Израел и Турция – краят на една епоха

Случилото се тази седмица край Газа потвърждава, че в Близкия изток е настъпил прелом – дошъл е краят на привилегированите отношения между Израел и Турция. Това е ключов момент, който бележи края на започналия преди няколко години процес на дистанциране на Анкара от стария й съюзник и сближаване с арабския свят. За да се превърне в регионална политическа и икономическа сила, Турция се освобождава от традиционната си дипломация. Тя вече не е само онзи сдържан член на НАТО, страна, близка на САЩ, кандидат за членство в Европейския съюз, подписала стратегическо споразумение с еврейската държава.

Тя се стреми към по-комплексен дипломатически облик – на една от бързоразвиващите се икономики, които като Бразилия, Индонезия или Южна Африка, са на път да променят международните отношения, основаващи се на борбата за надмощие. Арабското обществено мнение смята, че Турция излиза укрепнала от драмата на 31 май с щурма на израелските командоси срещу хуманитарната флотилия, която искаше да наруши наложената на Газа блокада. Телата на деветимата убити активисти, както и ранените при акцията вече пристигнаха в Истанбул.

Инициативата за операцията „Освободете Газа“ е на турската неправителствена организация „Фондация за човешки права и свободи и хуманитарна помощ“ (IHH), която не крие, че целта й е била колкото хуманитарна – да достави помощи на милион и половина палестинци в Газа, толкова и политическа – да отбележи точка срещу Израел. По-важно е, че тази организация не би могла да пристъпи към действие без мълчаливото одобрение на турското правителство.

Анкара отзова посланика си в Израел. Турция заговори за възможно скъсване на дипломатическите отношения. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган, който ръководи ислямистко-консервативната Партия на справедливостта и развитието (ПСР), обвини израелците – без да обръща особено внимание на фактите – в „хладнокръвно избиване на невинни хора“.

Между държавите никога нищо не е окончателно, но израелско-турските отношение вече никога няма да бъдат онова, което дълго време бяха. За израелците това е сътресение, краят на епоха, в която Анкара бе техен главен съюзник в мюсюлманския свят. Изправени пред враждебността на непосредствените си съседи, основателите на Израел се осланяха на двете неарабски мюсюлмански държави в района: Иран и Турция. Ислямската революция през 1979 г. сложи край на отношенията с Техеран, но връзките с Турция укрепнаха с подписването през 1996 г. на споразумението за стратегическо сътрудничество.

Влошаването на отношенията настъпваше бавно, предизвикано от липсата на напредък в израелско-палестинските преговори и от новия курс в турската външна политика, който постепенно все повече придобиваше отпечатъка на ПСР и се отказваше от традиционните си насоки. Това е дипломация, която отдава много важно значение на добросъседските отношение с непосредствените съседи на Турция: подобряването на отношенията с Гърция и Армения, с Иран и с арабския свят. Това е и „дипломация на бизнеса“, казва специалистката по Турция Ариан Бонзон. „Г-н Ердоган не пътува никога без своята кохорта бизнесмени“ – търговски пътници на по-динамичната от всякога турска икономика, отбеляза тя.

В Ирак Анкара съумя да развие връзките и с Багдад и, което е по-важно, с иракския кюрдски автономен район. Турците се отнасяха към него враждебно, тъй като там се подвизават турски кюрдски сепаратисти, освен това той може да им послужи и като модел. Но понеже обвързаната с бизнеса дипломация и добросъседството задължават, Анкара откри консулство в Ербил – главния град в иракски Кюрдистан. Откакто Дамаск спря да подкрепя турските кюрдски сепаратисти от ПКК, отношенията със Сирия постоянно се подобряват.

Заради преоткритите си добри отношения с Дамаск Турция стана и посредник в непреките преговори между Сирия и Израел. „Ердоган наистина повярва, че може да играе важна роля за сближаването на двете страни“, казва Ариан Бонзон. Операция „Течно олово“ на израелските въоръжени сили в ивицата Газа в края на 2008 г. постави началото на напрежението между Израел и Турция.

Турското обществено мнение и парламентарно мнозинство бяха шокирани от интензивността на израелските бомбардировки. Ердоган не остана доволен, че не е бил предупреден за предприемането на операцията точно в момент, когато се опитваше да поднови посредничеството между Израел и Сирия. Турция започна да се отнася все по-топло към палестинците: Ердоган говори за „нашите палестински братя“. От месец май в гимназиите в Турция се преподава арабски, при положение, че този език вече не се говореше в страната, казва Ариан Бонзон.

Могат ли спомените от Османската империя в съзнанието на арабите да натежат срещу сближаването с Анкара? Както изглежда – никак. Днешна Турция дори е на път да се превърне в нещо като образец за арабите. Широко проучване на общественото мнение, осъществено през януари от турския институт Tesev (Турска икономическа и социална фондация) в седем арабски държави, показа благоприятни за Турция резултати.

За 75 процента от участниците Турция е неарабската държава, която арабският свят цени най-много, 63 на сто от изследваните лица са на мнение, че тя е постигнала най-сполучливото съчетание между исляма и демокрацията, а също такъв процент смятат, че присъединяването й към ЕС няма да се отрази негативно на репутацията й в Близкия изток.
За да се превърне в един от решаващите фактори в района, Турция промени баланса в отношенията си със САЩ. При управлението на ПСР, тя някак се освободи от американската опека.

Ердоган поддържа добри отношения с Иран на Махмуд Ахмадинеджад и подразни Вашингтон, като предприе заедно с Бразилия посредническа мисия за иранската ядрена програма. Ердоган не се противопостави и на влизането на Израел в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той води деликатна и сложна политика, иска страната му да е член на НАТО, да остане кандидат за Европа, да се наложи като влиятелна сила в Близкия изток, а наред с това да е близка с Иран и арабския свят, без да скъсва връзките си с Израел – богат и взривоопасен коктейл.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.