Може ли Европа да модернизира Русия?

в. Независимая газета

В Ростов на Дон се откри поредната среща на върха Русия-ЕС. На този форум се възлагат специални надежди, най-вече защото е първият след две събития, повратни за отношенията между Русия и единна Европа – приемането на Лисабонския договор и рязкото драматично затопляне на отношенията между Русия и Полша. Има и друга причина: идеята да се развива партньорство за модернизация вдъхва надежда за мащабен пробив в отдавна буксуващото икономическо сътрудничество, а в перспектива и на геополитическия фронт.

Още през второто шестмесечие от миналата година стана ясно, че ръководителите на Европейския съюз с желание подхванаха модернизационната риторика на президента Дмитрий Медведев. Европейският план за модернизация на Русия, подготвян при строга секретност, но тутакси станал публична тайна, бе разочарование заради липсата на конкретност и прекомерната политизация в него. Две от десетте предложени мерки директно засягаха политически въпроси (да бъде осигурено върховенство на закона и да бъде установен диалог с гражданското общество), две бяха изпълнени с възвишено-оптимистични, но не съвсем реалистични пожелания (за създаване на диверсифицирана „зелена“ икономика и балансиране на развитието), три се отнасяха до общи въпроси на икономическото сътрудничество (преки инвестиции от чужбина, интеграция в световната икономика и интеграция на пазарите) и само една засягаше пряко модернизацията (съвместно финансиране на партньорството за модернизация).

Пред обществеността бе заявено, че след първата реакция от страна на руското Външно страните ще се захванат да обсъждат подробностите, свързани с проекта. Чуха се и обещания, че срещата на върха в Ростов на Дон ще му осигури политическа подкрепа. Европейският план за модернизация на Русия обаче не получи развитие. Така отново бе потвърден европейският курс към прагматизация на отношенията. Европейците сякаш използваха срещу „страната на победилия пиар“ нейното собствено оръжие – подкрепиха на драго сърце провъзгласените лозунги, без обаче да ги придружат с реални предложения.

Ако идеята на партньорството за модернизация се размие, това безспорно ще е удар за малката група привърженици на прогреса, обединени от промодернизационен консенсус, но може да се превърне и в сериозен стратегически пропуск за единна Европа. Сътрудничеството продължава без малко 20 години, а през това време нито идеята за общ пазар, нито политическото сближаване с Европа, нито създаването на нова архитектура за сигурност не станаха основа за здрав и дълготраен съюз между тези най-близки съседи.

Опитът от преодоляването на неотдавнашната глобална криза нагледно демонстрира колко е уязвима „енергийната свръхдържава“ и съответно колко е ограничено политическото й влияние. Отслабването на Русия – което Брюксел добре усеща, макар да не го изразява с думи – директно застрашава благополучието на обединена Европа. Основната опасност е, че модернизацията в Русия не е станала необратима, нещо повече – не е направила дори и първите си практически стъпки. За две години, прекарани в дискусии, обществото не успя да стигне до консенсус нито по целите, нито по задачите, нито по инструментите за модернизация, а самата модернизация си остава проект на едно малцинство, нищо че е оглавен от самия държавен лидер.

Същевременно е очевидно, че за да стане факт, партньорството за модернизация между Русия и ЕС трябва да има друг характер. Европейската визия за руската модернизация е характерна предимно с това, че й придава подчертана универсалност. В навечерието на срещата на върха президентът Дмитрий Медведев за пореден път потвърди, че споделя тези универсални идеи за модернизация – заяви, че се подновяват преговорите за влизане на федерацията в Световната търговска организация. Но за да е успешна, модернизацията на Русия може и трябва да бъде европоцентрична.

След две десетилетия непрекъснати реформи трябва да се примирим с това, че за момента Русия не може сама да се справи с модернизацията. За целта са й необходими съюзници. По ред причини Европа изглежда естествен и може би единствен сигурен партньор: първо, при разширяването на ЕС е натрупал опит за многопланово сътрудничество с държави с по-ниско равнище на развитие; второ, Европа е най-малко деиндустриализирана сред развитите страни; трето, невъзможно е да се пренебрегва териториалната близост и да се пилеят с лека ръка стопанските връзки, формирани през постсъветския период.

Впрочем, европоцентричната модернизация до голяма степен си остава мечта, а надеждите за превръщането й в реалност са доста призрачни. Защото в навечерието на срещата се разбра, че там няма да бъдат взети никакви съдбоносни решения. Няма да бъдат приети нито „пътна карта“ към премахване на визите, нито отдавна очакващите подписване договори за прекурсорите или за размяна на поверителна информация, нито съвместна стратегия за модернизация. Мечтите не се сбъдват засега.

По БТА

*Екатерина Кузнецова е директор на европейските програми в Центъра за изследвания на постиндустриалното общество.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.