща роля за нацията е играл и играе Денят на победата – 9 май. Денят 4 ноември, на който бяха възложени подобни функции, се провали на пазара.

Властите търсят нова идеологическа опора в официозното православие, и този път под ръка попаднаха солунските братя. Одържавеното православие и оцърковеното правителство създадоха единен фронт: маршируващите по крайбрежния булевард на Кремъл православни, облечени по маниера на „Наши“ в специални тениски, удачно се комбинираха с представителите на „Млада гвардия“ и „Единна Русия“, събрани около паметника на Кирил и Методий. Точно на това място, където имат обичай да се тълпят върлите руски националисти.

Политическото послание, дори да не е изрично формулирано, на инстинктивно ниво е разбираемо: Кирилицата е символ на нашия особен път, следователно солунските братя са приватизирани и христоматизирани от политическото и официозно православие, и насилствено натикани в редиците на руските националисти.

Това отчасти е справедливо. В смисъла, за който пише руския философ Густав Шпет, описващ състоянието на руските умове като „невегласие“, т. е. като липса на общ език със Запада. Дори и Библията сме получили, както отбелязва Шпет, от Кирил и Методий на български език: „Езиците на античния свят, а оттук и на езика на Евангелията и на езика на църковните отци, ние не знаехме. Ние не можехме дори да превеждаме. Вместо нас превеждаха гърците, българите, сърбите, и то не на нашия руски език, а на друг, макар и близък, език.“

Има смисъл да говорим за настоящето единствено от светска гледна точка, а именно за руския език като средство за самоидентификация на нацията и средство на нейната „мека сила“ в света.

Малко вероятно е за тази цел, дори ако има такива, да допринесе установяването на Деня на славянската писменост и култура от Държавната дума като официален празник. Очевидно са искали да успеят за 24 май и за Деня на Кириловците (Руският патриарх се казва Кирил – к.), и не са имали предвид члена на дуумвирата „Кирил и Методий“, а представителя на управляващия триумвират, „премиер – президент – патриарх“. Не сколасаха обаче – законът е гласуван само до второ четене. Все пак, не всички механизми на административната машина в страната ни са добре отработени.

Не е ли по-добре да се заемем с работа, а именно – с насърчаването на руския език, „на кирилическия знак“ (Й. Бродски), в границите на страната и извън нея?

Защо китайците насърчават и пропагандират собствения си език, на който ще бъдат принудени да заговорят градовете и селата, ако искат да правят бизнес и да имат добри съседи, а ние не? Защо франкофонията насърчава положителния образ на Франция, включително и в бившите си колонии, а в републиките на бившия Съветски съюз вече растат поколения, които не знаят и една дума на руски? Защо английският език става език на науката в целия свят, а руският не играе същата роля за студентите и учените в страните на ОНД?

Защо да работят на наша територия институтите  Сервантес и Гьоте, а ние да изпращаме като мисионери на политическия, а не на културния империализъм в чужбина Нарочицкая и Мигранян? Защо туристите ни страдат от безезичие в чужбина, докато европейските народи, включително и тези, появили се от бившия комунистическия лагер, чуруликат на няколко европейски езика? И, ако е необходимо, в интерес на търговията – дори и на на „пиджън рашън“?

Докато за руския език отговарят православните хоругвоносци и православните чекисти (б. р. – ченгета, от името на Чрезвичайная комисия – първообразът на КГБ), никаква „мека сила“ и никаква културна експанзия на Русия в чужбина няма да има.

А самите граждани на Русия, изразяващи се на руски език с грешки и често използващи думата „накратко“, едва ли ще могат да поемат ролята на рекламни агенти на руската култура. Газът и петролът не могат да заменят езика и културата, но засега светската власт използва само тези две „ръце“ като инструменти за въздействие. И, такова странно поведение не може да предизвика ничие уважение.

Кирилизацията на цялата страна отклонява нацията от руския език и от руската култура, която не се ограничава само до своята „оцърковена“ версия. Да се върне на народа собственият му език и да се превърне кирилицата в „меката сила“ е задача на светската власт, която обаче до момента я възлага на православното превъплъщение на „Наши“.

Превод Константин Павлов–Комитата

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.