Тези досадни евреи

в. Вашингтон пост

Светът е бесен заради израелската блокада на Газа. Турция осъжда нейната незаконност, нехуманност, варварство и т.н. Включват се обичайните заподозрени в ООН – от Третия свят и Европа. Правителството на Обама се двоуми.

Но както пише бившият председател на Съвета за международни отношения Лесли Гелб, блокадата не е просто напълно рационална, тя е напълно законна. Управляваната от „Хамас“ ивица Газа е самообявил се враг на Израел – декларация, подкрепена от над 4000 ракети, изстреляни към израелска цивилна територия. Въпреки че се е зарекъл да води неспирна война, „Хамас“ твърди, че е жертва, когато Израел налага блокада, за да му попречи да се въоръжава с още повече ракети.

През Втората световна война САЩ наложиха блокада на Германия и Япония напълно в съгласие с международното право. А по време на ракетната криза през октомври 1962 г. наложихме блокада („карантина“) на Куба. Пренасящите оръжия за Куба руски кораби се върнаха, защото Съветите знаеха, че американският военноморски флот или ще ги превземе, или ще ги потопи. Израел обаче е обвиняван в извършване на международно престъпление, защото прави точно това, което направи Джон Кенеди: налага морска блокада, за да попречи на враждебна страна да се сдобие със смъртоносно оръжие.

Но пътуващите за Газа кораби не бяха ли тръгнали на мисия за доставяне на хуманитарна помощ? Не. Иначе те биха приели предложението на Израел да докарат доставките си в израелско пристанище, да бъдат проверени за военни материали и да оставят Израел да превози другото с камиони до Газа – както всяка седмица Израел изпраща за Газа 10 000 тона храни, медицински материали и други хуманитарни доставки.

Защо предложението беше отхвърлено? Защото, както призна организаторката Грета Берлин, целта на флотилията не е била да достави хуманитарна помощ, а да пробие блокадата, т.е. да сложи край на израелския режим на проверки, което би означавало неограничени доставки за Газа и следователно – неограничено въоръжаване на „Хамас“. Израел вече два пъти спря кораби, натоварени с иранско оръжие, предназначено за „Хизбула“ и Газа. Коя страна би позволила това?

Но още по-важното е защо Израел изобщо трябваше да прибягва до блокадата? Защото блокадата е спасение на Израел, след като светът систематично отхвърля легитимността на традиционните начини, по които той може да се защитава – чрез изнесена напред и активна отбрана. Изнесена напред отбрана. Като малка, гъсто населена страна, заобиколена от враждебни държави, през първия половин век след своето създаване Израел беше възприел предната отбрана – водене на войни на вражеска територия (като Синай и Голанските възвъшения), а не на своя.

Където беше възможно (например Синай), Израел разменяше територия срещу мир. Но където предложенията за мир бяха отхвърляни, Израел запазваше територията като защитна буферна зона. Така Израел запази малка ивица от Южен Ливан, за да защитава селата на Северен Израел. А това доведе до големи загуби в Газа, без да изложи израелските гранични градове на палестинските терористични нападения. Именно поради същата причина Америка води мъчителна война в Афганистан: биеш се срещу тях там, за да не трябва да се биеш срещу тях тук. Но заради непреодолимия външен натиск Израел се отказа от това. На израелците им беше казано, че окупациите са не само незаконни, но са и причина за антиизраелските въоръжени действия, и затова изтеглянето, премахвайки причината, би довело до мир.

Земя срещу мир. Помните ли? Ами, през последното десетилетие Израел даде земята – изтегли се от Южен Ливан през 2000 г. и от Газа през 2005 г. А какво получи? Засилване на войнствеността, увеличаване на милитаризацията на вражеската страна, умножаване на отвличанията, презгранични нападения и безмилостни ракетни атаки от Газа години наред.

Активна отбрана. След това Израел трябваше да премине към активна отбрана – военни действия с цел да се разстроят, разбият и разгромят (ако използваме думите, с които президентът Барак Обама описа кампанията ни срещу талибаните и Ал Каида) наскоро въоръжените терористични минидържави, оформили се в Южен Ливан и Газа след изтеглянето на Израел.

Какъв беше резултатът? Войната в Ливан през 2006 г. и операцията в Газа през 2008-2009 г. Те бяха посрещнати с поредната лавина укори и злословия от същата международна общност, която първа беше поискала изтеглянето на Израел съгласно формулата земя срещу мир. Нещо по-лошо, докладът „Голдстоун“ на ООН, криминализирал отбранителната операция на Израел в Газа и в същото време реабилитирал предшестващата и непредизвикана ракетна война на „Хамас“, която беше повод за конфликта, сполучливо делегитимира каквито и да е израелски отбранителни действия срещу неговите самообявили се терористични врагове.

Пасивна отбрана. Без настъпателна и активна отбрана на Израел не му остава друго освен възможно най-пасивната и „мека“ отбрана – блокада с цел просто да се предотврати превъоръжаването на врага. Но в момента тя също е на път да бъде делегитимирана от международната общност. Дори САЩ сега вървят към искане тя да бъде премахната.

Ако обаче всичко това е непозволено, какво остава?

Точно това е целта. Това схванаха и устремилата се да пробие блокадата флотилия от полезни идиоти и привърженици на тероризма, подставената турска организация, която я финансира, машиналният антиизраелски хор от Третия свят в ООН, и ленивите европейци, на които им е дошло до гуша от еврейския проблем.

Какво остава, ли ? Нищо. Целта на тази непреклонна международна кампания е да бъде лишен Израел от каквато и да е легитимна форма на самоотбрана. Защо едва миналата седмица правителството на Обама се присъедини към чакалите и промени една следвана четири десетилетия практика на САЩ, като се подписа под консенсусен документ, изтъкващ притежаването на ядрени оръжия от Израел и така делегитимира и последния начин на Израел за отбрана – възпирането.

На света му омръзнаха тези досадни евреи, наброяващи 6 милиона – неотстъпващи от брега на Средиземно море, отхвърлящи всеки призив за национално самоубийство. Поради което те неумолимо биват представяни като злодеи, изолирани са като в гето и им се пречи да се отбраняват, дори когато най-заклетите антиционисти, особено ирански, открито подготвят по-окончателно решение.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.