Райна Кабаиванска – от Трудови войски до оперите на Италия, въпреки ДС

Райна Кабаиванска на корицата на сп. „Симфония“. Снимка: личен сайт

Завършила Музикалната академия в София, певицата има само един път – операта и оперната сцена. Райна няма проблем с хора на Трудовите войски, където като солистка е на редовна заплата. Мечтата и желанието й обаче са да се изяви на софийска сцена. Място за солистка обаче няма. Театърът е пълен със сопрани: Нели Карова, Лиляна Барева, Райна Михайлова, Сийка Петрова, Катя Георгиева, Мати Пинкас, Катя Попова… Певицата преглъща обидата и решава да кандидатства в хоровия колектив, с тайната надежда да бъде забелязана от диригент или режисьор и да получи мечтаната роля в цялостен оперен спектакъл.

Райна започва кариерата си като хористка в Софийската народна опера, когато там се радва на голям успех постановката „Дама пика“ с режисьор Петър Щърбанов, току-що пристигнал от специализация в Съветския съюз. Диригент е Асен Найденов, в ролята на Лиза блести Радка Конфорти, а в ролята на старата графиня – Илка Попова. Представят се оперите „Вълшебната флейта“ на Моцарт с режисьор Михаил Хаджимишев и диригент Асен Найденов и операта „Бохеми“ с Нели Карова и Лиляна Барева в главната роля. Най-уморителна за Райна се оказва „Дама пика“, където участието на хора е осезателно. Благодарение на отличната си памет бъдещата прима се справя отлично с текста.

Запознала се с колосите на българския оперен театър в края на петдесетте години на миналия век, певицата забелязва, че не им отстъпва с нищо. Тя се убеждава, че може да изгради лична интерпретация от ролите, с които служи като фон в хора, но за целта трябва да приеме най-доброто от Илка Попова, Нели Карова, Сийка Петрова… През 1959 г. се подготвя премиерата на най-новата творба на българския композитор Марин Големинов – операта „Ивайло“. По онова време все още няма телевизия и интернет и операта е превърната в своеобразен събирателен културен център. Марин Големинов пръв забелязва открояващото се присъствие на Райна Кабаиванска като хористка и я включва в състава на своето произведение. Младата певица е разпределена да пее една от трите дами – гъркини – наред с Юлия Кираджиева и Сийка Петрова. Но тя така и не стъпва на софийска сцена.

Амбициозната Райна се явява на конкурс за специализация в Болшой театър в Съветския съюз. Там по традиция вече са специализирали две групи български певци – утвърдени солисти на Софийската опера. Това са оперните величия Димитър Узунов, Никола Николов, Николай Гаубич, Константин Шекерлийски, Рада Гаева, Йорданка Димчева, Лили Йорданова, Катя Георгиева, Катя Попова, Божана Продева… По онова време всичко руско се счита за модно и велико. Такива са руските тенори Лемешев и Козловски, които налагат руското мякане на вокала. Точно това мякане Райна не може да приеме по никакъв начин и по никаква причина.

Често, когато е в компания с млади певци, групичката търси по чуждестранните радиостанции оперна музика и оперни гласове или слуша забранената поп-капиталистическа музика. Най-често обаче иска да се докосне до изпълнители от световния оперен елит. Една вечер от радиоапарата любознателните певци, начело с Райна Кабаиванска, чуват изключителен глас, който не могат да определят дали е сопрано, мецосопрано или драматичен колоратур. Чуват гласа на Мария Калас. Райна получава някакво лично творческо вдъхновение и шок от лекото, приятно вибрато на гласа и цяла нощ мисли за Калас с желанието да достигне същото съвършенство. Тя си преповтаря думите на своя учител Илия Йосифов: „Ти си родена за оперите на Верди и Пучини… за оперите на Италия!“


Райна Кабаиванска търси връзки, за да се срещне с тогавашния министър-председател на България и да изложи устно своята молба и увереност, че в СССР тя няма да научи онова, което ще научи в Италия. За комунистическото управление отричането и бягството от изкуството на великата Рус, Съветския съюз, се смятат за явен саботаж и крупно политическо престъпление. На подобна постъпка може да се реши само една млада, целеустремена и ентусиазирана личност, каквато е Райна Кабаиванска. Благодарение на стари приятели на покойния си баща тя стига до кабинета на министър-председателя и моли шестмесечната стипендия, която получава за Москва, да бъде променена на шестмесечна специализация в Италия. Молбата е окачествена като нахална, но Райна е удовлетворена и вместо за Москва заминава за Милано. Певицата прекратява изявите си като хористка в Софийската опера, където не се реализира като солистка, макар и в ролята на Трета дама.

