Барак Обама в капана на нефтеното петно

в. Фигаро

Нефтената платформа Дийпуотър Хърайзън гори в Мексиканския залив. Снимка: АП/БТА

Представете си, че правителството на Барак Обама затъне в нефтеното петно в Мексиканския залив толкова дълбоко, че претърпи политическо поражение. Този въпрос възниква в момент, когато привържениците на президента се строяват в боен ред за частичните избори през ноември. Въпреки очевидната разлика в контекста, слоевете червеникав суров петрол, прииждащи към плажовете на Луизиана, заплашвайки с екологична катастрофа делтата на Мисисипи, може да се превърнат в камък на шията за Барак Обама, какъвто бе ураганът „Катрина“ за Джордж Буш.

Критиките от страна на републиканския лагер не закъсняха. Очевидно е, че необходимите за опазване бреговете ни ресурси липсват: баражи, аспиратори и други почистващи технологии. . . Няма нищо от това“, възмущава се сенаторът републиканец от Луизиана Боби Джиндал. Бившата губернаторка на Аляска Сара Пейлин директно обвини президента Обама, че е пристигнал на място със закъснение заради предполагаемите си близки връзки с петролните среди, които вероятно са финансирали кампанията му.

Президентският говорител Робърт Гибс отхвърляйки тези нападки и заяви, че не мисли, че петролните компании „смятат правителството на Обама за значителен съюзник“. Той опроверга и сравненията с катастрофалното „справяне“ с „Катрина“ на администрацията на Буш през 2005 г. „Отидохме на място незабавно и все още сме там“, заяви той, повтаряйки, че БП ще плати щетите. „Има пробив в отговорността на компанията“, настоява Обама, който обещава да затегне контрола върху морските сондажи и издаването на разрешителни за офшорни разработки.

Първата работа на правителството бе да изтика напред петролния гигант. На „Бритиш петролиъм“ бе възложена основната отговорност за спиране на изтичането на петрол, за почистването и отстраняване на щетите, както и за възмездяването на засегнатите. И въпреки че федералното правителство се мобилизира много бързо, пращайки на помощ бреговата охрана и военна техника, основаната тежест падна върху частната компания. Този сценарий е в пълно съзвучие с американския модел, където държавата не поема така категорично, както във Франция, руля в случай на бедствие. „У нас властите щяха да поемат в свои ръце ръководството на операциите, докато тук те са спомагателна сила“, отбеляза френски наблюдател. „Знаят ли какво точно правят?“

В обстановка на преобладаваща несигурност федералната власт, при все това, проявява признаци на нетърпение. Онзи ден по телевизия Си Ен Ен министърът на вътрешните работи Кен Салазар като че ли се усъмни в шансовете за успех на петролната компания. Не поставям под съмнение факта, че БП прави всичко по силите си за решаване на проблема. . . Ако питате дали смятам, че знаят какво точно правят, бих казал – не съвсем, призна той. Салазар не изключи възможността за „отстраняване“ на компанията, „както е редно да постъпим, ако установим, че не правят онова, което би трябвало“.

Възниква въпросът обаче дали федералната държава разполага с технологичните средства да я замести. В неделя началникът на граничната охрана Чад Алън изрази съмнение. Достъпът до „точката на изтичането“ се контролираше чрез технология на БП, нещата могат да се оправят само с участието на петролната компания, каза той. Само че всички усилия на БП се провалиха, а компанията дори обяви, че капацитетът й да изпомпва част от изтичащия в океана петрол е намалял наполовина. Компанията съобщи, че проучва начините за „неутрализиране на кладенеца“ чрез запечатването му с цимент, но подчертава „значителната непредвидимост“ на подобен сценарий. Обезпокояваща нерешителност, от която в крайна сметка може да пострада Обама.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.