Тримата братовчеди, които подпалиха света

Тримата императори. Илюстрация от корицата

В навечерието на Първата световна война Великобритания, Германия и Русия се управляват от членове на една кралска фамилия: Джордж V, крал на Англия и император на Индия, Вилхелм II, последният германски кайзер, и Николай II, последният руски цар. Техните незрели решения и детински постъпки причиняват една от най-разрушителните войни в човешката история. Богато на детайли и проницателни интерпретации, изследването на Миранда Картър „Тримата императори“ (ИК Ера) разкрива трагикомизма на един привилегирован, но изостанал от времето си свят, залеза на една епоха, в която обикновени човешки същества имат абсолютната власт да определят съдбата на милиони. Предлагаме откъс от книгата.

Вилхелм: експеримент със съвършенството

Миранда Картър

Раждането е ужасно. Осемнайсетгодишната майка се чувства прекалено неловко, за да позволи на някого от дворцовите лекари да я прегледа или да разговаря с нея за бременността й. Срамежливост, която е наследила от своята майка, но опитът ще я излекува от нея. Положението се влошава допълнително, защото бележката, с която викат спешно най-известния берлински гинеколог, се изгубва. След десет – единайсет часа мъчителни страдания майката вие за хлороформ, а й дават носна кърпичка, за да я стиска със зъби (по-късно съпругът й пише, че писъците били „ужасни“).

Присъстващите лекари, един англичанин и един германец, вече почти са отписали нея и бебето. Детето оцелява само защото прочутият гинеколог най-сетне получава съобщението и пристига в последната минута. С щедри дози хлороформ и малко ловкост той най-сетне изважда бебето. То се появява бледо, отпуснато, лошо натъртено и без да диша. Присъстващата сестра трябва да го търка и пошляпва многократно, за да го накара да заплаче. Изплакването на бебето, пише бащата, „ме сряза като електрически удар“. Всички заплакват от облекчение. Датата е 27 януари 1859 г.

В мига на неговото раждане два, а може би дори три фактора, имат определящо въздействие върху живота и характера на Фридрих Виктор Вилхелм Алберт Хоенцолерн, който скоро става известен като Вили, за да го различават, както казва баща му, от легионите Фрицовци в семейството. Първо, лявата ръка на детето е увредена при раждането, факт, който заради вълнението и облекчението след появата му на бял свят остава незабелязан в продължение на три дни. Вероятно, докато се е опитвал да извади детето, преди да се задуши, лекарят е наранил непоправимо ръката на Вили. Тя става безполезна и неспособна да расте. Второ, но недоказуемо, тези първи няколко минути без кислород може да са предизвикали мозъчни увреждания. Вили е свръхактивен и емоционално нестабилен. Възможна причина би била мозъчно увреждане, получено при раждането.

Трето, от мига на раждането му върху плещите на Вили се стоварва бреме от противоречащи си искания и очаквания. Чрез своя баща Фридрих, известен като Фриц, той е наследник на пруския трон. Неговата майка Вики, е първородното дете на кралица Виктория на Великобритания, а той е първият внук на британската кралица. Като наследник на Прусия, най-голямата и влиятелна сила сред конфедерацията от 38 княжества, кралства и четири свободни града, които се назовават Германия, той носи семейните и тези на страната си мечти за бъдещето. Тези мечти виждат Прусия като господстващата сила в една обединена Германия, която заема мястото си сред великите сили.

За кралица Виктория, монарх на без съмнение най-богатата и влиятелна страна в света, Вили е едновременно любимо до оглупяване внуче, „чудесно тлъсто дете с хубава мека бяла кожа“, както се изразява, когато го вижда след двайсет месеца, и символ на нова политическа и династична връзка между Англия и Прусия. Държава, чието бъдеще може да я отведе в няколко различни посоки. Посоки, към които британската кралица и нейният съпруг проявяват силен интерес. Три дни след раждането на детето кралицата пише очарована на своята приятелка и колежка баба Августа Пруска: „Нашият общ внук прави нас и нашите две страни още по-близки!“