Стайка Кабаиванска е щастлива, че дъщеря й ще учи в Италия. Тя търси познати българи в Милано, които биха помогнали на дъщеря й, но не открива такива. Двайсет и четири годишната Райна урежда всички трудности с паспорта и визите, качва се на влака и заминава за Милано. За всеки случай носи в джоба си препоръчително писмо от Илия Йосифов и едно от съпругата на певеца Събчо Събев до техни колеги в Италия, които да й помогнат в екстремни случаи.

Райна Кабаиванска пристига в Милано. Настанява се в евтин пансион за студенти и се озовава в класа на бившата оперна прима Дзита Фумагали-Рива. Днес това име може да се открие единствено в музикалните речници и енциклопедии на Италия с кратка бележка: нашумяло сопрано в двайсетте и трийсетте години на двайсети дек. Виртуозна изпълнителка на опери от Белини, Доницети, Верди. Фумагали е партньорка на такива колоси в операта като тенорите Енрико Карузо и Бениамино Джили.

Новата вокална педагожка е почти на възрастта на Людмила Прокопова от Музикалната академия в София, но се оказва изключително взискателна по отношение на фразировката и диханието на музикалната фраза. Тя е очарована от вокалните данни на българката и счита, че Илия Йосифов е работил правилно по постановката, но трябва доста да се наблегне на белкантото. При разпяването Дзита Фумагали набляга най-много на вокалите о и а, стреми се към омекотяване на тоновете и тяхното разширяване от пианисимо до форте-фортисимо.

Неподправената красота на гласа и интелигентното излъчване на певицата убеждават професора да започне изработката на цели вокални партии от цели опери. Първата е Мими от „Бохеми“ на Пучини, следва я ролята на Неда от „Палячи“ на Леонкавало. Най-често партньор на Райна е Феручо Талиавини – също ученик на знаменитото сопрано. Той често изпълнява партията на Рудолф от „Бохеми“, дори партията на Канио, макар че според преподавателката той е лиричен тенор. От състуденти в Милано Райна научава, че в град Верчели работи педагожка, която умее да разширява гласа и е майстор на пианисимите при високите тонове. Казва се Джулия Тес и е пяла из цяла Европа и Италия, най-вече творби на Верди. Райна е представена на именитата педагожка и започва уроци по шлифовка на гласа.

През 1959 година във Верчели се провежда традиционният международен музикален конкурс за оперно пеене и класически балет „Виоти“. И двете педагожки подканят Райна да подаде молба за участие, защото са уверени в успеха на българката. От България пристига балерината от Софийската опера Цвета Джумалиева. Двете българки се познават от сцената на операта в София и наемат обща стая в евтиния пансион, предназначен за кандидатите на конкурса. И двете стават лауреати на първа награда в своята категория. От мъжете певци първа награда получава младият Лучано Павароти. На конкурса във Верчели Райна се среща с бъдещия си партньор по световните сцени. Двамата стават и съграждани в Модена, където певицата се установява със семейството си.

Паричната награда от Верчели и признанието в международен аспект отварят вратите за кариерата на Райна Кабаиванска. Парите от стипендията отдавна са свършили и певицата се издържа сама от концерти, участия и така дълго очакваните изяви на оперна сцена. Като носителка на наградата на Верчели, според регламента на конкурса, тя е поканена за изява на оперната сцена на града. Превъплъщава се в ролята на Жоржета от операта „Мантията“ на Джакомо Пучини. Партията е трудна и отговорна, или както я наричат пучинистите, костелив орех. Ролята носи много вокални трудности и обигран драматизъм, който за млади, начинаещи певици е почти непреодолим.

Представител на Миланската Скала и член на балетното жури отправя покана и към Цвета Джумалиева за дебют на именитата сцена в балетен спектакъл на Чайковски и евентуален ангажимент при успех. Талантливата балерина се консултира с Райна и отговорът е неочакван: „Просто няма да се върнеш. Ще останеш тук, ще поживееш в евтин пансион и ще се представиш в Ла Скала. Та това е мечта не само на всеки певец, но и на всяка балерина“, завършва Райна.

Цвета Джумалиева иска отпуск от операта в София, но тогавашният директор, временно изпълняващ тази длъжност – Асен Найденов, категорично отказва и допълва пред родителите на балерината в София: „Ако не се върне за представлението на „Спящата красавица” в неделя, ще пуснем заповед за уволнение.“ Цвета се прибира незабавно в България и изпуска бъдещ ангажимент за Миланската Скала. Райна Кабаиванска се захваща с разучаването на костеливата партия на Жоржета от операта „Мантията“.

