Израелската акция поставя Обама пред тежко изпитание

Асошиейтед прес

Нетаняху и Обама в Белия дом. Снимка: Белия дом

Смъртоносната акция на израелски командоси срещу пътуващи за Газа кораби с хуманитарна помощ поставя президента Барак Обама пред още едно сериозно изпитание, предизвикано от израелското ръководство, и нанася пореден удар върху стремежа на Вашингтон да посредничи за постигане на мир с палестинците и да подобри образа на САЩ в арабския свят. В зависимост от това как реагира в крайна сметка Белият дом, кървавият инцидент също така би могъл още повече да разклати здравите някога като скала отношения между САЩ и Турция, откъдето изглежда са повечето от деветимата загинали.

Досега Обама само изрази „дълбоко съжаление“ за израелската акция, а Белият дом заяви, че той и министър-председателят Бенямин Нетаняху са се разбрали по телефона да пренасрочат „за първа възможност“ планираните за днес разговори в Белия дом. Нетаняху бързаше да се върне у дома от Канада. В изявлението на Белия дом се казваше, че президентът е „изтъкнал, че е важно да се установят всички факти и обстоятелства“ около инцидента.

Имаше противоречиви версии за това, което се е случило в понеделник сутринта. Активисти твърдят, че израелците са открили огън без да бъдат провокирани, а Израел настоява, че неговите сили са стреляли при самоотбрана. Подробностите за това какво точно е станало, след като командосите са се качили на борда на корабите с хуманитарна помощ, обаче ще продължат да будят разногласия през идните дни или дори седмици. Голяма част от света си е изградил вече твърда представа за събитията и това важи особено за мюсюлманските страни.

Именно тази представа е от значение. Тя включва следните неща. Първо, фактът, че Израел е предприел действия срещу състоящата се от шест кораба флотилия в международни води. Второ, целта на конвоя беше да пробие тригодишната израелска блокада на ивицата Газа, наложена, след като през 2007 г. палестинската въоръжена групировка Хамас завзе контрола над малката средиземноморска територия. Трето, блокадата, наред с жестоката офанзива на Израел срещу Газа през зимата на 2008-2009 г. с цел да бъде спрян ракетният обстрел на Хамас срещу израелски селища, вече беше разпалила антиизраелски настроения в арабския свят и някои части на Европа. Отгоре на всичко насилието се стовари върху водещия кораб – плаващия под турски флаг ферибот „Мави Мармара“.

Реакцията не закъсня. Масов протест избухна в Турция, дългогодишния израелски мюсюлмански съюзник, който неофициално подкрепяше мисията. Министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган обвини Израел в „държавен тероризъм“, а правителството отзова посланика си и отмени военно учение с еврейската държава. Съветът за сигурност на ООН се събра на извънредно заседание и призова за безпристрастно разследване на смъртоносната акция на израелските командоси. Арабската лига планира днес среща в Кайро.

Обама встъпи в длъжност, като обяви израелско-палестинския мир за основен приоритет. Той поиска Израел да спре строителството на селища на Западния бряг и да прекрати разширяването на еврейските квартали в Източен Ерусалим – земи, които палестинците предвиждат да влизат в тяхна държава като част от мирния договор. Нетаняху каза „не“ и поръси сол в раната, когато по-късно правителството му обяви мащабен проект за Източен Ерусалим, докато вицепрезидентът Джо Байдън беше на посещение, за да увери Израел в подкрепата на САЩ.

След значително захлаждане Обама заяви, че признава, че нито една от двете страни не е готова за мирни преговори. Въпреки това Нетаняху и палестинците се споразумяха впоследствие да започнат непреки преговори със специалния пратеник на САЩ Джордж Мичъл. Не беше сигурно до какво ще доведе тази скромна стъпка напред. Палестинският президент Махмуд Абас осъди морската акция като „престъпно клане“, но показа признаци, че ще продължи непреките преговори.

Трудните отношения между САЩ и Турция са на път сериозно да се влошат, ако Обама не осъди израелската морска акция. Това предполага възможност за големи проблеми в НАТО, където Турция е единствената мюсюлманска държава членка. А и то ще затрудни още повече усилията на САЩ срещу иранската ядрена програма. Турция тъкмо постигна споразумение да вземе иранския обогатен уран в замяна на по-малко, по-чисто количество ядрено гориво за ирански изследователски реактор, произвеждащ медицински изотопи. Ден след сделката на Иран с Турция САЩ обявиха, че се върви към по-строги санкции в ООН. Вашингтон се помъчи да благодари на Турция за усилията й, но ги обяви за недостатъчни. Турция е твърдо против санкции срещу нейния източен съсед.

През Студената война Турция служеше като безспорен бастион на НАТО по южния фланг на Съветския съюз. Но с края на противопоставянето между свръхсилите Турция бавно започна да се ориентира към по-независим курс, което най-ясно пролича от отказа й да позволи на САЩ да използват територията й при нахлуването в Ирак през 2003 г. Това, наред с много други трудности, сред които американската подкрепа за кюрдите в Северен Ирак, поставя отношенията между САЩ и Турция на нестабилна почва.

Така Турция, като одобри изпращането на флотилията с хуманитарна помощ и постави начело един от плаващите под неин флаг кораби, и Израел, като предприе кървавата схватка с конвоя, подлагат американската дипломация на крайно тежко изпитание. Вашингтон открай време подкрепя израелците, като налага вето върху много антиизраелски резолюции в Съвета за сигурност на ООН. В същото време САЩ се мъчат да задържат турците като ценен член на НАТО и демократичен буфер срещу Иран и арабските диктатури като Сирия.

Сега може би изглежда, че Обама трябва да направи избор. Той ще трябва да вземе това трудно решение във време, когато се сблъсква с най-тежката екологична катастрофа в САЩ – изтичането на милиони литри суров петрол в Мексиканския залив от бликащия кладенец на Би Пи, което засега не може да бъде спряно. Той вече е остро критикуван, че не е взел навременни мерки за овладяване на аварията, станала преди шест седмици, докато целенасочено се бореше със съпротивата на републиканците срещу амбициозния му вътрешнополитически дневен ред. Сега той трябва да направи сполучлив дипломатичеки ход във връзка с израелското нападение, а това би могло да се окаже невъзможна задача.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.