Кралица Виктория изпитва дълбоко влечение към Германия. Нейната майка е германка, както и съпругът й Албърт, по-малкия брат на властващия херцог на малкото, но влиятелно княжество Кобург в Централна Германия. Тя води голяма кореспонденция с неколцина германски кралски особи, включително с майката на Фриц Августа и ще ожени шест от деветте си деца за германци. Макар германофилството на кралицата от време на време да е критикувано в Англия, британците поне са по-малко враждебни към германците, отколкото към Франция и Русия и понякога дори ги одобряват. В битката при Ватерло Британия и Прусия се сражават рамо до рамо, за да победят Наполеон и много след 1850 г. в знак на почит към стария съюз все още има германски полкове разквартирувани по южното крайбрежие.

Германия или поне северната й част е другата протестантска сила в Европа. Много се възхищават на германската култура. От своя страна германските либерали гледат на Британия като модел за бъдещата конституционна монархия Германия. А в другия край на политическата палитра една част от по-реакционния германски управляващ елит бяга от революциите през 1848 г. в Англия, включително германският дядо на Вили, където той и неговата жена Августа стават един вид приятели на кралицата и нейния съпруг Албърт.
(…)
Принц Албърт вярва, че се води битка за душата и политическото бъдеще на Германия: „Германецът стои в центъра между Англия и Русия“, пише той на своя бъдещ зет Фриц през 1856 г. „Неговата висока култура и философска любов към истината го тласкат към английската идея, а военната му дисциплина, възхищението му от азиатското величие… което е постигнато чрез сливането на личното с цялото, го води в другата посока.“ Освен това Албърт смята, че в епохата след 1848 г. монархията е застрашена. Той иска да докаже, че добрите отношения между монархиите създават мир между държавите. Затова е стигнал до заключението, че принцовете трябва да оправдаят своето положение чрез моралното и интелектуалното превъзходство над всички останали.

Един от неговите проекти е да изготви взискателна образователна програма за своите осем деца, за да ги превърне в съвършени принцове. Най-голямата му дъщеря Вики, която е негова любимка, се изявява блестящо. Тя е умна, любопитна, пламенна – качества, които невинаги се свързват с владетелските особи…

Албърт решава да изпрати своята умна дъщеря Виктория на мисия в Германия, като я омъжи за Фридрих Вилхелм Хоенцолерн, племенник на бездетния и все по-немощен пруски крал Фридрих Вилхелм IV и втори в линията за наследяване на трона след своя 62-годишен баща, който вече е поел много от задълженията на своя брат. Фриц, както го наричат, е десет години по-голям от Вики, много красив, харизматичен действащ офицер и толкова прилича на герой на Вагнер, че в Германия го наричат Зигфрид.

Женитбата през януари 1858 г. изглежда добра на хартия – наследникът на изгряващата протестантска германска държава се жени за дъщерята на най-богатата и устойчива сила в Европа. За разлика от повечето уговорени кралски бракове този наистина се оказва добър. Мек по природа, сериозен и склонен към депресии, нещо, което е донякъде в противоречие с подчертано безкомпромисния идел за пруски офицер, 27-годишният Фриц обожава своята умна 17-годишна съпруга, а тя него също. Освен това той показва и (както отбелязват Албърт и Виктория) възхитителни либерални склонности и симпатии към Англия, което е в голямо противоречие с предпочитанията на неговия баща и пруския двор.

По онова време планът за изпращане на едно съвсем неопитно 17-годишно момиче да обедини Германия, не изглежда толкова изключителен, колкото сега. Външните обстоятелства сякаш са положителни. През 1858 г. политическото равновесие в Прусия изглежда в полза на либералите. Те току-що са спечелили съкрушителна победа в изборите за ландтаг. Пруският крал е възрастен и в последно време получава поредица удари, които го правят неспособен да управлява. Неговият наследник, бащата на Фриц, е на 62. На Фриц и Вики няма да им се наложи да чакат дълго, докато поемат контрол.

