Богати срещу бедни, млади срещу стари на изборите в Чехия

Яна Млкочова

С двама безработни внуци и пенсия, която тя се страхува, че десните ще й орежат, Яна Кишилкова е сигурна, че ще гласува за лява партия на парламентарните избори в Чехия вчера и днес. Единственият въпрос е дали да избере фаворитите социалдемократи или твърдолинейните комунисти – дилема, споделяна от мнозина в този индустриален град близо до границата с Германия – регион с продукт на глава от населението равняващ се на 61,7 процента от средния за ЕС.

Тя си спомня как преди 20 години при комунистическата власт всички са имали работа, докато сега нивото на безработицата в града от 20 процента е най-високото в страната с население 10,5 млн. души.
„Слава богу, че съм пенсионерка. Така имам поне нещичко, докато не ни го отнемат, както се заканват, че ще направят“, каза 66-годишната Кишилкова.

Мненията са поразяващо различни само на 85 км на юг – в Прага, петият най-богат регион в ЕС, с продукт на глава от населението равен на 172 процента от средния за ЕС, където много хора с високи доходи и луксозни джипове мразят да плащат социални помощи за безработните. В столицата и други по-богати райони десните партии привличат солидна подкрепа с обещанието да реорганизират системата за социално подпомагане с реформи, които според тях са необходими, за да се предотврати криза, подобна на гръцката.

Тази „история за два града“ обяснява дълбокото разделение между ляво и дясно, заченато през десетилетие на слаби правителства, които изоставаха от своите централноевропейски събратя в икономическите реформи.
Макар че растежът е висок, а бюджетният дефицит е по-малък от много други страни от ЕС, назряващата демографска криза означава, че са необходими промени в здравната и пенсионната система, които показват все по-задълбочаващи се недостатъци. Но практически изравнените сили между левите и десните партии на изборите на 28 и 29 май може да доведат до още едно слабо правителство и до ново забавяне на реформите.

Друга чешка разделителна линия е между младите и старите. Социалдемократите и комунистите имат подкрепата на по-старите поколения, докато гласуващите за първи път са решително десни, за разлика от връстниците си в много западноевропейски страни. „Чехите никога няма да имат достатъчно силно правителство, за да прокарат фундаменталните реформи убедително“, каза Иржи Пехе, директор на Нюйоркския университет в Прага. „Проблемът на чешките политици е, че трябва да се научат да постигат съгласие по жизненоважните реформи чрез политическия център“, обясни той.

Задънената улица в реформите при последното избрано правителство, оглавявано от десноцентристките Граждански демократи, добре илюстрира проблема. Разполагащо само със 100 места в 200-членния парламента, то бе свалено с вот на недоверие, след като разбунтували се депутати от партията се обединиха с лявата опозиция. То отстъпи властта на служебен кабинет от технократи, който изпълни само минимална част от планираните реформи.

Сега Гражданските демократи и новопоявилата се дясна партия ТОП09 призовават за мерки за съкращаване на бюджетния дефицит, за да се предотврати опасността от национален банкрут, за която мнозина предупреждават. Двете партии се прицелват конкретно в задължително гарантираните разходи, които включват социалните помощи и помощите при безработица, и които източват почти 65 процента от целия бюджет. Тяхната крепост е Прага, град с едва 4 процента безработица и брутен вътрешен продукт на глава от населението, надвишаващ Виена и Стокхолм според данните на Евростат.

Избирателите тук са бомбардирани с предупреждения, че държавният дълг, който е много нисък – 35 процента от БВП, половината от средния за ЕС – може да скочи поради високите социални разходи. „Мога да кажа със сигурност, че ще гласувам за десницата“, каза 30-годишният Владимир Конечни, банков служител, когото срещнахме на лъскав пражки булевард, осеян с бутици като „Хуго Бос“ и „Лакост“. „Не искам по-високи данъци и се тревожа от нарастване на националния дълг“, заяви той.

Докато много хора в по-бедните региони обвиняват столичани в арогантност и невежество за техните проблеми, Конечни твърди, че повечето леви избиратели не съзнават икономическите реалности. „Средният гласоподавател не разбира много и лесно става плячка за популистка реторика“, обясни той. Десницата е изправена пред трудна задача, за да спечели изборите и да прокара програмата си. Повечето последни социологически проучвания сочат, че Гражданските демократи изостават от Социалдемократите с 22,9 срещу 26,3 процента и се нуждаят от подкрепа на по-малки партии, за да имат шанс да управляват.

Допитване на Ройтерс сред анализаторите установи,че най-вероятният изход е оглавен от Социалдемократите кабинет и че най-големите следизборни рискове са бюджетният дефицит и слабо правителство с недостатъчна подкрепа за реформи. В град Мост, ресторант „Макдоналдс“ и нов супермаркет „Теско“ са символите на материалния прогрес след падането на комунизма, но мнозинството от населението живее в стари апартаменти от комунистическо време и 60 процента се прехранват с физически труд.

Някога фаворизиран при комунизма заради миньорския си пролетариат, смятан за аристокрацията на работническата класа, градът с население от 67 000 души зависи само от една химическа фабрика и последната останала каменовъглена мина. Комунистическото правителство дори бе преместило готическа църква с 841 метра през 1975 г., за да отвори място за шахта. Мнозина тук разказват медийни истории за корупционни скандали, за които се говори, че стрували милиони евро, и твърдят, че бюджетните проблеми на страната се зараждат в палатите на политическия елит в Прага.

Олдржих Мали, директор на трудовата борса в Мост, заяви, че липсата на развитие през последните 10 години е лишила мнозина в града от друг избор, освен да разчитат на държавата, и че намаляването на социалните помощи ще причини ненужна вреда. „Колкото повече съкращения, толкова по-зле. Грубо казано, съкращенията означават по-голяма несигурност, повишават агресивността и престъпността. Виждаме как хората почват да крадат от работодателите си“, обясни той.

Социалдемократите обещават да запазят социалните разходи и искат да обложат с данъци богатите, за да намалят дълга, макар много икономисти да твърдят, че това може да намали икономическото търсене и да спъне растежа. Майката на осем деца Марие Микулова е безработна от девет години. Тя не вижда алтернатива, освен да взема постоянно свиващите се чекове с помощи и смята, че никой в Прага не разбира ситуацията в Мост.
„Хората нямат достатъчно пари да си плащат наема и докато се озърнат, се озовават на улицата“, каза тя.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.