В Европа социалните блага се изпаряват

Асошиейтед прес

Шест седмици годишен отпуск. Пенсиониране на 60 години. Хиляди евро за раждането на дете. Добро университетско образование за по-малко от цената на лаптоп.

Системата, известна като европейската социална държава бе създадена след Втората световна война като ключ към общ просперитет, който да предотврати бъдещи конфликти. Оттогава щедрите доживотни облаги се превърнаха в определяща черта на модерна Европа. Сега социалната държава, ценена от много европейци като алтернатива на смятания от тях безскрупулен американски капитализъм, е изложена на най-сериозната опасност от десетилетия: дълговата криза в Европа.

Навсякъде из Европа се правят големи бюджетни съкращения. Въпреки че първият етап се фокусира предимно върху заплатите на правителствените служители, най-малко политически взривоопасната мишена, социалните помощи изглеждат все по-уязвими. „Сегашната социална държава е твърде скъпа“, заяви Юри Дедъш, директор на Международната икономическа програма на фонда Карнеги. „Кризата доближи деня за разплата с няколко години в практически всички индустриални страни.“

Германия ще реши следващия месец как да съкрати най-малко 3 милиарда евро ( 3,75 милиарда долара) от бюджета. Правителството предлага за първи път да съкрати помощите за безработните, включващи отпускането на германците под 50 годишна възраст на около 60 процента от последната им заплата преди облагането с данъци за едногодишен период. Тази помощ се появи след съкращения на един по-щедър пакет преди пет години. „Трябва да приспособим нашите системи за социална сигурност, така че те да мотивират хората да приемат постоянна работа и да не създават контрапродуктивни стимули“, заяви в събота германският финансов министър Волфганг Шойбле за седмичника „Франкфуртер Алемайне Зонтагцайтунг“.

Несигурността около бъдещето на социалната държава подкопава представата на континента за собственото си значение в момент, когато други ключови елементи на следвоенната европейска идентичност отслабват. Широкомащабната имиграция от страни извън Европа отправя предизвикателство към схващанията на континента за предаността му към толерантността и свободата в момент, когато страните вече започват да контролират индивидуалното облекло – ислямската забрадка, в името на свободата и равенството.

Внимателно пазещи си да не попаднат във военни конфликти, много страни сега се оказаха затънали в Афганистан заради това, което се предполагаше да бъде Северноатлантически съюз, като не настояват за пълно изтегляне, но правят всичко възможно, за да държат войниците си далече от реални бойни действия.

Демографи и икономисти започнаха да предупреждават преди десетилетия, че социалната държава е обречена заради застаряването на поколението на бейби бума. Някои правителства съкратиха разходи и осъществиха реформи, но сега почти всички полагат усилия да преодолеят дефицитите, за да предотвратят по-голям срив в доверието на еврото. „Трябва да се променим, да се адаптираме в името на защитата на нашия социален модел“, заяви пред репортери в четвъртък в Стокхолм еврокомисарят Хоакин Алмуния от Испания.

В понеделник Великобритания обяви 6 милиарда лири (8,6 милиарда долара) съкращения, най-вече на заплати на правителството и различни разходи. Правителството обеща да увеличи възрастта за получаването на държавна пенсия, от 60 до 65 години за жените и от 65 на 66 за мъжете. Планира се също затягане на режима за социални помощи, като се изисква от безработните да се опитат да си намерят работа, за да получат помощи.

Великобритания обяви, че ще ограничи данъчните кредити за деца и ще спре помощта от 250 лири (360 долара) на семействата за всяко новородено. Министрите преразглеждат възможността за осигуряване в дългосрочен план на щедри пенсии в държавния сектор. Въпреки това, средствата за британската национализирана здравна система ще бъдат защитени при новото правителство и до 2015 г. ще бъдат увеличавани всяка година.

Консервативното правителство на Франция се фокусира върху увеличаване на пенсионната възраст. Много работници сега могат да се пенсионират на 60 години с 50 процента от средната си заплата. Допълнителните средства се отпускат на пенсионирани държавни служители, на родителите с три или повече деца, ветерани от войната и други. За септември е планиран парламентарен дебат. Профсъюзите във Франция организират национален ден на протести и стачки в четвъртък, с които ще настояват за защита на заплатите и пенсионната възраст.