Такъв е планът, но той не се осъществява по този начин. Първо, Албърт е отсъствал от Германия дълго време и не разбира колко подозрително се отнася германската управляваща класа към английската същност на Вики и колко е чувствителна, че великите сили могат да се месят в страната им. „Английското в това положение не ме радва“, споделя бъдещият канцлер Ото фон Бисмарк с приятел, „бракът може да е твърде добър…ако принцесата може да остави англичанката вкъщи.“ Второ, макар Вики да е много умна, тя няма талант за политик, като същевременно е безнадеждно нетактична и държи здраво на своята английска същност. Трето, бащата на Фриц се оказва учудващо дълголетен и назначава Ото фон Бисмарк, най-великия консервативен европейски държавник в края на ХIХ в., за свой премиер-министър.

Нещата се влошават много бързо. Пруският двор не приветства и се отнася критично към откровените мнения и високия интелект на Вики. От пруските съпруги се очаква да мълчат и да са покорни. Не съществува свобода като във Великобритания за интелигентна млада жена да блести. Критикуват я, че тя управлява Фриц. Тя иска да се среща с интелектуалци и артисти, независимо дали са обикновени граждани, и това влиза в противоречие със социалните ограничения на дворцовия етикет – принцесите не държат салон и не се смесват с обикновените хора. Смаяна и изолирана, Вики няма представа какво да направи. Тя отговаря с глухота за социалния тон и пълна липса на стратегически такт, нещо, което ще стане характерно за нея. Тя се оплаква надменно и непрестанно от еснафския, скован и скучен до смърт пруски двор, от износените килими, мръсните подове, липсата на бани и тоалетни в наследствените замъци на Хоенцолерните и за честите отсъствия на нейния съпруг-войник.
(…)
Няколко месеца след раждането на Вили става ясно, че ръката му не расте както трябва. Той не може да я вдига, а пръстите му се извиват в нещо като хищна лапа. В Прусия монархията се свързва тясно с армията и физическите умения. След раждането на Вили, с типично хоенцолернска тактичност бащата на Фриц се чуди на глас пред него, дали да му честити раждането на „дефектния принц“. Вики се тревожи непрекъснато заради това, задавайки си въпроса, дали нацията ще приеме един физически недъгав принц. „Не мога да ти опиша колко ме тревожи, готова съм да се разплача винаги, когато се замисля за това“, пише тя на своя баща, когато Вили е на шест месеца и започват да го подлагат на всякакви странни лечения.

На ръката се поставят студени компреси, поливат я с морска вода, правят й масажи и всяка седмица е подлагана на животинска баня, като я поставят в трупа на прясно убит заек. Майката забелязва, че Вили харесва много това. Кралица Виктория смята, че тази практика е средновековна и тя наистина е. Идеята е, че топлината на мъртвото животно ще премине в ръката на детето. Това поне е безопасно. По-опасно е връзването на дясната ръка за тялото. Така се опитват да накарат лявата да заработи. В този случай обаче, когато започва да се учи да ходи, той няма с какво да балансира. Още по-неприятни са електрошоковете, пускани редовно през ръката му. „Той става толкова раздразнителен, ядосан и избухлив, че от време на време доста ме притеснява“, пише Вики. Когато е на четири години, Вили развива тортиколис, лявата страна на врата му се скъсява, а рамото му се повдига, правейки го да изглежда изкривен. (Един биограф внушава, че дотам се стига заради желанието му да извръща глава от своя недъг.)

В опит да се коригира това, го връзват в машина с дължина на тялото му, за да опънат мускулите от дясната му страна. В изпълнени с болка и вина писма до кралица Виктория Вики описва и рисува приспособлението, което прилича на средновековен инструмент за мъчения. „От мига, когато се появи на света, той е непрестанен източник на безпокойство. Не мога да ти кажа какво изпитах, когато онзи ден го видях в тази машина – едва се сдържах да не заплача. Да виждаш как се отнасят към детето ти като изрод – това наистина е много трудно…“

Накрая две малки операции прекъсват сухожилията, които изкривяват тялото му. Ръката никога не се оправя, но винаги има по един нов специалист с друго странно лечение. Електрическите шокове и машината за разтягане продължават да се прилагат, докато Вили става на десет и лекарите забелязват колко „нервен и напрегнат“ става от това лечение. По-късно Вилхелм твърди, че са му причинявали нетърпима болка. Единственото нещо, от което има полза, е курсът по гимнастика, благодарение на който Вили развива голяма компенсаторна сила в дясната си ръка.