Още преди да се появи на оперната сцена, певицата впечатлява силно импресариите и членовете на журито. Тя получава покани и подписва първите си договори за оперните сцени в градовете Сан Ремо, Фано, Мантуа, Тренто и Болцано. Месец след успеха във Верчели Райна се явява на втори певчески конкурс в град Реджо Емилия и печели първа награда от международния конкурс „Аванти“. Кариерата на българката тръгва ускорено напред, редят се покана след покана за нови оперни сцени, а певицата все още няма богат репертоар. Тя просто няма репертоар. Това я принуждава да се захване с така наречените едноактни опери или едночасови творби като „Палячи“ и „Мантията“.

От един музикален алманах на град Верчели от онова време откривам цитат от местен вестник, озаглавен: Бяхте ли на „Мантията”? Чухте ли най-новото откритие на конкурса „Виоти”? ЗАПОМНЕТЕ ТОВА ТРУДНО И ДЪЛГО ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ИМЕ – РАЙНА КАБАИВАНСКА. Подобна публикация и журналистическо възклицание има и за участието на българката на сцената в град Фано в ролята на Неда от операта на Леонкавало „Палячи“.

Райна се утвърждава като оперна певица и впечатляваща актриса с появата си в постановката на „Бохеми“ от Пучини в Сан Ремо. Тя толкова се харесва на слушателите и администрацията на театъра, че я канят за ролята на Неда в „Палячи“. През този сезон българката многократно се превъплъщава в Неда, Мими и Жоржета в оперните театри на Мантуа, Болоня, Тренто и Сан Ремо, а певческата й кариера набира нова сила. Само за половин сезон Райна изгражда три образа, в три различни опери, но и трите веристични.

След триумфа на Николай Гяуров през 1955 година в Париж и получаването на Голямата награда от Международния певчески конкурс наградите на певицата се превръщат в музикален празник като този на Гяуров. Диригентът Васил Стефанов организира голям галаконцерт в зала България с радиооркестъра, на който Райна изпълнява шест оперни арии. Създадената наскоро Българска концертна дирекция и нейният ръководител професор Кинделов превръщат касата на зала България в истинско рекламно пано на успехите на българката в Италия.

По онова време касата на зала България се намира на площад „Александър Батенберг“ – сградата, прилепена до хотел „България“. На витрината са изложени снимки на Райна в най-новите й роли, наградите и дипломите от конкурсите „Виоти“ и „Аванти“, както и рецензии от италианската преса. По времето на Желязната завеса това е първият успех на български певец, по-точно певица в капиталистическия свят. Радио София записва и предава концерта, а зала „България“ е претъпкана и с правостоящи. Концертът остава паметен и в моето съзнание. И днес помня: ето Райна в арията на Неда от „Палячи” и на Мими от „Бохеми”. Тя вае вокалите с рутина, която притежават певци с дълъг творчески стаж, а Райна току-що е проходила по оперните сцени.

Певицата ще запомни концерта и с друго, но на малцина разказва за произшествието. Ден по-рано Райна отива в тогавашната Дирекция на милицията, за да си вземе изходната виза. На гишето в дирекцията тя едва не получава сърдечен шок. Милицията отказва изходна виза на вече именитата българка. И макар да притежава италианска, Райна не може да напусне България. Представете си само как се чувства певицата в деня на концерта! Майка й Стайка се мобилизира и двете търсят връзки сред управляващите, за да издействат нужното разрешение за пътуване, още повече, че младата носителка на италианските награди е подписала договори за изяви по италианските оперни театри и ако не ги изпълни, ще бъде съдена заради неустойки.

Певицата би трябвало сама да знае дали този отказ излиза от враговете на баща й или от доноси на засегнати певици от Софийската опера. Макар имената на Райна Кабаиванска и Николай Гяуров да са издигани като знаме на Българската комунистическа партия, досието на прочутата българка в МВР е съставено от няколко тома. Райна би трябвало да надникне в него и да открие доносите на свои колежки и приятели, които с подписите си удостоверяват, че тя няма да се върне в България, ако замине за Италия.

Не знам дали благодарение на успешния концерт със симфоничния оркестър на БНР и диригента Васил Стефанов, който може да се нарече триумф и празник на българското музикално изкуство, или на връзките на семейство Кабаивански, на следващия ден тя получава изходна виза. Без да се бави, Райна опакова багажа и потегля с влака за Милано. Горчилката в сърцето на певицата е толкова силна, че за първи път тя мисли как да подсигури спокойно пътуванията си от България за чужбина. Райна трябва или да емигрира – нещо, което никога не би направила, или да се омъжи за италианец. Тя има десетки обожатели и ухажори, но няма време за тях, защото трябва да гради репертоар, без който не би била творец.

*Откъс от книгата на Марин Бончев „Ангелският глас. Райна Кабаиванска“, подготвена от ИК „Ентусиаст“. Следва: „Тя получи повече аплодисменти от Павароти“. Заглавията са на редакцията.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.