В Испания, съкращения на държавните заплати в размери на милиарди евро влизат в сила следващия месец, а социалистическото правителство замрази увеличенията на пенсиите, за да се компенсира инфлацията за най-малко две години. „Доста силно ни удариха“, заяви Федерико Карбонеро, 92-годишен бивш военен. Той смята, че е малко вероятно да доживее, за да види най-лошото от замразяването на пенсиите, но не се съмнява, че ще трябва да започне да разчита на спестяванията си, за да поддържа стандарта си на живот. Испания съкращава помощите за инвалидите с 300 милиона евро (375 милиона долара) и премахва тригодишния бонус от 2500 евро (3124,25 долара) за новородено. Тя също предлага пенсионната възраст за мъжете да бъде увеличена от 65 на 67 години.

Страни в северна Европа се справиха по-добре с реформите на социалните помощи и имат системи за заетост, които фокусират върху това да бъде намерена работа на безработните, а не безработицата да им се прави по-комфортна, заяви Гейл Айард, професор по икономическа среда и анализ на страните в Института по заетостта в Мадрид. Дания и други северни страни са известни с най-високите си данъци в света и най-щедрите помощи от люлката до гроба. Дания въведе система, известна като „гъвкавосигурност“, която съчетава гъвкавост за работодателите да наемат и уволняват работници с финансовата сигурност и преквалификация за нова работа.

Дания регистрира 7,5 процента безработица през първата четвърт от годината, много под средната за ЕС от 9,6 процента. Безработицата в Швеция и Финландия е 8,9 процента. Норвегия, в която се отпускат най-големите помощи за безработни в света, изцяло финансирани от приходите от петрола в обозримо бъдеще, има най-нисък процент безработица в Европа, само 3 процента през април.

Южноевропейските страни, които не преминаха към реформиране на системите за социални помощи по същия начин, сега си плащат солено. След драстичните съкращения, наложени като условие за отпускането този месец на международен заем, гърците сега трябва да плащат на пенсионните фондове за 40 вместо 37 години преди да се пенсионират, като най-ранната пенсионна възраст е установена на 60 години. Държавните служители с месечни заплати от над 3000 евро ( 3750 долара) ще изгубят две допълнителни заплати – една за Коледа и още една, разделена между Великден и лятната отпуска.

В Португалия, смятана за друг потенциален кандидат за международен заем, правителството се фокусира върху намаляването на доходите, корпоративните данъци и ДДС и избегна драстични промени в социалната област. Социалните помощи ще бъдат намалени до известна степен и безработните ще трябва да приемат всяка работа, за която получават заплата с над 10 процента повече от това, което ще получат като помощи. Правителството увеличава също проверките на молбите за социални помощи, замразява заплатите в държавния сектор и ограничава държавните инвестиции.

„Няма желание да се премине от социалните помощи като чисто социална защита към подхода, прилаган в голяма част от северна Европа през последните години, а именно социалните помощи да бъдат социална инвестиция“, заяви Иън Бег, професор в Лондонския икономически институт и Европейския институт за политически науки. Ото Фрике, бюджетен експерт на Свободните демократи, коалиционен партньор на Християндемократическия съюз на германския канцлер Ангела Меркел, заяви за АП, че не са били взети решения за съкращения, но всичко вече е на масата с изключение на образованието, пенсионните фондове и финансовата помощ за развиващите се страни.

При все това най-малко един високопоставен член на Християндемократическия съюз призова да бъде преразгледана идеята за закрила на образованието. Германското държавно образование фактически бе безплатно до 2005 г., когато някои от 16-те провинции в Германия започнаха да искат такси от по 1000 евро (1250 долара) на година. Де факто всички германски студенти плащат толкова или по-малко, за да посещават държавни университети , включително елитни институции. Образованието не е толкова евтино на други места в Европа, но 3290 лири ( 4720 долара), които плащат на година британските студенти в Кембридж все още е много по-малко в сравнение с това, което плащат американците в подобни училища като Харвард, където годишната такса е почти 35 000 долара.

Идеята да се намалят разходите за образование изглежда ще бъде трудно преглътната пред обещанието на Германия да даде 147,6 милиарда евро (184,5 милиарда) под формата на кредити и гаранции, за да бъдат защитени от банкрут Гърция и други страни, които използват еврото. „Опасявам се, че тази криза ще ме засегне лично, например, университетите в Германия ще увеличат таксата, за да платят отпуснатия на Гърция заем“, заяви Каролине Дедрих, 22-годишна студентка от Берлин.

По БТА (с малки съкращения)

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.