Израел губи битката за общественото мнение, въпреки фактите

ДПА

Турският кораб „Мави Мармара“, атакуван от израелските командоси. Снимка: сайт на движението „Свободна Газа“

Активистите твърдят, че войниците са се спуснали на палубата и веднага са открили огън. Израелците настояват, че войниците им са били нападнати от фанатизирани активисти, въоръжени с тояги, железни прътове, столове, ножове, дори оръжия, които успели да отнемат от командосите. Докато се разнася пушилката от извършената преди изгрев морска операция на израелските командоси срещу флотилията, която пренасяше помощи за ивицата Газа и в резултат на която загинаха девет души, двете страни – организаторите на флотилията и израелците – пробутват своята версия на събитията.

Израел публикува, със закъснение, видеоматериали, на които се вижда как войниците са атакувани ожесточено на борда на най-големия кораб „Мави Мармара“. „Скандалното е, че се налага да се борим с израелските видеоклипове само с думи“, коментира лявата германска политичка Анете Грот, която разкритикува Израел, че е конфискувал камерите, компютрите и мобилните телефони на всички активисти. Професорът по международни отношения и специалист по публична дипломация Ейтан Гилбоа смята, че макар и въоръжен с видеокадрите, на които се вижда, че войниците са били нападнати, на Израел ще му бъде трудно да прокара своята версия на събитията. „За Израел битката е загубена, при положение че има конвой, който превозва хора, описани като активисти за мир, и армия, която превзема корабите“, коментира той пред ДПА. „Хората, които се определят като активисти за мир, получават доверие на общо основание“, отбелязва той.

Още по-голям проблем за пиар специалистите е феноменът „Вече съм си изградил позиция, не ме обърквай с факти!“, смята Гилбоа. Той се наблюдава не само в споровете, които се разразяват под всяка статия в интернет, свързана с израелско-палестинския конфликт. Представители на властта, близки до събитията, също му се поддават. Израелската депутатка от арабски произход Ханин Зуаби, която пътуваше с флотилията, твърди настоятелно, че пътниците не са нападали войниците въпреки израелските видеокадри, които показват напълно различна версия на събитията. „Нито един пътник не вдигна ръка срещу войниците, казва тя. Нямаше провокации.“

Израелският заместник-външен министър Дани Аялон обаче пренебрегна факта, че повечето от 700-те активисти на борда на корабите не оказаха съпротива на израелците и може би са се надявали, че участват в мисия за подпомагане на палестинците в ивицата Газа. Той нарече цялата флотилия „армадата на омразата и насилието“. Междувременно властите в Израел понесоха остри критики заради забавеното публикуване на видеозаписите, които наглед придават правдоподобност на израелските твърдения, че войниците са получили посрещане, напомнящо опит за линч.

Размазаните черно-бели кадри бяха публикувани едва късно следобед, часове след събитията на корабите. „Който и представител на израелските власти да е взел решението да задържи кадрите с часове в понеделник – кадрите, на които командоси от военноморските са пребити почти до смърт на борда на „Мави Мармара“, трябва да бъде незабавно отстранен от длъжност“, гневи се редакторът на вестник „Джерузалем пост“ Давид Хоровиц.

Клиповете бяха публикувани твърде късно, за да повлияят на начина, по който повечето хора са възприели събитията около превземането на флотилията, отбелязва Гил Хофман, репортер от „Джерузалем пост“. „Дори Израелските сили за отбрана да са имали пълното право да превземат кораба там, където го направиха, и да открият огън тогава, когато го направиха, дори Израел да е сто процента невинен, това няма значение, защото възприятията са по-важни от действителността“, коментира той.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.