Германия срещу Европа

Обвързаността на Германия с Европейския съюз изигра централна роля в следвоенното й възстановяване и икономическия й успех. От години Германия играе в Европа ролята, в която Америка влиза толкова често в глобален план – на локомотив, чиято динамичност и настойчивост помагат за овладяването на рецесиите, преди те да се превърнат в депресии. Сега, във възможно най-неподходящия момент, Германия се отдава на националистически илюзии. Икономическите успехи на Европа в миналото сега се разглеждат като германски успехи, а дълбоките проблеми на Европа в момента са проблеми на всички, освен Германия. Този модел не е нито реалистичен, нито устойчив. Германските политици и коментатори обаче грубо и саморазрушително подхранват тези идеи.

По-рано тази година, когато Германия все още отказваше да участва в спасителния план, вестникът с най-висок тираж в страната, „Билд“, предложи Гърция да продаде Акропола, за да си плати дълговете на кредиторите на облигации (изданието изчисли, че историческият комплекс може да се продаде за 140 милиарда долара). Високопоставен член на партията на Меркел предложи Гърция да обяви търг за някои от островите си в Егейско море. Междувременно резултатите от анкета на „Билд“ показаха, че повечето германци подкрепят идеята за изхвърляне на Гърция от Еврозоната.

След трудния период непосредствено след обединението си Германия взе трудните решения, необходими, за да възвърне своята конкурентноспособност и да възобнови икономическия си растеж. В резултат на това сега тя се справя много по-добре от по-голямата част на Европа – с нисък бюджетен дефицит и голям търговски излишък. Нейната зависима от износа икономика обаче може да се забави, ако европейските консуматори – главните потребители на германските стоки – вече не могат да си позволят да ги купуват. Германски банки заеха милиарди на Гърция и други европейски страни в тежко положение. Ако нещата не се променят бързо, тези заеми могат да бъдат отписани.

Германия освен това даде по-малко от полагащото й се за стимулиране на глобалната икономика, като предпочете да мине метър на гърба на средствата, които американците и китайците отделиха за стимулиране. А основният проблем на еврото – липсата на приложима обща валутна политика, която позволи на Гърция и други държави да натрупат дефицит, който не могат да си позволят – е отговорност на всички създатели на еврото, сред които изпъква Германия.

Германците не държаха да чуят тези не толкова лицеприятни подробности, а техните лидери не настояваха да им ги разкрият. В продължение на месеци Меркел се противопоставяше на всички призиви – на други европейски лидери и на Вашингтон – да бъде. . . ами европейски лидер. Когато Германия най-сетне се съгласи да даде своята лепта за спасителния фонд – под заплахата от срив на целия континент – икономическите проблеми на Европа вече бяха далеч по-тежки, а Германия и другите трябваше да платят много повече.

Най-затруднените икономики в Европа днес – гръцката, испанската, португалската и италианската – носят голяма част от вината за тази бъркотия. Те харчеха щедро, докато балонът се надуваше. Те също така не успяха да реформират тромавите си и неефективни трудови борси, и да удържат нарастващите заплати, които ги правеха все по-неконкурентноспособни. Останалата част от Европа, включително Германия, трябваше да изиска промяна по-рано, но не го направи.

След като девалвацията не стои като вариант пред страните от еврозоната, европейските страни с висок дефицит бяха принудени да увеличат рязко данъците и да съкратят сериозно разходите си, за да овладеят нарастващите си дефицити. Колкото и да са необходими, тези съкращения създават много голям риск тази година континентът да изпадне в дълбока рецесия, освен ако Германия не ги обезпечи със собствен пакет за решително стимулиране. Надяваме се американският финансов министър Тимъти Гайтнър да напомни това на германците при посещението си в Берлин в четвъртък.

Вместо да се ангажира с повече разходи, сега Германия подготвя многопластова програма за голямо съкращаване на разходите. Предвид бурната й история, можем да разберем страха й от харчене по време на дефицит, и от инфлация. Точно сега обаче засилената пестеливост на Германия вероятно ще спъне започналото възстановяване на Европа, както и собствения й просперитет. Това е друга неприятна истина, която Меркел трябва да каже на своята партия и на страната си.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.