Новата доктрина за сигурност на САЩ и нюансите в нея

Политком.ру

Барак Обама в Овалния кабинет. Снимка: Белия дом

Миналата седмица администрацията на Барак Обама представи новата стратегия за национална сигурност на САЩ. На пръв поглед в документа няма нищо ново: списъкът с опасности за Съединените щати не е претърпял големи промени, не са много различни и инструментите за борба с тях, изброени от официален Вашингтон, нито пък тонът и лексиката на документа. Някои нюанси от новата концепция обаче налагат впечатлението, че Америка преосмисля днешните международни отношения и мястото на САЩ в тях.

Независимо от цялата шумотевица около новата епоха в американската политика след поемането на властта от Обама, нещата всъщност не можеше да се променят кой знае колко. Първо, президентът не е човек от друга планета, а съвсем пълноценен член на американската политическа класа. Второ, той не може да управлява страната самостоятелно, а ръководи администрацията, формирана от същата тази класа. Затова надали си струва да посочваме, че много моменти от днешната стратегия за национална сигурност напомнят политиката на предишната администрация – не бихме могли да очакваме мащабни промени. Далеч по-интересно е да се замислим над разликите в някои подробности.

Най-голямо внимание привлича фактът, че в американската външна политика продължава линията на отказ от готовността (или от изявленията за такава готовност) да се използва сила в определена от Вашингтон форма и размер. И причината не е само, че дори за САЩ е невъзможно да играят ролята на „световен полицай“. В западните държави, изглежда, окончателно е формиран обществен консенсус, според който войните са неприемливи. И това не се дължи на някакви високоморални съображения.

Началото на концепцията за „демократичен свят“ е положено навремето от Кант, заявил, че демократичните държави не воюват помежду си. Днес можем да поправим веднъж и дваж калининградския (кьонигсбергския – б.р.)  философ: демократичните държави не само че не воюват помежду си, те не воюват изобщо; и не защото са демократични, а защото гражданите им са постигнали такъв стандарт, че възприемат войните като прекомерно главоболни и неприятни събития.

Успехът на „Халибъртън“ през управлението на войнствения Буш младши до голяма степен (освен вицепрезидентството на Дик Чейни) се дължеше на възможностите на компанията да осигури на американските войници навсякъде по света битови условия, близки до домашните. Тегобите на военния живот бяха компенсирани с изобилни доставки на газирана вода и пресни-пресни видеоигри. Обама обаче чудесно знае колко са тежки войните от този род за бюджета на САЩ, затова новата стратегия акцентира още повече върху многостранния, дипломатически подход за решаване на основните проблеми на съвремието.

А с кои страни смятат да сътрудничат САЩ? Накратко казано, с всички, Америка почти няма държави врагове. Но ако пак погледнем нюансите, ще видим колко често е било обещавано сътрудничество с Китай и Индия. Има и нещо любопитно за руските читатели на концепцията: плътно до двата азиатски гиганта сред важните партньори на САЩ се споменава Русия, отрупвана при това с комплименти – отбелязано е например, че през последните години федерацията заздравява позициите си на международната арена. Като критичен спрямо Русия можем да определим само пасажа, че САЩ зачитат териториалната цялост на съседките й.

Традиционни за американската външна политика след студената война са и многобройните заплахи за националната сигурност на САЩ, изредени в концепцията. И тук обаче виждаме нещо ново, макар и незначително наглед: съществено внимание е отделено на вътрешните проблеми. Посочени са и нарастващият държавен дълг, и застрашителният бюджетен дефицит, и дълбоките политически разцепления в обществото.

Американските консерватори имат днес достатъчно поводи за нападки срещу администрацията на Обама, затова новоизлязлата стратегия за национална сигурност остана в периферията на вниманието им. Ако нямаше какво толкова да критикуват, със сигурност не биха подминали недостига на „патриотизъм“ в новата концепция – надали щяха да харесат включването на подобно признание за вътрешна слабост в основния документ, с който САЩ декларират готовност да се бранят от външни заплахи.

Но Обама предприема с това признание поредния опит да фокусира вниманието на обществото и политиците върху трудната вътрешна ситуация. Дори новаторският плам и цялата му харизма далеч не винаги са достатъчни засега, за да обърне страната към необходимите и болезнени реформи. Освен това, за пореден път проличава и здравият реализъм на Обама: щом страната не разполага с ресурси, за да води по-амбициозна външна политика, защо да не го заяви направо? Къде по-зле ще е да го признае със задна дата, щом отново затъне в някоя военна кампания.

При всичките си политически таланти обаче Обама не може да измисли нищо кардинално ново, нито в конфигурацията на американските съюзници, нито дори в теоретичния подход за разработване на нова външна политика за САЩ. Не би могъл дори да се откаже от риториката, според която Съединените щати са световна крепост на народовластието и ще отстояват демократичните идеи в планетарен мащаб.

Не бива да се дразним от тази риторика и да обвиняваме Обама, че крои коварни планове да продължи делото на неоконсерваторите, насаждайки демокрацията с огън и меч – тази епоха от американската политика явно е отминала безвъзвратно. Също както ще е глупаво, ако се опитаме да „подритнем“ силно отслабналия американски гигант: решаването на глобалните проблеми без САЩ е невъзможно в същата степен, в която Съединените щати са неспособни да гарантират своята национална сигурност без широко международно сътрудничество.

По БТА

*Николай Пахомов е експерт на Института за демокрация и сътрудничество

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.