Синдикатите в Европа – между чука и наковалнята

Питър Апс

Синдикатите в Европа са изправени пред труден избор: да се примирят със строгите икономии, предприети от правителствата, и да разгневят своите членове, или да се борят срещу тях със стачки и да рискуват ответна реакция на пазарите, която може да влоши икономическата конюнктура. В едната крайност е Ирландия, където профсъюзите не предприеха масови акции срещу сегашните съкращения, като някои от тях бяха най-ранните и най-резките в Западна Европа, отчасти защото очакваната реакция на пазара би навредила повече на работниците.

Председателят на Ирландския конгрес на профсъюзите Джак О’Конър миналата седмица изрази своите опасения, че чуждестранните инвеститори ще изтълкуват едни сериозни стачки като знак, че е възможно Ирландия да не бъде в състояние да направи съкращенията и да изпълни задълженията си по връщането на кредити, а това може да й отреже пътищата за вземане на нови заеми. „Дори ако (стачната кампания) се увенчае с успех, е възможно накрая да загубим,“ обобщи той, но допълни, че това решение му е струвало безсънни нощи. О’Конър освен това не изключи възможността по-нататък да бъдат организирани стачки, ако правителството наложи нови съкращения.

В другата крайност е Гърция, където Европейският съюз и Международният валутен фонд (МВФ) искат силни орязвания на разходите, а синдикатите пък предупреждават, че ще стачкуват през юни, и настояват за общоевропейска акция срещу предприетите строги икономии. „Ще се борим докрай, за да предотвратим най-лошото,“ даде да се разбере председателят на синдиката Обща конфедерация на труда (ГСЕЕ) Янис Панагопулос, като обеща максимална съпротива срещу законопроект, който повишава възрастта за пенсиониране и ограничава ранните пенсионирания. Панагопулос отбеляза, че вече разговаря с други европейски профсъюзи и се надява да могат да работят заедно, за да спрат задаващата се вълна от строги икономии, в момент, когато правителствата приключват с прилагането на плановете за стимулиране на икономиката и започват да се заемат с дефицитите.

Все повече европейски държави обявяват значителни ограничения на разходите, за да предразположат неспокойните пазари на облигации. Испания, Португалия, Италия, Холандия и Франция, всички те оповестиха нови стъпки през последните седмици. Предприемането на действия в европейски мащаб е малко вероятно. Синдикатите имат склонност да отговарят с открита враждебност, като се оплакват, че бедните граждани и държавните служители биват принуждавани да плащат цената за грешките на богатите. Италианските профсъюзи се заканват, че ще стачкуват през юни, а испанските заплашват да реагират, ако трудовото законодателство бъде променено без тяхно съгласие.

Европейските синдикати ще проведат планирана тримесечна среща в Брюксел на 1 юни. Но тъй като избирателите в Северна Европа вече са гневни за това, че бяха принудени да спасяват Гърция, малцина съзират каквато и да било реална възможност за съгласувана кампания в знак на солидарност. „Трудно е човек да си представи, че това ще изкара хората масово по улиците на Ливърпул или Любек,“ отбелязва Дейвид Лий – анализатор на Западна Европа в Control Risks. „Ирландският пример е много поучителен. В синдикатите е в ход процес на сериозен самоанализ и фактът, че пазарите на държавни облигации влиза в ролята на политически арбитър, се им влияе много повече, отколкото те са готови да признаят.“

Широко разпространената тревога на пазарите, засягаща не само гръцкия дълг, но и еврото, породена от последвалите протести в Атина, съпроводени с насилие и смъртта на трима души в горяща банка, е приема като предупреждение. „Ирландските синдикати са прави,“ изтъква Елизабет Стивънс – директор за кредитния и политическия риск в лондонския застрахователен брокер Jardine Lloyd Thompson. „Това, което ме безпокои, е, че гръцките профсъюзи могат да спечелят в краткосрочен план и това да накара Атина да спре мерките. Но е възможно кризата на доверието, която ще последва, да доведе до (изпадане на страната в състояние на) неплатежоспособност. Заради икономическите щети синдикатите няма да останат силни за дълго.“

Протестен поход в Гърция миналата седмица събра само половината от хората, демонстрирали на 5 март, а във Франция правителството даде сигнал, че ще продължи с плановете за повишаване на възрастта за пенсиониране, след като отпорът срещу планираната мярка бе слаб.

Ограничена обществена подкрепа

„Обществената подкрепа просто липсва“, твърди Питър Лий от Control Risks. „Синдикатите ще трябва да предприемат някакви действия, за да избегнат обвиненията в неадекватност, но те ще са ограничени.“ Общоевропейски ден на протест – вероятно не изрично свързан с Гърция – е възможен, коментират анализатори, но в него ще се включат само по-левите синдикалисти, при активност, която може би ще бъде най-висока в Италия, но по-ниска в останалите страни.

След Гърция, Италия е сочена като следващата най-уязвима държава за трудови протести, като профсъюзите вече са в конфликт с правителството на премиера Силвио Берлускони, въпреки че там синдикатите по традиция стачкуват часове, а не дни наред, което отслабва и ефекта от акцията, и опасенията на пазара. Очаква се, че испанските синдикати ще протестират, но в крайна сметка ще се примирят със съкращенията, така както направиха португалските профсъюзи.
„В Испания профсъюзите знаят, че ако свалят лявото правителство, десницата ще се върне на власт“, отбелязва експертът от Exclusive Analysis Пепе Егър.

Във Великобритания, синдикатът UNITE е въвлечен в спор с ръководството на British Airways, но анализаторите прогнозират, че трудовото движение вероятно ще възприеме по-слабо агресивен курс срещу строгите икономии, предприети от новоизбраното коалиционно правителство. „Случаят с British Airways наистина е нещо отделно“, подчертава Питър Лий. „Отново, нещата опират просто до обществената подкрепа.“ Дори гръцкият синдикален лидер Панагопулос признава, че културните различия в Европа правят едни координирани действия трудни. „Скандинавците са различни и мислят, че южноевропейците действат странно, централноевропейците също възприемат нещата по различен начин. Много е трудно.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.