Русия е недоволна от визовата бариера на Европа

РИА Новости

Херман ван Ромпой, Дмитрий Медведев и Жозе Барозу на пресконференция в Ростов на Дон. Снимка: официален сайт

Състоялата се в Ростов на Дон среща на върха Русия-ЕС бе 25-а поред. Журналистите и дипломатите вече са свикнали, че веднъж на шест месеца лидерите на Евросъюза се срещат с руския президент. Ростовският форум обаче бе специален. Точно през тези дни започна да действа новото споразумение за реинтеграция между Русия и ЕС, което дава възможност властите на Общността да връщат нелегални мигранти от трети страни на руска територия. Освен това, сега участниците се срещнаха за пръв път, след като влезе в сила Лисабонският договор за реформа на ЕС. Затова делегацията на Евросъюза в преговорите бе оглавена не само от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, но и от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой (когото европейският печат често нарича за по-кратко „президент на ЕС“, макар че този хрисим чиновник нещо не прилича на пълновластен държавен глава).

Не е лесно човек да схване разликите между Еврокомисията, Европейския съвет и Съвета на Европа, при все че става дума за абсолютно различни организации. Обединява ги единствено способността да се разклоняват и растат, създавайки бюрократичен „гъсталак“, в който се губят и най-очевидни решения. Едно от тези решения засяга руското предложение за въвеждане на безвизов режим между Русия и ЕС. Както потвърди преди срещата президентът Медведев, Русия е готова още утре да мине към такъв режим. Той предложи също да бъде съгласувана възможността руски граждани да влизат поне за кратко без визи в държавите от Евросъюза. По време на форума обаче не срещна взаимност сред европейските лидери. Няма да говорим тук за многобройните фактори в полза на подобно решение – изгледи за разширяване на контактите, ръст на туризма (насочен главно от Русия към ЕС, нещо изгодно за обеднелите южни държави от еврозоната) и т. н. Нека не споменаваме всички „за“ и да поговорим за нещата „против“ – сериозно обаче.

От 90-те години насам за укрепване на визовата бариера между ЕС и неговите източни съседки спомагаше страхът да не се надигне „вълна от източни мигранти сиромаси“. Животът показа, че от славянските страни в ЕС не нахлу никаква подобна вълна. Дори след като Общността прие Полша и свали всички ограничения върху миграцията от тази страна, поляците започнаха наистина да заминават на запад, но законно, с осигурени работни места и с пари за из път. Нямаше и миграционна вълна от Беларус, Украйна и Русия, макар че примерно в Украйна се издават безплатно полски визи за шенгенското пространство. Както отбелязва постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов, „европейците дочакаха бежанска вълна, но не от изтока, а откъм юга“. В Испания, в Италия и дори – с надуваеми лодки – на Канарските острови бягат хора от африкански държави, с много от които ЕС формално поддържа Е безвизов режим!

Щом Евросъюзът изпитва страх пред наплив на мигранти от Централна Азия, Афганистан и Китай, самоличността на такива хора може да бъде установена и без визи, а да се следи и тяхното движение. Така смята експертът по ЕС Тимофей Бордачов, директор на Центъра за европейски и международни изследвания към Висшата школа по икономика. Човек разкрива личността си и се регистрира на десетки места – когато купува билет за самолет, когато се настанява в хотел и т. н. Ако пък става дума за експулсиране на незаконен имигрант, успял да влезе в ЕС през Русия, според новия договор за реадмисия, влязъл в сила от 1 юни, е достатъчно този човек да бъде предаден на руските граничари. Излиза, че визата в днешния свят е ненужна формалност, скъпоструваща хартийка, чрез която да припечелват нещо консулските служби в посолствата и фирмите, свързани с тях. Съответно те ограничават сроковете за пребиваване и не издават дългосрочни визи дори на хора, доказали своята финансова и морална състоятелност.

Дмитрий Медведев брани идеята за безвизов режим между Русия и ЕС и демонстрира с това, че е по-голям „евроентусиаст“ от самите брюкселски чиновници, за които „евроентусиазмът“ би трябвало да е служебно задължение. Защо става така, че Русия (както впрочем и Беларус, и Украйна, и другите страни от ОНД) не е тъй „своя“ и „родна“ за Евросъюза, колкото бедната, ислямизирана Албания? А нали Русия за разлика от Албания не се стреми към членство в ЕС и НАТО. Русия предлага на ЕС същия режим за влизане, който общността поддържа с петдесетина други държави. Той е прост и предвижда безвизово пребиваване в шенгенската зона до 3 месеца в рамките на половин година.

Предложенията на руската страна за визите изпълват с реално съдържание инициативата „Партньорство за модернизация“, приета от срещата на върха Русия-ЕС в Стокхолм още миналия ноември и споменавана неведнъж на сегашния форум. Русия не крие, че за да се обнови, има нужда от европейски технологии и европейски специалисти. За тези гости федерацията създава прословутото академично градче Сколково, готова е да им плаща високи заплати и да ги отърве от митарства по консулствата. Излиза, че Русия е отворена, а затворен е тъкмо „суперцивилизованият“ ЕС. Там вече мъдруват над нови претексти, за да откажат сътрудничество. Центърът за европейска реформа например не препоръчва да се предоставят европейски технологии за проекти, в които участва руската държава. Любопитно е в коя страна от ЕС, според авторите на предложението, държавата не участва във високотехнологични проекти.

Форумът в Ростов е вече 25-ата подобна проява, но срещите между руските и европейските лидери не изглежда скоро да станат рутинни. Постоянно изникват все нови и нови дразнители: веднъж войната в Грузия, друг път полското вето върху преговорите за нов договор между Русия и ЕС, после поредните проблеми по тръбопровода от Сибир за Германия. Европейските чиновници и повечето издания по традиция сочат Русия като виновник за всички тези бедствия и безспирно скърбят за това, че все не щем и не щем да станем „част от Европа“. Вместо да признаят, че всички тези проблеми по принцип са общи, че за тях са виновни и двете страни, че трябва да бъдат решавани с общите усилия на Евросъюза и на Русия. Само тогава ще се намери решение за тези наистина общоевропейски проблеми. Причината е проста: всъщност Русия отдавна вече е част от Европа, независимо дали го желаят политиците в европейските столици – естествено, без да изключваме Москва.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.