„Телеграф“: Ислямистка Турция няма място в ЕС

в. Телеграф

Куражът, даван от Турция на злополучната флотилия за Газа, е още един симптом за трансформацията в характера на тази страна, която се извършва през последните години. Феноменът на нео-османската геополитика мотивира Турция да търси хегемонска роля във всички земи, които някога са били част от империята на султаните. Това добавя нов акцент върху ислямската й идентичност и предоставя и още по-силно доказателство, ако въобще е нужно, че тя никога не трябва да бъде допускана като член на Европейския съюз.

Под управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган и в частност на външния министър Ахмет Давутоглу нео-османската политика придоби удивителен устрем, макар да не се смята за учтиво да се казва това в управляващите кръгове. Малко са политиците от ПСР, които са толкова откровени, колкото премиерският съветник Джунейт Запсу, който наскоро каза: „Ние сме наследниците на османците и не трябва да се срамуваме от това“.

Турция често е представяна като двулична, гледаща едновременно на Запад и на Изток. Доскоро повече се подчертаваше западната й ориентация, тъй като тя подчертаваше светското наследство на Ататюрк и се стремеше към членство в ЕС. Тя е официален кандидат за ЕС от 1999 г., но не отбелязва напредък. Не е чудно: какво, за Бога, ще прави азиатска страна в Европейския съюз? Обаче брюкселските експанзионисти бяха толкова нетърпеливи да абсорбират още една държава, че се съгласиха да създадат специална версия на достиженията на европейското право с разширяване на 31-та глави до 35, за да улесни стъпка по стъпка преговорите за приемането на Турция.

Турция не може да приеме условията за присъединяване: политическият и социалният й състав правят това невъзможно. Това е изключителната й бедност – по-лоша отколкото на Румъния и България. Беше изчислено, че субсидиите за Турция ще погълнат една четвърт от бюджета на ЕС. Турците масово признават тази действителност и все повече се обръщат на Изток, за да култивират своите бивши подчинени държави. Без да се прибягва до открит фундаментализъм, мюсюлманските традиции се превърнаха от дълг в активи на амбициозните граждани в някога светската Турция под управлението на ПСР.

Армията, която свали предишно правителство, смятано за твърде ислямистко, стана обект на чистка. През 2008 г. иранският президент Махмуд Ахмадинеджад беше приет в Анкара на официално държавно посещение. Турция отказва да се присъедини към каквито и да е санкции срещу Иран и настоява, че ядрената му програма не представлява заплаха.

Миналия месец Турция в партньорство с Бразилия спечелиха международни аплодисменти, като договориха споразумение за размяна на ядрено гориво с Иран, което предвижда Техеран да изнесе 1200 килограма ниско обогатен уран – количеството, което би му било нужно, за да направи атомна бомба. Това се очаква да осигури шестмесечна отсрочка в ядреното производство на Иран. Все пак, заради повишената продуктивност той ще запази същото количество ниско обогатен уран, което означава, че няма да има пропуск в потенциалната му военна програма.

Неоосманската политика, с ухажването на арабски страни, напредва и в културен, и в политически план. Турски сапунени сериали, обрисуващи израелците като подлеци, се разпространяват из целия арабски свят. Правителството на Ердоган забрани на Израел да участва във военни учения в Турция, като вместо това включи Сирия. Войнстващи ислямисти като суданския президент на практика са добре дошли в Турция, а правителството е шумен поддръжник на Хамас. Саудитска Арабия наскоро връчи на Ердоган награда „Крал Файсал“ за служба към исляма. Всичко това съвсем не е непоколебимият светски режим на Ататюрк.

Доскоро Турция беше смятана за единствената приятелски настроена към Израел държава сред ислямските страни. Тя дори договори да купи 10 безпилотни военни самолета от Тел Авив. Дори във врявата след разгрома на флотилията за Газа, която беше спонсорирана от турското правителство, турците дават покорни сигнали за запазване на някакви връзки. Същото двулично лицемерие обгражда и отношенията на Турция с Америка. Действителността е, че двете страни, някога съюзници, нямат официален развод, но живеят отделно.

Неоосманците трябва да живеят отделно и от Европа. Авантюристката политика, която замести максимата на Ататюрк и последвалите го поколения турски политици: „Мир в страната, мир в света“, е потенциално дестабилизираща за известни като взривоопасни региони и с несигурни последствия. Европа се нуждае от това бреме, колкото от дупка в главата. Турция никога не трябва да бъде допусната в Европейския съюз.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.