Вили има вид на весело, буйно и любящо малко момче. Вики пише, че на три години той казва: „Добра мамо, имаш красиво малко лице и аз искам да те целуна.“ Той спи в леглото при нея, когато баща му е с армията, и тя прекарва много повече време с него, отколкото други кралски особи-родители. „Вили е мило, интересно и очарователно момче“, пише Вики, когато той е на седем, „умен, забавен, очарователен. Не е възможно да не го разглезиш поне малко. Той расте толкова красив, големите му кафяви очи понякога имат замислено и замечтано изражение и после отново започват да искрят от радост и удоволствие.“ Обаче той може да бъде агресивен и труден. (…)  За нас това е типичното необуздано държане на разглезено малко дете, но по онова време поразява неговата майка и британските роднини като нещо повече, макар че може да има връзка и с техните невъзможни очаквания как трябва да се държи един млад бъдещ монарх.

Сякаш, за да се объркат съвсем нещата, при него се проявяват английската и немската наследственост. Конфликтът е въплътен в собственото му име: за своята майка и английските роднини той е Уилям, а за немските роднини и страната – Вилхелм. Колкото по-отчуждена се чувства Вики от германската обстановка, толкова повече обвинява германската наследственост на своя син. Един десетгодишен гост за чая си спомня как Вики мъмри децата, че са топнали сладкиша в чашите: „Не желая противните ви германски навици на моята маса!“

Тя е решена да изкорени всички признаци на тази „ужасна прусашка гордост“ и ненавижда пруската мания по армията. На десет Уили пише жално на английската си баба: „Наскоро има два парада, където марширувах към краля. Той (sic*) ми каза, че марширувам добре, но мама твърди, че съм марширувал много лошо.“ Вики казва на майка си, че в малката хоенцолернска униформа приличал на нещастната маймунка на пътуващ органист.

Вики показва ясно, че всичко британско е по-добро. Тя казва на сина си, че кралската флота е най-великата бойна сила и когато е на две годинки, го облича в моряшка униформа, изпитвайки усещането, че е спечелила голяма победа, защото успява да го направи, преди той да сложи пруската военна униформа. „Толкова обича корабите“, пише тя на майка си, когато е на пет, „и аз желая това да бъде окуражавано колкото може повече като противоотрова срещу възможността от прекалено завладяваща военна страст.“ В юношеските му години тя му пише, величаейки английската имперска цивилизаторска мисия, като я сравнява с глупавите твърдения на Германия, че е европейски играч. Тя често го води на гости на кралица Виктория в Озбърн Хаус, нейния ваканционен дом на остров Уайт. Дори след Първата световна война, победен от британците, неговите спомени от Озбърн са приятни. (…)

Разбира се, за Вики е невъзможно да отклонява пруското влияние от децата си. Пораствайки в Берлин и Потсдам, те са заобиколени от символите на пруската военната мощ и амбиции. Парадни плацове и полкове, провеждащи строева подготовка, освен това живеят в големия, но студен Neues Palais (Нов дворец), построен от Фридрих Велики като символ на пруската мощ (след като го построява, решава, че той е пример за архитектурно перчене, и отказва да живее в него). Дворец със стотици кънтящи помещения, който гледа към параден плац. Когато Вили става на десет, неговият дядо, сега крал на Прусия, Вилхелм, започва да проявява интерес към момчето, изисквайки Вили да се появява на военните събития, и го кани на вечеря в подчертано спартанските си апартаменти, където спи на старото си походно легло, храни се на маса за карти и отбелязва виното в бутилката, за да е сигурен, че прислужниците няма да го изпият.

Кралят, който може да бъде твърде очарователен, ако поиска, разказва за своите Наполеонови военни кампании и внукът слуша унесено*. Критиката и очакванията у дома правят света на неговия дядо много привлекателен за Вили. Кралят има твърде различно виждане за задълженията на кралските особи: той е погълнат от армията, от това да бъде прусак и за него кралските особи нямат нужда от модно образование, за да докажат, че са достойни – те просто са.

Виж още в блога Книжен Ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.