Кой как си напазарува ВЕЦ-овете в България

44 централи станаха собственост на бивши енергийни шефове, политици, петролни и безмитни търговци

Цветелина Бориславова и Христо Ковачки. Снимки: Булфото

Оказва се, че ВЕЦ-ът е една много търсена стока на пазара. В приватизацията на ВЕЦ-овете у нас са участвали цял отбор известни и по-малко известни бизнесмени. От приближени на „картофени босове“ до приближени на партии, стари и нови играчи на енергийнния пазар.

Приватизацията на ВЕЦ-ове през последните 7 години беше оспорвана, предимно чрез публични търгове, при които цената надхвърля в пъти първоначално обявената.

Първи се класира чрез фирмата си „Ел Ем Импекс“ по онова време прохождащият, а сега „стратегически“ инвеститор в енергетиката Христо Ковачки, някога свързван с убития в Амстердам в присъствието на манекенката Цеци Красимирова „картофен бос“ Константин Димитров – Самоковеца. Днес Христо Ковачки чрез различни свои фирми притежава цяла империя от енергийни дружества, сред които ТЕЦ „Марица 3“ – Димитровград, „Брикел“ – Гълъбово, „Атоменергоремонт“, няколко въгледобивни дружества и няколко топлофикации, но в ранната 2000 година крак му повлече успешната сделка за каскада „Искър“ и прилежащите й ВЕЦ-ове „Пасарел“ и „Кокаляне“.

По-късно Ковачки продаде придобивката си на френската фирма „Мекамиди“, която пък също още през 2000 година си купи от Агенцията по приватизацията (АП) още една каскада – „Пиринска Бистрица“, в това число ВЕЦ-овете „Пирин“ и „Спанчево“.

„Мекамиди“ упражнява дейността си в България заедно с фирмата „Литекс“ на Гриша Ганчев, а „Литекс“ пък е гарант по сделката за продажба на още един ВЕЦ – „Самораново“. Той е закупен от Агенцията за приватизация чрез фирмата ВЕЦ „Енергия“.

Както е известно, освен в енергетиката, Гриша Ганчев има интереси и в областта на петролните доставки, производител е на соковете „Куинс“, кафе „Либерте“, участва в търговията със захар, в химическата индустрия, в търговията с метали, собственик е на футболния клуб „Литекс“ и на много други фирми.

Освен Гриша Ганчев и други петролни търговци приватизираха ВЕЦ-ове чрез участие в търговете на АП. През 2002 година „Петрол“ АД купи ВЕЦ „Жребчево“. А търговецът на горива от свиленградската безмитна зона Фуат Гювен (с турско гражданство) се сдоби с цели 8 ВЕЦ-а през годините на приватизацията.

Чрез фирмата си „Стил 93″ през 2003 година Фуат Гювен купи ВЕЦ-овете „Камен рид“, „Радомирци“ и „Ловеч“, чрез друга своя фирма „Елефорс“ през 2004 година спечели търга за още 2 ВЕЦ-а, обединени в каскада „Батошево“, а през 2005 година чрез фирмата си „Тракия – 97″ придоби ВЕЦ-овете „Росица“-2, „Росица“-3 и „Чипровци. Турският бизнесмен е споменаван в медиите като един от спонсорите на ДПС.

С ВЕЦ от АП се сдоби и бившият енергиен шеф и депутат от Великото народно събрание Еленко Божков. Под негово управление „Пирин ват“ купи ВЕЦ „Топлика“.

Съпругът на бившата депутатка от НДСВ Мариана Костадинова пък стана собственик на две централи. Чрез фирмата си “Райтър” ЕООД Огнян Костадинов придоби ВЕЦ-овете „Сини вир“ (пез 2003 г) и „Леденик“ (през 2002 г).

Сред по-известните инвеститори във ВЕЦ от новата ни история е един от бившите собственици на столичните фирми за чистота „Волф“ и ДИТЦ – Йордан Илиев. През миналата година той купи ВЕЦ „Хубча“ чрез фирма „Дани-М-97″, в която е едноличен собственик.

На финалната права от приватизацията на ВЕЦ-овете сред първенците се класира и съдружничката в няколко фирми на шефа на „Нове холдинг“ Васил Божков – Елена Динева. Чрез фирмата „Българска енергийна група“ през ноември 2006 година беше купена ВЕЦ Тича. Чрез своя фирма Динева притежава 95% от „Българска енергийна група“, а другите 5% са на сина на Янчо Таков – Янчо Таков младши,
Рекордът за най-много ВЕЦ-ове, приватизирани в един и същ ден от Агенцията по приватицацията, държи „Руно-Казанлък“, свързано със СИ Банк. Председател на надзорния съвет на банката е Цветелина Бориславова, известна и като „дамата на сърцето“ на столичния кмет Бойко Борисов. На 28 октомври 2003 година „Руно Казанлък“ приватизира 8 водноелектрически централи – ВЕЦ “Асеница I” и ВЕЦ “Асеница II”, обединени в каскада “Асеница”, ВЕЦ “Китка”, ВЕЦ “Горни Лом” и ВЕЦ “Миджур”, обединени в каскада “Горни Лом”, ВЕЦ “Ракита”, ВЕЦ “Фалковец” и ВЕЦ “Малуша”.

Най-голям приватизатор на ВЕЦ-ове и каскади в България, който е осигурил и най-сериозни парични постъпления с участието си в процедурите, е чешката „Енерго Про“. На търгове в АП фирмата купи каскадите „Копринка“ за 16,2 млн. лв., „Санданска Бистрица“ за 33 млн. долара и „Петрохан“ за 33,6 млн. лв.

От 2000 година, когато започна раздържавяването на водноелектрическите централи на НЕК, до момента Агенцията за приватизация е сключила 28 сделки за малки ВЕЦ-ове и каскади. Чрез тях са продадени общо 44 ВЕЦ-а. Към днешна дата от дългия списък за приватизация са останали само 8 ВЕЦ-а, но пък с големи проблеми по документацията. Някои от централите попадат в защитени територии, за други има реституционни претенции и неразбирателства между собственици на терени, общини и държава.

Поради дългото забавяне на процедурите за последните 8 ВЕЦ се очаква Агенцията да ги пусне за продажба, въпреки спорната им документация. Такова предложение е направил навремето и бившият министър на икономиката Николай Василев, като единствен изход от ситуацията, казаха от АП. Проблемите ще бъдат описани подробно в тръжната документация, за да могат кандидат-купувачите да си предвидят в цената евентуалните рискове, а след придобиването на ВЕЦ-овете да се опитат да решат проблемите по-бързо и ефективно от държавата.

Първите сред 8-те ВЕЦ, за които АП се очаква да обяви процедури за приватизация в близките месеци, са ВЕЦ „Бели искър“, ВЕЦ „Видима“, ВЕЦ „Луковит“, ВЕЦ „Мала църква“, ВЕЦ „Симеоново“ и ВЕЦ „Тъжа“. Ако търговете са успешни, опитът може да се приложи и за оставащите ВЕЦ „Устово“ и ВЕЦ „Троян“-1.

Преди да започне приватизацията на ВЕЦ-ове в България НЕК имаше общо 73 ВЕЦ-а, в момента разполага и експлоатира 29 ВЕЦ-а, а след приключване на приватизацията в активите на компанията ще има 21 ВЕЦ-а. Междувременно компанията инвестира през последните години в изграждането на новия си хидроенергиен възел „Цанков камък“, който се прочу с това, че единият тунел там беше кръстен на дъщерята на министър Румен Овчаров.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.